Становище на АИКБ по данъчните закони

Публикация 07:11 11 Окт, 2023 / akcent.bg / 402

Становище на АИКБ по данъчните закони: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, проект на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и проект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВАСИЛЕВ,

Комисията по данъчна и осигурителна политика и бюджет към Националния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обсъди представените законопроекти и на тази база изготви следното становище, което предлагаме на Вашето внимание.

АИКБ е убедена, че данъчната система на България трябва да е рационална и да се основава на проста организация, която да е лесноразбираема и приложима от данъкоплатците. Данъчната практика трябва да се организира така, че с минимални разходи за администрирането и събирането на данъците да се получи максимален ефект за публичните финанси. Данъците следва да бъдат справедливи, равнопоставени, поносими и стабилни. Като основен фактор на бизнес средата, данъците трябва да са предвидими и да са съобразени с икономическото и финансовото състояние на данъкоплатците.

Водени от това наше разбиране смятаме, че данъчната система на България основана на принципа: широка данъчна основа (без множество изключения и данъчни облекчения), която да се облага с единна, относително ниска данъчна ставка, е пример за ефективна, рационална и справедлива система за данъчно облагане.

В тази връзка АИКБ е удовлетворена, че с настоящите предложения за промени в данъчните закони не се предлагат кардинални промени в данъчната система и принципите на данъчното облагане, не се въвеждат нови данъци и по същество се запазват основните данъчни ставки.

Относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството

АИКБ не приема аргументите за увеличение от 3 до 10 пъти на размерите на санкциите и глобите по глава девета „Административнонаказателни разпоредби“ от Закона за счетоводството. В мотивите към законопроекта се посочва, че предложеното увеличение на санкциите е „с цел засилване на административнонаказателната отговорност, за постигане на ефективност, пропорционалност и възпиращ ефект на наказанията за фалшиво счетоводство, както за ръководителите на предприятията, така и за предприятието като юридическо лице“.

Натрупаната потребителска инфлация за периода януари 2016 г. (когато е приет чл. 68 на Закона за счетоводството) – август 2023 г. е 43.5%, което е аргумент за несъразмерност, а не за пропорционалност, както е посочено в мотивите. Анализирайки броя на установените нарушения и ефективно наложени санкции на нарушителите, смятаме, че увеличените размери на санкциите няма да подобрят тези показатели;

За АИКБ буди недоумение двойнственият подход при актуализиране на разпоредби на Закона за счетоводството, съдържащи парични стойности. Години наред настояваме пред законодателния орган за повишаване на праговете за задължителен независим финансов одит, които заради лобистки финансови интереси на една гилдия в България са определени понастоящем на 4 пъти по-ниско от допустимите от Директива 2013/34/ЕС (Счетоводната директива) нива. Нещо повече - българският закон задължава да се извършва независим финансов одит в акционерни дружества и командитните дружества с акции с приходи от продажби над 700 хил. лв. (25 пъти по-нисък праг от допустимия от Директивата) само заради правната им форма. Регламентираните в Закона за счетоводството критерии за извършване на независим финансов одит представляват финансова и административна тежест за МСП и пряко влошават бизнес средата в България. Министерство на финансите предлага актуализиране на санкциите и глобите, регламентирани в Закона за счетоводството, но отново „удобно“ (за гилдията на дипломираните експерт-счетоводители) пропуска актуализирането на праговете за задължителен независим финансов одит.

Предложение: Предлагаме актуализиране на чл. 37, ал. 1 на Закона за счетоводството като на задължителен независим финансов одит подлежат предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период надвишават най-малко два от следните показатели:

а) балансова стойност на активите - 4 000 000 лв.;

б) нетни приходи от продажби - 8 000 000 лв.;

в) средна численост на персонала за отчетния период - 50 души

и отпадане на ал. 2 и ал. 3 на чл. 37.

Предложеното изменение не съдържа рязка промяна до максимума на допустимите по Директивата прагове (балансова стойност на активите - 8 000 000 лв.; нетни приходи от продажби - 16 000 000 лв.), а представлява умерена стъпка (2 пъти по-малки равнища от предвидените по Директивата), целяща по-благоприятен режим за задължените лица.

Относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност

АИКБ подкрепя предложената редакция на чл. 80, ал. 2 от ЗДДС, с която се прецизира относимата регламентация за корекция на приспадането на ДДС в ситуации, свързани с унищожаването или бракуването на стоки;
Редакция на чл. 102 от ЗДДС дава възможност на данъчнозадължените лица (ДЗЛ), които не са подали - изобщо или в законоустановения срок заявление за регистрация по ЗДДС, предвид което са регистрирани по-късно служебно от приходната администрация със задна дата, на която са изпълнени условията за задължителна регистрация, да могат да издават данъчни документи, в които сами да начисляват дължимия ДДС за извършените от тях облагаеми доставки за периодите, за които е трябвало да бъдат регистрирани без да е необходимо задълженията да се определят с ревизионен акт по реда на ДОПК. Предложеният подход се основава на принципа на доброволното изпълнение и ще облекчи приходната администрация. Разбира се, остава възможността за некоректни ДЗЛ, които не изпълнят доброволно това свое задължение, същото да бъде определено с ревизионен акт от органите на НАП;
Допълнението на чл. 118, ал. 1, с което се регламентира възможност когато ДЗЛ не регистрира и не отчете извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), получателят да има право да не заплати стойността на доставката/продажбата, е мярка за „изсветляване на сивата икономика“, която според нас ще има в по-голяма степен PR ефект отколкото фискален такъв. Тази мярка не дава правна сигурност на получателя на стоката/услугата и ще създаде множество конфликтни ситуации между продавачи и купувачи;
Създадената ал. 21 на чл. 118 е дългоочаквана от бизнеса и беше предложена от АИКБ преди повече от 5 години при въвеждането на СУПТО. Електронният фискален бон предоставен на получателя на електронния му адрес или по друг електронен път/канал е задължителна и закъсняла възможност във време, в което електронната търговия ежегодно увеличава дела си;
Редакцията на чл. 126б, ал. 8 задължава органите по приходите да издадат разрешение или отказ за намаляване на данъчна основа и начислен данък при несъбираемо вземане в 60-дневен срок от подаване на уведомление за възникване на обстоятелството по чл. 126а, ал. 2, т. 1 - 6 за пълно или частично неплащане по облагаема доставка с данъчна основа в размер над 100 000 лв. Премахната е възможността за мълчаливо съгласие за издаване на кредитно известие от ДЗЛ, ако приходната администрация не отговори в този срок. АИКБ убедено смята, че срокът за отговор от приходната администрация е прекомерно дълъг. В ерата на изкуствения интелект (ИИ) 60-дневен срок, само за да се провери в електронните масиви на НАП дали получателя на стоката/услугата е ползвал данъчен кредит по издадената от доставчика фактура и дали в включил въпросната фактура в дневника за покупки, говори само за едно – за умишлено забавяне на упражняване на законно право за корекция на начислен ДДС при несъбираемо вземане. Липсата на отговор (разрешение или отказ) на приходната администрация в този срок, при това без процедура за санкциониране на същата, в комбинация с паралелно изтичане на преклузивни срокове, може да възпрепятства упражняването на правото на корекция при несъбираемо вземане от ДЗЛ. АИКБ настоява за запазване на текста за мълчаливо съгласие за издаване на кредитно известие, ако приходната администрация не се произнесе в този срок с отговор на искането на ДЗЛ;
Използваме случая да отбележим, че към настоящия момент НАП не е изпълнила законовата делегация на ал. 11 на чл. 126б, която я задължава да създаде електронна услуга, чрез която доставчикът с квалифициран електронен подпис да може да получи информация относно начина на отразяване на издаден от него документ в дневника за покупки на получателя, което пък касае процедурата за корекция на начислен ДДС при несъбираемо вземане на облагаема доставка с данъчна основа в размер под 100 000 лв.;
Подкрепяме предложените текстове на чл. 176в, с които се прецизира предоставянето на допълнително обезпечение към направено вече годишно обезпечение от лицата, търгуващи с течни горива;
В съответствие с гореизложените аргументи в общата част на становището АИКБ не подкрепя удължаването на срока за ползване на намалена данъчна ставка за доставка на хляб и брашно. Изследванията показват, че намалената данъчна ставка не води до намаляване на цената на стоките, което означава, че целта на данъчното намаление не беше постигната. Така мярката не е ефективна и по отношение на ограничаване на потребителската инфлация. Принципната позиция на АИКБ е, че погрешно и икономически необосновано е да се провежда социална политика чрез намаляване на данъци/данъчни ставки. Публичните ресурси са ограничени и те трябва да се разходват ефективно и ефикасно, а от намалените данъци/данъчни ставки се ползват и субекти, които нямат нужда от социално подпомагане. Например - 100 000 българи са декларирали пред НАП месечни доходи над 5 000 лв. купуват „евтини“ хляб и брашно, необложени с ДДС. АИКБ смята, че данъчните ставки по ЗДДС трябва да се върнат на нивата преди COVID-кризата, а нуждаещите се социално слаби граждани трябва да бъдат подпомогнати от системата на социалното подпомагане. В тази връзка подкрепяме отпадането на намалената ставка по ЗДДС на доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, като и на услуги за използване на спортни съоръжения. Тази мярка изигра своята роля в периода на ограничаване на стопанската дейност заради пандемията COVID-19. Три години по-късно и двата сектора са се възстановили и регистрират рекордни приходи от продажби и печалби, тъй като потребителското търсене надхвърли предкризисните нива. В същото време тези браншове остават сред първенците по „сиви“ практики и избягване на данъчно облагане. Намалените ставки по ДДС увеличават данъчните измами и намаляват приходите в държавния бюджет.

Предложение: Основна тема в политиките на ЕС е зелената икономика и прехода към въглеродно неутрална икономика, но българският законодател не предприема решителни мерки в тази посока. България е една от малкото държави в ЕС, която не осигурява данъчни преференции за покупка на електрически автомобили. Нещо повече - независимо от дейността на предприятието се ползва данъчен кредит, ако е закупен товарен автомобил (мощен дизелов високопроходим джип/пикап), ако обаче предприятието инвестира в лек електрически автомобил, който се използва приоритетно в градска среда, право на данъчен кредит няма. За покупка на огромен пикап, подходящ за лов и планински туризъм, законът разрешава ползване на данъчен кредит, а за малки икономични леки електрически автомобили – НЕ. Очевидно има несъответствие между декларираните намерения и законотворчеството. АИКБ апелира за законодателна промяна в ЗДДС, осигуряваща право на ползване на данъчен кредит при доставка на лек електрически автомобил, които се използва за независимата икономическа дейност на предприятието.

Относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане

Изменението на чл. 47а, изравняващо данъчния режим за финансовите институции и за нефинансовите предприятия, така че приходите и разходите от последващи оценки (преоценки и обезценки) на финансови активи и пасиви за данъчни цели да бъдат третирани по един и същ начин, не решава напълно проблемите, свързани с финансовите активи. Конкретно при метода на собствения капитал: счетоводните стандарти (международни и национални) предвиждат тези инвестиции първоначално да се признават по себестойност, а впоследствие тази стойност да се променя чрез отразяване на печалбите и загубите на предприятието, в което е инвестирано. Т.е. формално ефектът от прилагането на метода на собствения капитал не е обект на регулиране с настоящите разпоредби на ЗКПО, въпреки че в духа на закона е всички нереализирани печалби и загуби да се изключват от облагане;
Не подкрепяме изменението на чл. 173, ал. 6, т. 2 и на чл. 189б, ал. 2, с които се увеличават лимитите на данъчните облекчения на земеделските стопани. Делът на селското стопанство от БВП на България е под 5 %. Земеделските стопани са щедро финансирани и субсидирани от фондовете на ЕС. Възстановяват и акциз на използваните горива. Получават и ред други преференции и привилегии. Без да подценяваме важността на сектор „Селско стопанство“ за изхранването на нацията и независимостта на държавата от внос на селскостопански продукти, смятаме, че увеличаването на лимитите на данъчните облекчения на земеделските стопани е мярка, която отново фаворизира сектора спрямо индустрията и услугите (95% от БВП) и това за сметка на държавния бюджет.

Предложение: Прагът на същественост за дълготрайните активи, определен в чл. 50, ал. 1 ,т. 2, е определен на 700 лв. от 01.01.2008 г. Индексът на потребителските цени за месец август 2023 г. спрямо месец януари 2008 г. e 166.8%, т.е. инфлацията за периода е 66.8%. Предлагаме прагът на същественост за дълготрайните активи, определен в чл. 50, ал. 1 , т. 2, да се увеличи на 1 200 лв.

Предлагаме също да се разреши една очевидна данъчна несправедливост, регламентирана в чл. 45 от ЗКПО – относно регулирането на резерва от последващи оценки на активи, които не са данъчни амортизируеми активи. При въвеждането на текста преди повече от 15 години законодателят е имал предвид основно земите, но в момента този текст е единственият, който се използва и за финансовите активи, преоценявани през друг всеобхватен доход. А преоценката на тези финансови активи може да е както положителна, така и отрицателна. ЗКПО се интересува само от облагането на положителната, без да позволява намаляване с отрицателната преоценка. Тази очевидна несправедливост се потвърждава от отговор на зададен към НАП въпрос по прилагането на този текст. Предлагаме в чл. 45 на ЗКПО думата „увеличението“ да бъде променена на „увеличението или намалението“.

Тагове : АИКБ , данъци , закони ,