Една малка сива кокошка била много тъжна. Тя седяла на поляната до кокошарника и мърморела тихичко:
- Аз съм бедна, нещастна. Петлите не ме разбират, кокошките ме обиждат. В кокошарника е тъмно, глухо, празно и тъжно.
И тя седяла там и страдала. В този момент край нея прелетяла огромна бяла птица. Тя чула думите на кокошката, кацнала до нея и казала
- Не се притеснявай, кокошчице. Искаш ли да ти помогна да отлетиш в красива страна, където ще бъдеш щастлива?
- Не - казала сивата кокошка. - Това е невъзможно - кокошките не могат да летят.
- И какво от това? - отвърнала бялата птица. - Аз ще те науча.
- Не - казала сивата кокошка. - Крилата ми са твърде малки за това.
- Не се притеснявай - казала бялата птица. - Искаш ли да те кача на гърба си и да полетим заедно?
- Не - въздъхнала сивата кокошка. – Там няма да имам къде да живея.
- Не се притеснявай - успокоила я бялата птица. - Ще ти помогна да се увериш, че ще имаш къде да живееш.
- Не - казала сивата кокошка. - Какво ще правя сама? Ще ми е тъжно.
- Не се притеснявай - усмихнала се бялата птица. - Ще ти помогна да си намериш петел.
- Не - казала сивата кокошка. - Ами ако петелът е зъл и подъл?
- Не се притеснявай - въздъхнала бялата птица. - Ще те науча да живееш така, че да срещаш в живота си само хубави петли.
- Не - казала сивата кокошка. - На света няма такива петли.
- ОПРАВЯЙ СЕ - изкрещяла бялата птица, разперила огромните си криле и отлетяла...
И малката сива кокошка осъзнала колко несправедлив е светът, в който живее, и колко зле се отнасят с нея другите.
Поуката: ако не сте доволни от живота си - променете се, а не хленчете. А ако не правите нищо и не се променяте, това означава, че сте щастливи такива, каквито сте.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай