Сряда, 21 Февруари 2024

Два варианта за регионална минимална работна заплата МРЗ

Два варианта за регионална минимална работна заплата МРЗ
Публикация   17:56     11 Ноемв, 2023 /     akcent.bg   /     1340

Представеното в настоящия текст е много далеч от работещ модел за изчисление на регионална МРЗ

   Преди няколко седмици разгледахме няколко алтернативи на въведената тази година формула за определяне на минималната работна заплата. Демонстрирахме, че е възможно изчислението на МРЗ на база обективни показатели за динамиката на цените, икономическия растеж и развитието на пазара на труда, който избягва проблемите, които възникват от директното ѝ обвързване със средната. Това обаче по никакъв начин не адресира изключително големите регионални различия в съотношението на минималната заплата, фиксирана на национално ниво, и средните заплати в отделните части на страната, което е показател за състоянието на местната икономика. В резултат, нивото на МРЗ поставя различни бариери на входа на регионалните пазари на труд. Тук разглеждаме няколко потенциални подхода към регионалното определяне на този ключов за пазара на труда индикатор, отново чрез обвързване с обективни индикатори на местната икономика.

    Първата – и най-проста – възможност е да приложим модела на изчисление на националната МРЗ, фиксирайки я на 50% от средната заплата на регионално равнище. Представеното тук изчисление за улеснение ползва средната стойност за предишната година, вместо на две тримесечия от предишната и две от настоящата година преди бюджетната процедура. За сравнение разглеждаме данни от 2016 г. нататък.

Таблица 1: Възможни минимални заплати по области, изчислени като 50% от средната заплата за предишната година
  2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023
Благоевград 299 319 346 376 409 454 510 574
Кюстендил 312 331 360 395 441 480 530 575
Хасково 310 332 356 401 441 485 538 587
Видин 292 314 343 380 430 469 536 591
Смолян 320 355 381 423 463 502 558 599
Сливен 327 352 380 417 462 516 585 631
Силистра 313 332 362 393 441 489 553 632
Монтана 332 360 388 422 465 521 583 639
Кърджали 319 348 387 434 473 530 605 646
Велико Търново 342 373 403 439 484 542 606 648
Добрич 337 363 398 435 477 523 588 650
Ловеч 335 359 395 430 474 525 594 652
Търговище 330 374 407 452 502 557 630 664
Ямбол 336 360 397 451 502 544 616 668
Перник 313 352 389 430 477 515 587 668
Плевен 329 360 392 436 482 528 609 671
Пазарджик 334 364 395 438 487 546 619 685
Бургас 380 398 428 468 513 562 619 689
Разград 363 404 436 482 534 580 647 695
Шумен 355 376 417 460 505 556 630 698
Русе 357 387 427 466 514 567 644 700
Габрово 368 396 439 492 538 580 657 736
Пловдив 379 413 449 491 542 591 664 748
Стара Загора 445 469 511 550 580 626 695 777
Варна 417 449 488 542 595 638 717 789
Враца 431 458 478 521 578 648 722 801
София 438 468 506 560 608 661 738 819
София (столица) 606 653 717 793 877 957 1072 1196
Източник: НСИ, изчисления на ИПИ. Средната заплата по области за 2022 г. е изчислена като средната за четирите тримесечия на 2022 г.

   Фиксирането на минималната заплата за отделните области на 50% от средната създава разпределение, при което в областта с най-висока МРЗ тя е приблизително два пъти над  тази с най-ниска, като това съотношение се запазва през последното десетилетие – очаквано, предвид че темповете на нарастване на заплатите на работещите са сходни, макар отправните точки да се отличават. През годините този подход би поставил повечето области под равнището на реалната, историческа минимална заплата. През 2016 г. да речем МРЗ е била 420 лв., като много близо до това равнище би била област Варна, над нея – четири други области, а с най-висока минимална заплата – столицата. През 2023 г. най-близо до реалната минимална заплата от 780 лв. е Стара Загора, а по-висока е тя в четири области, в столицата – цели 1196 лв. Това е резултат от по-бързи ръст на заплатите във водещите центрове. Същевременно би имало и области с по-слабо развити пазари а труда, където прагът на МРЗ би бил значително по-нисък, като с под 600 лв. биха били Благоевград, Кюстендил, Хасково, Видин и Смолян.

    Този подход обаче страда от ключовия проблем с повишението на средната заплата заедно с минималната – тоест, ако в рамките на миналото десетилетие беше прилагана формула с 50% от средната заплата, най-вероятно разликите между областите щяха да са дори по-големи. За тази цел прилагаме и същата формула, която ползвахме на национално ниво – комбинация от промяната в брутния вътрешен продукт на областите, изменението в потребителските цени и динамиката на коефициента на безработица (по-подробно за избора на индикаторите – тук).

Таблица 2: Възможни минимални заплати по области, изчислени функция на ръста на БВП, безработицата и динамиката на цените
  2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022
Видин 337 299 318 323 341 320 399
Смолян 382 344 375 386 421 410 426
Разград 329 323 333 351 372 363 438
Монтана 370 354 372 369 378 382 441
Силистра 351 325 343 346 372 378 453
Враца 322 302 348 425 365 406 454
Шумен 358 348 369 383 416 410 470
Ловеч 348 352 348 361 379 391 489
Кюстендил 386 365 377 413 419 424 490
Стара Загора 337 390 416 415 399 390 491
Сливен 340 339 361 381 403 398 492
Благоевград 366 355 370 400 422 424 493
Хасково 390 382 404 436 463 457 493
Търговище 380 391 385 417 433 433 494
Пазарджик 409 353 369 409 442 472 500
Ямбол 370 357 368 394 415 421 507
Добрич 362 357 377 383 422 429 513
Русе 371 373 393 412 450 442 517
Плевен 363 343 357 389 430 425 535
Варна 384 378 410 460 499 475 554
София 404 380 440 433 474 493 558
Велико Търново 380 371 395 442 473 471 570
Габрово 387 393 433 471 510 512 580
Пловдив 402 425 460 504 567 570 615
Бургас 422 445 482 492 538 448 634
Перник 363 395 440 515 533 532 636
Кърджали 381 376 402 453 528 609 657
София (столица) 407 425 464 519 621 624 744
Източник: НСИ, АЗ, изчисления на ИПИ. Минималната заплата по области е функция на реалната МРЗ за 2015 г., увеличена с номиналния ръст на БВП, ръста на потребителските цени и коефициента на безработица с обратен знак.

   Изчислените като функция на икономическия ръст, ръста на цените и безработица регионални минимални заплати срещат някои видими ограничения в данните. Едното е самата им достъпност – данни за БВП по области са  достъпни до 2021 г., което е и причината да липсва изчислена стойност на МРЗ за 2023 г. На регионално ниво изцяло липсва изчисление на равнищата на потребителски цени, което означава, че всички области ползват един и същи ценови индекс. С други думи, очевидно при евентуално възприемане на подобен подход ще е необходимо подобряване на статистиката – и откъм достъпност на данни, и откъм тяхната навременна публикация. Редно е да напомним и за липсата на редовно изчисление на медианна заплата (и липсата на такова поначало на регионално ниво).

   Извън тези проблеми, представеното в Таблица 2 разпределение постига сходни разлики между областите в сравнение с първия подход. Основната разлика идва от по-умерения ръст в областите с по-високи средни заплати, като само столицата успява да надхвърли реалната МРЗ за 2021 г. от 710 лв. Видимо ще е необходимо и да се ползват корективи механизми, в резултат на много по-динамичните икономически процеси на местно ниво в сравнение с националните, които могат да доведат до нежелани резултати при ползването на „чиста“ формула – пример за това е много бързото повишение на представената тук МРЗ за Кърджали, резултат от значителния ръст на БВП след започването на работата на мината в Крумовград. Въпреки това, така получената МРЗ е по-ниска от реално национално определената, което би означавало и че ще представлява по-малка пречка на входа на пазара на труд в областта.

   Разбира се, важно е да подчертаем дебело, че представеното в настоящия текст е много далеч от работещ модел за изчисление на регионална МРЗ. Дори и при тези първоначални изчисления обаче излизат наяве важни проблеми – актуалността на данните, необходимостта от включване на „спирачки“, решението дали при спад на икономическата активност или ръст на безработицата минималната заплата да намалява, или да остава без промяна. Тези подходи, разбира се, по никакъв начин не адресират и големите разлики в заплащането в различните отрасли в рамките на регионите. Тези и много други казуси ще трябва да бъдат решени, ако се намери политическа воля за регионално диференциране на минималната заплата в опит да се ограничат максимално негативните ѝ последствия върху по-слабо икономически развитите части на страната.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha