Публикация 23 Юли, 2023 / akcent.bg / 329
Поклон към подвига на Вапрацаров , който съчета поезията, любовта към Родината и светла вяра в бъдещето.
„Преди 81 години на гарнизонното стрелбище в София угасна един от най-ярките поети на България. Никола Вапцаров се осмели да предизвика историята от името на малкия човек, останал извън нейните празни култури. И ако днес стиховете му продължават да ни окриляват и смущават, то е, за да ни напомнят, че да хленчим не ще ни помогне, че между нас и надеждата за утрешния ден са барикадите на живота, които единствено делата и ръцете ни могат да срутят. Разстрелът не съкруши гласа на поета, не ни отне Вапцаровата убеденост.
След 1940 г. Никола е на три пъти арестуван, два пъти го освобождават. На третия път го разстрелват. Процесът срещу Вапцаров е бил засекретен цели 67 години.
Преди разстрела пише на съпругата си:
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
Един от последните разговори на Вапцаров е с майка му. Той ѝ казал: „Мамо, аз трябва да умра. Гледай да свикнеш с тази мисъл, успокоявай се с думите на твоя Христос: Ако житното зърно най-напред не умре, то не може да даде плод.“
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай