Комисията по култура и медии в 49-то Народно събрание на Република България, Министерството на културата, Националното сдружение на общините в Република България и Обсерваторията по икономика на културата организираха кръгла маса на тема „Устойчиво финансиране на българската култура“.
Форумът съвпадна с публикуването за обществено обсъждане на проектозакона за държавния бюджет за 2024 г., изготвен от Министерството на финансите. В документа делът на публичните средства за култура са сведени до 0,5% от БВП.
„Мястото на културата е тук, където се коват законите“, каза при откриването председателят на Парламентарната комисия по културата и медиите Тома Биков, който беше домакин на срещата. Над 120 представители на творчески съюзи, професионални организации, гилдии на творците, научни и културни институти, университети, общини и ръководствата на обществените медии взеха участие в обсъждането, което постави началото на кръг от обществени дебати за мястото на културата в обществото.
„Култура може да има и без Вас – но тя ще е примитивна и няма да бъде двигател за развитието на обществото“, провокира присъстващите Тома Биков и подчерта, че темата събира на едно място именити творци, синдикалисти и административни ръководители на всички нива, а това е знак, че културата има силно лоби в обществото. Културата е равна по значение на икономиката, подчерта председателят на Парламентарната комисия и допълни: „Икономика можем да имаме и без да имаме държава. Но имаме държава, защото имаме култура. Едното е цел а другото е средство. Не трябва да позволяваме повече да се бъркат целта и средството.“
Тома Биков коментира и така наречения анализ на културните институти, публикуван от Министерството на финансите. Според него „анализът“ трябва да се разглежда като тревожен симптом на управлението, защото измерител за стойността на културата могат да бъдат само качествените натрупвания в обществото.
Трябва да преоценим ролята на пазара и на държавната интервенция в културата, смята депутатът. Държавна интервенция има, защото част от културата може да се самоиздържа, но има и качество, което гарантира определени ценности, нужни на обществото. Количеството може да присъства само като спомагателен механизъм, когато се оценява работата на творците. Фиксацията в количествените показатели може и да доведе до количествени резултати, но никога няма да доведе до качествени промени, каквато е обществената мисия на културата. Резултатите от подобен подход са осезаеми и днес: варваризиране на взаимоотношенията, фрагментация на обществото и ниска обществена чувствителност, подчерта Биков.
„Няма култура, която може да бъде запомнена с количеството си. Има само култура, която остава в историята със своето качество“, подчерта при откриването на форума Тома Биков.
Той призова участниците в кръглата маса да бъдат активни и настоятелни в исканията си за вземане на отговорни решения в сферата на културата, защото всяка промяна в тази деликатна област би могла да даде резултати за обществото едва след десетилетия.
Тома Биков подчерта и ясно открояващия се структурен проблем в подходите на властта към образованието и културата, който води до траен и значителен отлив на висококвалифицирани специалисти. Сред проблемите в сектора е липсата на достатъчен административен капацитет и необяснимо дългото забавяне на национален стратегически документ в областта на културата, който да даде отговори на въпросите за приоритетите на управлението и желаната посока за развитие на обществото.
„Културата струва много пари и навсякъде по света тя има една цена. Средствата, вложени в култура, нямат директна възвращаемост, но имат косвена възвращаемост и тя може да бъде оценена положително само ако сме отгледали и възпитали деца с висок вкус и със стил“, подчерта председателят на Парламентарната комисия по културата и медиите.
Заместник-министърът на културата Виктор Стоянов посочи, че Министерството на културата има амбиция да престане да е просто един преразпределител на средства. Според него, ведомството трябва да се занимава със стратегическата визия за културата през следващите години. Много държави не разполагат с тази ценност – да имат развита културна мрежа в лицето на читалищата и бибиотеките, подчерта заместник-министър Стоянов. Повърхностният подход към дейността на културните институти може да доведе единствено до разрушаването и унищожаването на този ресурс. Той обърна внимание, че дори в копирането на добри чужди практики, много важен е реалистичният и целенасочен подход, защото грешното им прилагане може да доведе до невъзстановими щети.
Виктор Стоянов обърна внимание и на все по-задълбочаващия се проблем с достъпа до култура. „Имаме мрежата, но не я използваме. Имаме изключително активен неправителствен сектор, ценни събития, организирани от общините. Липсва координация. Наложената в годините работа на парче не позволява да бъде пълноценно използван потенциалът на всички, които ценят и създават култура.
Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева обърна внимание на факта, че у нас без културни институти на своя територия и с ограничен достъп до култура са над 41% от общините. Това налага необходимостта от въвеждане на действащи механизми за мобилност в сферата на културата и по-отговорна ангажираност на образователните институции в този процес. Тя обърна внимание на важността от сериозно преразглеждане на начина на планиране и разпределение на средствата в областта на културата. На практика държавата поема финансова отговорност само за ограничен брой културни институти, определени в закона „с национално значение“.
През последните години нарастват средствата, с които общините допълват отпусканите от държавата по линия на делегираните дейности. Това не включва финансирането, което общините осигуряват за различни дейности в сферата на културата. Сериозен брой утвърдени културни институти и трупи не получават държавно финансиране и дейността им се поддържа само от общините. Такива са 51 исторически музея и галерии, театри, галерии, оркестри, 11 от общо 12-те представителни фолклорни ансамбъла в страната и др.
Все повече общини отделят значителни средства за култура, но предвид липсата на трайни приходоизточници за местните бюджети, това не може да гарантира устойчиво развитие. В 31 общини общият обем на средствата от местни дейности, насочвани за култура, превишават значително предоставяния от държавата ресурс. Самите стандарти от години се движат по ръба на „санитарния минимум“ за съществуване на културните институти, подчерта Силвия Георгиева. В тях не е предвиден ресурс за развитие, за разширяване на дейността, за адекватен на времето маркетинг, за дигитализация или въвеждане на интерактивни модели за взаимодействие с публиките. Това означава, че държавата поддържа оцеляването на културните институти. Този подход прехвърля цялата тежест за модернизиране, развитие и по-активно включване на културата в обществения живот върху общините, обърна внимание изпълнителният директор на НСОРБ.
Дванадесет културни института с уникален профил и активна дейност издържа община Габрово, подчерта по време на дискусията заместник-кметът Мария Йозова. Общинската Програма „Култура“ от 2011 г. инвестира значителен ресурс в подкрепа и стимулиране развитието на значими културни инициативи и създаването на качествени културни продукти, в търсене на оригинални и новаторски подходи и решения. Общината достойно защитава престижното звание „Творчески град на занаятите и народното изкуство към ЮНЕСКО“. Липсата на яснота за ангажимента на държавата към развитието на културните институти и все по-ограничените финансови средства, на фона на общите икономически процеси, са сериозно изпитание за местната власт, подчерта Йозова.
Тя обърна внимание на факта, че изискванията към по-голяма активност и по-високо качество на създаваното културно съдържание е важно да присъстват в отношението към културните институти, но как би могло да работи едно читалище, което получава държавна субсидия в размер на 2 000 лв. годишно.
Хроничен проблем на културните институти е слабата активност в кандидатстването по проекти за допълнително финансиране. Това е специфична дейност, която изисква експертни познания и различен подход от заложения в закона, обърна внимание заместник-кметът на община Русе Енчо Енчев. Подготвяйки се за участие във форума, екипът на общината е провел работна среща с всички културни институти, на която са дискутирани неотложните промени както в нормативната база, така и в подхода и механизмите за финансиране. Общините подкрепят бъдеща промяна, която да бъде на база строго определени, измерими и проверими резултати, но той изисква задълбочено разработване на методика за оценка на въздействието на дейността на културните институти, при това не само на база количествени показатели. Далеч по-важни в мисията на културата са социално-икономическите индикатори, тези, които отчитат значимите и дългосрочни ефекти върху обществото.
Заместник-кметът на Русе изрази дълбоко уважение към всички творци, участващи в срещата и „вграждащи своята сянка в българската култура“. Той връчи на заместник-министър Виктор Стоянов пакет от предложения за промени в законодателството и цялостното управление на процесите в областта на културата.
Нужни са промени в методиката за финансиране на културата, които да бъдат обвързани с плавно и устойчиво увеличаване на бюджета за култура и ясни критерии за субсидиране, категорични бяха в своите изказвания както представителите на общините, така и лидерите на творчески съюзи, културни институти и организации.
Липсата на национален стратегически документ, който да дефинира ясно приоритетите в областта на културата в дългосрочен аспект, бе откроена като един от базовите проблеми, пораждащи множеството проблеми в сектора. Следващата от поредицата дискусии за бъдещето на българската култура ще бъде с фокус разработването на Национална стратегия за култура.
НСОРБ благодари за инициативата и изключителната активност в подготовката и провеждането на кръглата маса на Диана Андреева-Попйорданова – директор на Обсерватория по икономика на културата, на председателя на Парламентарната комисия по културата и медиите Тома Биков за разбирането и проявената готовност проблемите на културата да бъдат поставени на общественото внимание на най-високо ниво, на ръководствата на общините, които взеха участие и изразиха своята подкрепа с предложения и мнения, и на всички партньори.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай