Най-големият приходоизточник на бюджета е Данъкът върху добавената стойност и, колкото повече вратички отваряме там, за да намалим тези приходи, толкова повече рискът да се наложи да увеличим преките данъци може да бъде по-голям. Това каза Бойко Костов, председател на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria.
"Идеята за диференцираните ставки на ДДС в някои сектори - и по време на обсъжданията за намалени и нулеви ставки институтът на експерт-счетоводителите и като институция винаги са изразявали мнението, че те не бива да бъдат намалявани, защото всеки един бизнес след това може да каже: "защо да не бъда и аз" и ще има основание, защото мотивите не винаги са професионални, а са популистки".
Стремежът на политическата класа е да не се променят данъчните ставки и това до момента се изпълнява, каза Костов. "От гледна точка на ДДС (без да претендирам за изчерпателност, там има две или три промени, които са важни и са предвидени в Проекта за изменение и допълнение на закона за ДДС.
На първо място има едни промени, свързани с възможностите да не се извършва корекция на използвания данъчен кредит в случаите на брак на стоки. Предприятията, когато бракуват стоки, няма да бъдат задължени да правят корекция на данъчния кредит, който са използвали, т.е. да им се утежнява самият процес на бракуване на стоки".
"Имаме една хипотеза, в която се създава възможност, ако едно лице е следвало да се регистрира, тъй като е отговаряло на условията за задължителна регистрация, но не е извършило регистрацията, сега се създава възможност, дори то да е било в нарушение, след като бъде регистрирано, за предходни периоди, в които е трябвало да бъде регистрирано, но не е било, да може да сторнира издадените от него неданъчни фактури, да издаде данъчни фактури и по този начин само да се обложи за този период, в който не е било в съответствие със закона, а неговите доставчици ще бъдат облагодетелствани, тъй като те ще имат възможност на база на тези, издадени вече коректно фактури, да ползват данъчен кредит".
Третият момент, който доста се коментира в публичното пространство, е хипотезата, в която ако не бъде издадена касова бележка, по реда на Наредба 18, тогава купувачът може да не плати на продавача стоката, която е закупил, каза още събеседникът. "Това има силен психологически ефект и от гледна точка на народопсихологията на Балканите, ако този, който знае, че продавайки стоката и недавайки касова бележка може да не си получи парите, може би ще имаме случаи, в които продавачът ще гони купувача, за да му даде касова бележка и да си получи парите".
"Нито един експерт в момента не може да оцени дали тази стъпка ще има ефекта, който се предполага, но при всички случаи трябва да има някакъв дисциплиниращ ефект".
От гледна точка на развитие на нашата професия има два ясно очертани етапа, обясни Бойчо Костов. "До 2008 година, преди да се случат т.нар. счетоводни скандали, одиторската професия в целия свят беше саморегулираща се професия, а след 2008 година тя се превърна в публично регулирана професия. В момента имаме държавен орган - Комисия за публично регулиране над регистрираните одитори, която носи крайната отговорност за нашата дейност и я надзирава дали тя съответства във всички аспекти на изискванията на законодателната рамка, като нашата законодателна рамка, в България, от началото на 2016 година изцяло съответства на европейските изисквания, приети със съответната директива за одитите и регламента, който въведе допълнителни изисквания за предприятията от публичен интерес".
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай