Четвъртък, 22 Февруари 2024

Харалан Александров: Има дефицит на вождизъм в момента

 Харалан Александров: Има дефицит на вождизъм в момента
Публикация   13:03     12 Септ, 2023 /     Интервю на Румен Николаев   /     634

Ние в момента сме в дълбок регрес по отношение на политическата идентификация, разделени сме на пламена

  С Харалан Александров, който бе в Русе заедно с Първан Симеонов по покана на кметът на Русе Пенчо Милков, разговаря Румен Николаев 

 Харалан Александров Александров е социален антрополог,  публицист, преподавател в Нов български университет, с научни интереси в областта на социалната антропология, социалната политика и организационните изследвания.

 

   Това ще бъдат първите избори, на които гласоподавателите ще влагат емоции, чувства, тук- там и малко разум по отношение на разделителната линия Изток- Запад.

 -  Аз мисля, че имаме много емоции и страсти, свързани с разделителната линия Изток- Запад. Що се отнася до разума, той се явява дефицитен. Така че ако избирателите в България проявят разум, това ще бъде принос, международен принос.

   В условията на конфликт разумът е първият, който отстъпва и дава пространство на страстите. В този смисъл има голям дефицит на разум.

   Ние в момента сме в дълбок регрес по отношение на политическата идентификация, разделени сме на пламена. Проблемът е, че има дефицит на вождизъм в момента. Вождовете са се поуплашили в момента и се държат по-обрано. Това от една страна е добре, но от друга води до очевиден дефицит на лидерство.

 Цялостният процес у нас води до изчерпване на традиционното лидерство в политиката и копнеж по едно ново, по-различно  лидерство.

  Има огромно разочарование от това, което ни беше предложено и продадено като по-различно лидерство.

  За мен на местните избори хората ще предпочетат познатото ще заложат на хора, които имат добро име, чията работа е позната.  Това ще доведе до преизбиране на кметове, някои от които имат няколко мандата.

   От 1990 г. насам образователната система се реформира постоянно и виждаме резултатите - те са трагични. Всичко това се отразява върху целия обществен живот. Като прибавим и коментарите в социалните мрежи, мисля, че разрухата е пълна....

  Не бих казал, че е пълна, но има напреднал процес на деградиране на информираното мислене за общността. Мисля, че това е ефект не само толкова от кризата в образованието- то отдавна е в криза. Това е не само български проблем. На практика израстнаха няколко поколения, чиито умове са кондиционирани от социалните медии и те очакват нещо бързо, радостно...

    Сега и веднага...

  Да. Те трудно задържат вниманието си върху дълги текстове. Това е един проблем с четенето. Искат да им е интересно, да им е шарено, да мърда и да подскача на екрана. За това има два отговора:

   Единият е опит на образованието да стане забавно и развлекателно. За мен това е много голям риск от гледна точка на развитието на информиращото образование, което е в основата на развитието на всички граждански общества.

  Другият е да се откажем да образоваме да образоваме масовият гражданин и на практика на навлезем в режим на елитарно образование, което никъде по света не е изчезнало.

   Напротив, колкото повече големи групи хора се докосват до социалните медии, прекарват времето си във фейсбук и някакво друго затъпяващо занимание, толкова повече нараства цената на елитното образование в най-високите класически традиции за децата на елита и следващите поколения. 

  Това е много притеснителен процес, защото върви в пряк конфликт с разбиранията ни за масова демокрация. Това води зо разединяване, раздалечаване, което създава пропаст между образованите класи и масовия човек. Това поставя под въпрос природата на демокрацията, възможността и да функционира.

   И отваря огромно поле за популизъм.

   Имам предвид и флиртът с ученици и родители разби понятия като дисциплина, норми на общуване...

   Това е част от големият упадък на авторитетите. Това го зная като университетски преподавател, като доцент и професор имат по-голяма тежест. Става все по-проблематично да задържиш вниманието и да изискаш студентите да правят нещо в час. По тази причина все по-малко хора искат да се ангажират с преподавателска кариера.

  Нашата възрожденска фантазия за учителя като безспорен авторитет трябва повсеместно да бъде преразгледана. На учещите просто им е скучно, не искат да учат голяма част от младите хора.

  Така се явява една малка група, която е в другия край, която е свръх мотивирана, която е изключително ангажирана със себеразвитието си, обикновено са хора от семейства от средните и високите класи, която настоява за специално внимание. Така преподавателят трябва да работи веднъж с масовия ученик или студент и отделно да обърне внимание на онези деца, които искат да учат. Има млади хора или семейства, които ще направят този избор, ще положат необходимите усилия, ще получат онова, за което настояват.

  Много от тях обаче продължават образованието си извън България.

Вие имате достатъчно опит. Сегашният профил на сегашните, така наречени политици, какво представлява?

   Много е сложно. Определено нивото пада и това е свързано с културната ситуация в страната- всичко е възможно, всичко може да мине. Вече имат такава всеяда публика, която се идентифицира с определен кандидат политик по силата на някакви естетически сходства, не по силата на разбиране на природата..

... Говори просташки като него...

   Точно така- говори като него, изглежда като него или просто го е харесал. Да изглежда добре и да е секси. В много отношения това е много по-важно... Все повече хора не са компетентни, за да преценят годността на политиците. Това поставя политическата класа в много голямо изпитание. Те трябва веднъж да са артисти, друг път да са експерти. Те трябва да умеят да се движат между тия две роли и да прият публиката щастлива, да флиртуват постоянно с тях, да пускат шегички,а след това да отидат в своите кабинети, да забравят, че са публична персона, да изоставят флирта се отдадат отговорно на работата, която имат.

     Много малко хора могат да отговорят поне на едната от двете характеристик, камо ли и на двете. И като прибавим настващата и огромна сложност на света, в който живее, стаховитите глобални предизвикателства, можем съвсем спосойно да кажем, че имаметежък дефицит от гледна точка на лидерство. Той е структурно зададен от изумителното усложняване на света и ускоряването на процесите на развитие.

 

Тагове : Харалан , Русе ,


Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha

Прочети още