Забавянето – и дори обръщането – на икономическия растеж (т.нар. „degrowth“) често се представя като решение на проблемите, породени от климатичните промени и свързаните с тях последици. Систематичните анализи на последствията от целенасочени политики по забавяне на икономическия растеж обаче са много малко. По тази причина се спираме на подхода и изводите на публикувано в списание Nature тази седмица изследване, което си поставя именно тази цел – да оцени и остойности влиянието на различни по вид и сила политики за нарочно забавяне на икономическия растеж върху ключови индикатори като неравенството, бедността, смъртността общия брой години, прекарани в образование.
За да оцени и сравни ефектите на различни политики, авторът залага няколко сценария на развитие на следващия век – липса на какъвто и да било икономически растеж, в който БВП на 186 държави, включени в анализа остава непроменен на нивото от 2018 г., отрицателен ръст от -1%, съчетани с различни варианти на преформатиране на държавните разходи в посока повече социални разходи и свиване на неравенството. Тези траектории за развитие се сравняват спрямо базов сценарий, в който глобалната икономика остава в настоящата траектория на растеж[1], като от особен интерес са първите два, които предполагат нулев и отрицателен растеж, в това число само в развития, но не и в развиващия се свят.
На първо място, анализът сочи свиване на въглеродните емисии най-бързо в сценариите, в който има отрицателен или никакъв икономически растеж на глобално ниво. Именно това е и траекторията, която позволява значително намаляване на емисиите до края на столетието. Обратно, спирането на растежа единствено в развитите икономики позволява единствено връщане до нивата им от миналото десетилетие.
Сред интересните изводи е въздействието на сценариите с нулев и отрицателен икономически растеж върху бедността[2]. Настоящата траектория и тези с нулев или отрицателни ръст само в развитите икономики сочат към свиване на абсолютната бедност, което е до голяма степен очаквано – практически цялото население под прага ѝ е съсредоточено в развиващия се свят. Не така стоят нещата обаче при стагнация или дори спад във всички икономики – липсата на растеж би довела до над четирикратно увеличение на населението в абсолютна бедност спрямо нивото му от 2020 г., а годишен спад от 1% – до осемкратно увеличение.
Видими въздействия има и върху глобалната смъртност. Докато при настоящата траектория проекциите сочат смъртност от порядъка на 120 млн. души годишно пред 2100 г., то при липса на растеж на глобално равнище смъртността надхвърля 140 млн. души годишно, а при спад на световната икономика тя приближава 180 млн. души годишно. По-умерено, но все пак видимо е и въздействието върху общия брой години, прекарани в образование, като отрицателният глобален икономически растеж би означавал практическо спиране на нарепдъка в тази насока към средата на десетилетието. Важно е да отбележим също, че моделираните в изследването фундаментални преформатирания и увеличения на социалните разходи водят само до забавяне, но не и обръщане на представените отрицателни тенденции.
Основните заключения на изследването са, че отказът от икономически растеж води със себе си изключително разрушителни резултати, а подробните оценки на всички въздействия на различните сценарии и взаимодействия могат да бъдат разгледани в оригинала. Като всеки друг модел, който гледа далеч в бъдещето, те следва да бъдат интерпретирани не като прогноза, а най-вече като насока и илюстрация на посоката и мащаба на влиянието на различни решения. А тук те са повече от очевидни – липсата на икономически ръст има реална, човешка цена, която не бива да бъде пренебрегвана в преследването на каквито и да било други цели.
[1] Тук се ползва понятието за абсолютна бедност – 1,90 USD PPP на човек на ден.
[2] Близо до SSP3 и SSP4, повече подробности тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Shared_Socioeconomic_Pathways
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай