За разлика от предишния парламент, в който промените в Изборния кодекс бяха "първа точка" за оформилата се по темата "хартиена коалиция" - ГЕРБ, ДПС и БСП, в настоящия планове за спешни промени на изборното законодателство по-скоро няма. Нужда от такива обаче има, се разбра от коментари и на експерти, и на представители на Централната избирателна комисия (ЦИК), с които "Дневник" разговаря. Защото изборните правила създават проблеми за гласуването и отчитането на резултатите, част от които си проличаха и на последния парламентарен вот през април, а други се очаква да създадат рискове на местните избори на 29 октомври.
До този момент в страната не са провеждани избори за кметове и общински съветници с масово гласуване на машини, а при избора на последното Народно събрание по смесената система - с хартиени бюлетини и машини - се получиха хиляди грешки в протоколите и съмнения за отчетените резултати.
Краткото време преди вота едва ли ще позволи по-сериозни промени в Изборния кодекс, партньорите в управлението "Продължаваме промяната - Демократична България" и ГЕРБ имат и съществени различия какво би трябвало да се промени, а публично от опозицията се коментира повече каква ще е ролята на МВР в противодействието срещу купуване и контролиране на вота.
Така най-вероятно всичко ще бъда оставено в ръцете на изборната комисия, чиито правомощия обаче не са големи. Оттам неведнъж са посочвали, че само изпълняват разписаното по закон. ЦИК би могла да опрости вида на изборните протоколи и да осигури по-добро обучение на членовете на секционните комисии.
Експерти предупредиха и, че при местни избори, по-добре за организацията би било двата тура да са през две седмици, а не 7 дни, както е заложено в момента, за да се улесни подготовката за балотажите.
Основният проблем: протоколите
Изборната администрация утвърди един протокол, в който се сумират данните от хартиеното и машинното гласуване, като се посочват и съответните преференции. Затрудненията дойдоха най-вече от сумирането на резултатите от хартия и машина, след като ГЕРБ, ДПС и БСП въведоха ръчно броене на гласовете от машините, които преди това се взимаха от принтирания протокол, съдържащ сумарните данни от вота.
Анализ на несъответствията, публикуван на сайта на ЦИК, показва, че са допуснати близо 15 хиляди грешки в 2757 протокола. А около 22% от протоколите (един от всеки пет) са сгрешени при първите етапи от отчитането на вота. Сходен брой бяха и грешките на смесените избори през април 2021 г.
Стефан Манов, член на Обществения съвет към ЦИК, който определи изборите като "най-безобразните в най-новата ни история", съобщи и за друг проблем - в софтуера за обработка на данните не е бил заложен "фундаментален контрол" на това сумата на действителни хартиени бюлетини и тези от машина да е равна на общата.
На вота през април изборните комисии попълваха два пътипротокола, като първият път е чернова, в която трябва да сработят всички контроли, които показват точно изчисление, преди да се попълни официалният протокол. За местния вот обаче тъй като за всеки отделен избор се попълва отделен протокол - значително ще бъде усложнен процеса по изчисляването и публикуването на резултатите, защото се гласува основно с три бюлетини за кмет на кметство, община и за състав на общинския съвет (за които има и преференции). Има обаче и изключения с четири гласувания - с гласуването за кмет за район (в София, Варна и Пловдив).
Досега основният проблем при попълването е бил свързан с отделното отчитане на гласовете от хартиеното и машинното гласуване, вписването им на отделни редове и сборуването на тези резултати, както пресмятането на преференциите. Една от обичайните грешки е да се запишат всички преференции - от хартиеното и машинното гласуване, само в графата за хартиено гласуване.
През март пред БНР той предложи да се съставят два протокола - от гласуването с хартиени бюлетини и от машинния вот, които да бъдат предавани в "Информационно обслужване" и там по номера на секцията след въвеждане на двете числа с формула да се получава общият резултат. "Проблемът е, че там, където има брокери на гласове, те искат да знаят максимално бързо гласовете в конкретната избирателна секция. Това е причината да не се изчака едно такова събиране в "Информационно обслужване" на двата протокола и това е основната причина прочутите преброителни центрове да не бъдат въведени", казва Стоилов.
Още през април членът на ЦИК Цветозар Томов алармира, че "при сегашната законова основа местните избори биха били доста проблемни, защото тогава ще има много повече грешки поради обстоятелството, че се гласува няколко пъти". Добавя, че при мажоритарния избор на кметове дори незначителни разлики в резултата могат да бъдат от решаващо значение кой ще спечели.
Източник: Дневник
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай