Да бъдеш млад лекар в България е дълъг и труден път, изпълнен с лишения, отговорности и често - разочарования. Това заяви в студиото на Нова телевизия проф. Крум Кацаров, ръководител на катедра "Гастроентерология, чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология" във Военномедицинска академия (ВМА).
"Специализантът отива в една клиника и е човекът, който нищо не знае и нищо не може. Трябва да се научиш. За да се научиш, трябва да жертваш нещо - свободното си време, лично пространство и много други неща. Това е път на надграждане", обясни проф. Кацаров.
След първите години идва моментът, в който на младия лекар започват да се възлагат конкретни отговорности - разработване на терапевтични стратегии, изпълнение на методики. Но дори тогава "има мрежа отдолу" - по думите на професора, това е опитът и подкрепата на колегите. "Само че ако сгрешиш, теб може да те пощадят, но тях ги дърпат и ги съдят", подчерта той.
"Когато специализираш и завършиш специалността, ти си човек с базисни умения в нея. След това започваш да ставаш истински специалист. Някой остават там, други се издигат. Зависи от всеки човек", обясни професорът.. В някои области, като неврохирургията, кривата на обучение може да продължи от 12 до 20 години, докато лекарят стане самостоятелно практикуващ професионалист.
Работейки във ВМА от 1986 г., проф. Кацаров никога не е изоставял професията си, но наблюдава с болка как много от младите му колеги напускат България. "Те са на страхотни позиции в чужбина, четат лекции, представят презентации. Митовете, че ще се върнат, са именно това - митове. Къде да се върнат?", попита риторично професорът.
Той завърши с горчив извод: "Отношението на българите към лекарите не е добро. Това е още една причина, поради която младите специалисти не виждат бъдещето си тук."
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай