В „Ничия земя” – разказ на жени, които казват за себе си, че са преминали през Ада, за да стигнат дотук. А „тук” е осъзнаването, че или ще останат пропити физически и психически от дрогата и краят им е скоро, или ще опитат да се откопчат от порока, респективно от дилъри, сутеньори, насилници и всичко, което върви заедно с наркотиците. И не просто върви, а мачка като булдозер и те вкарва или в болница, или в моргата.
Стигайки до дъното, че и по-надолу, три жени започват да гребат и да търсят спасение. Така от мрежата на пласьорите и абстинентните кризи попадат в Кошера – нова програма за лечение на наркозависими. Успелите да се излекуват помагат на другите и то със собствените си истории.
„Осъзнах, че наркотиците не ми помагат да се успокоявам, а само ми вредят. Два-три месеца изпадах в нервни кризи, истерия. Това, което говорят за марихуаната, че успокоява – изобщо не успокоява. Напротив, внася напрежение и нещата отиват към лошо, не към добро”, разказва Севи.
„Аз започнах, когато спрях да карам мотори. Карах кросов мотор. И в момента, в който спрях, търсех друг вид тръпка. Нещо, което да ми носи същия адреналин като мотора. Само че не успях да намеря тази тръпка в наркотиците”, допълва тя.
„Зависима съм – започнах от една токсична връзка, с амфетамини и трева. Той беше дилър и аз, за да съм в модата, започнах. Доста употреба, но след смъртта на баща ми и на приятеля ми доста я ограничих. Останах само на трева. За тези десет години загубих баща, любим и себе си”, споделя Катрин.
Тя преминава и през проституцията. „Това се случи заради дрогата, за да си набавя поредна доза. Намираха ме по обява. Осъзнавах какво се случва, но просто зависимостта ме караше да го правя”, разкрива още Катрин.
„Личният ми опит е дълги години употреба на какво ли не. Дълги години лутане, незнаене, падане, ставане. Просто – много трудно. Започнах доста късно – на 23-24 години. По-скоро аз влязох пътьом в това, без да имам конкретна цел. Тогава, от много имаща, за 24 часа бях сама, на улицата и уплашена”, казва Цвети.
Зависимостта ѝ продължава 20 години. „Всички наркотици, всякакви неща. В един момент спираш да обръщаш внимание какъв е наркотикът. Снабдяването не е евтино – минава се през престъпления, нищо не ми е чуждо”, добавя тя.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай