Нормативната уредба на ЕС по отношение на служителите е строго разписана и акцентира върху индивидуалните условия на труд и трудовите права, включително правото на информация, антидискриминационните закони и сигурността на работното място. Въпреки това, когато става въпрос за заплати и възнаграждения в държавит членки, все още има значителни разлики в зависимост от редица фактори, като закони, търсене, инфлация и други, предава Euronews.
По данни на портала Statista, през 2022 г. средните годишни заплати са варирали от 73 642 евро в Исландия до 24 067 евро в Гърция. Отличници по заплати са още Люксембург (72 529 евро), Швейцария (67 605 евро), Белгия (63 758 евро) и Дания (59 405 евро), а с най-ниски са работниците в Гърция (24 067 евро), Словакия (24 337 евро), Унгария (26 376 евро), Португалия (29 540 евро) и Чехия (30 967 евро).
По данни на Евростат средните почасови разходи за труд в ЕС са 30.5 евро. Средните годишни заплати на самотни служители без деца са 26 136 евро. Работещите двойки с две деца са получавали средно 55 573 евро годишно. Некоригираната разлика в заплащането на жените и мъжете през 2021 г. е била 12.7 %, като най-голямата разлика се наблюдава в Естония – 20.5 %, а най-малката - в Люксембург - 0.2 %.
Според ЕК, разликата в заплащането се е увеличила с 13% през 2023 г. Още през 2020 г. беше обявена стратегия за преодоляване на тази разлика до 2025 г. Това беше последвано от стартирането на Директивата за прозрачност на заплащането през юни 2023 г. с фонд от 6.1 млн. евро, който да подпомогне прилагането ѝ. Това улесни служителите да разпознават дискриминацията в заплащането и функционираше като насока за работодателите.
Обикновено най-високоплатените сектори в Европа са финансите, застраховането, електроенергетиката, минното дело, информационните технологии, търговията на дребно и образованието. От друга страна, най-нископлатените сектори обикновено са административното обслужване, хотелиерството и строителството.
Високите заплати в Исландия се дължат на това, че голяма част от частния сектор се основава на колективни трудови договори. Някои от увеличенията се дължат и на добавянето на обезщетения по време на пандемията, както и на възстановяването на почасовото заплащане след края ѝ.
Исландия също така е една от най-скъпите страни в света, с постоянно висока инфлация, което също допринася за това работниците да искат по-високи заплати. От март 2019 г. насам са подписани 326 трудови споразумения, като над 90% от работната сила е част от профсъюз.
Финансовият и банковият сектор формират основната тежест зад атрактивните заплати в Люксембург, като в повечето банки работят високообразовани, опитни и търсени работници. Част от тях са и чужденци. На всеки две години Люксембург преразглежда и минималната си социална заплата в сравнение със средните заплати и промените в цените, като по този начин поддържа стандартите за заплащане на труда много актуални.
Въпреки това заплатите зависят до голяма степен от секторите, подразделенията на банките, трудовия стаж, възрастта, както и от образованието и опита. Това може да доведе до значителни разлики дори в рамките на един и същи сектор в зависимост от конкретната роля и длъжност на служителя. По този начин средните заплати в Люксембург от 2015 г. насам са повече или по-малко постоянни, тъй като производителността намалява.
Пазарът на труда в Швейцария също има много сходни характеристики с този в Люксембург, тъй като и двете страни са подкрепени предимно от сектора на банковите и финансовите услуги. Въпреки това Швейцария има и много по-ниски данъци в сравнение с останалата част от Европа, средно около 20-35% за групата от 150 000 до 250 000 швейцарски франка.
Белгия също така залага в голяма степен на индексацията на заплатите както за белите, така и за сините якички в частния сектор. През 2022 г. в страната беше отчетена най-високата индексация от 50 години насам, тъй като рязко покачващата се инфлация и излезлите от контрол цени на енергията се отразиха на покупателната способност на служителите.
Междувременно Дания има донякъде уникален модел на пазара на труда, който се основава на баланса между гъвкавост и сигурност. Това позволява на страната да няма определена минимална работна заплата, като вместо това служителите и работодателите могат да сключват собствени споразумения за заплатите.
Служителите разполагат с осигурителни фондове за безработица, в които могат да внасят вноски, докато са заети, на абонаментен принцип. Това им осигурява обезщетения за безработица за период до две години, в случай че по-късно загубят работата си.
Икономиката и пазарът на труда в Гърция все още се борят да се възстановят от кризата с държавния дълг, което води до това, че средните заплати и минималните възнаграждения са много по-ниски от тези в останалата част на Европа. Напоследък бяха въведени и редица по-строги мерки на пазара на труда, като например стремежът да се наемат по-млади, току-що завършили стажанти, които могат да получават по-ниско заплащане. По същия начин Словакия също се бори с ниската производителност на труда и последиците от рухналия съветски режим, който поддържа заплатите потиснати.
Португалия също се сблъсква с ниската производителност, както и с нарастващата тенденция за наемане на краткосрочни сезонни работници, за да се подпомогне туристическият сектор на страната. По-ниските заплати също така допринесоха за изтласкването на редица хора от процъфтяващия сектор на недвижимите имоти.
Техническата рецесия в Унгария може да е допринесла за по-ниските заплати напоследък, тъй като по-малко компании са били в състояние да си позволят разходите за труд. В исторически план обаче ниските разходи за живот в Унгария може да са били ключов фактор за слабото движение на заплатите нагоре, въпреки че това може би бавно се променя сега, когато страната е изправена пред по-висока инфлация.
Чехия се сблъска с по-скоро културен проблем, тъй като мнозинството от служителите се колебаеха дали да преговарят за по-високи заплати. В резултат на това дори профсъюзите и синдикатите са по-слаби, отколкото би трябвало и не са в състояние да направят много за постигане на целите на служителите.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай