Илия Данев- кмет на с. Екзарх Йосиф пети мандат. В този избор той се нарежда на първо място в областта и със сигурност, на едно от първите в страната.
В петък /днес/ навършва 60 години, от които 40 години трудов стаж. 33-години е бил на изборна длъжност. Има висше образование – Земеделски колеж, агрономическа специалност. Женен, с две деца и три внучки.
През 1979 г. е избран за ръководител на животновъдния комплекс на общо събрание на колектива по предложение на ръководството на АПК „Борово”.
Десет години по-късно, на 9 ноември 1989 година е председател на ТКЗС „В. Левски” до 1992 г.
От септември 1992 г. председател на ППК „Земя”.
От 1995 г. до 2000 г. Данев е и кмет, и председател на кооперацията и кмет на Е. Йосиф.
От 2000 г. до днес е само кмет.
През тези 5 мандата при всеки избор той получава подкрепа от над 83 процента от избирателите, а на последните избори през 2000 г. – на 100 процента.
- Какво е самочувствието като мъж на 60 години?
- Горд съм, че досега съм извоювал високо доверие сред хората и същевременно не толкова радостен, защото все пак годините стават все повече и повече.
- Освен мисълта, че остаряваш, чувстваш ли се по този начин?
- Не, не е чувствам така. Мисля, че имам още сили и мога да дам от себе си още за родното си село Екзарх Йосиф. През всичките тези години ме е движила максимата, че едно от най- важните неща за всеки човек е какво оставя след себе си…
- Всъщност, представяш ли си се пенсионер?
- Въпреки че навлизам в такава възраст, не се виждам в светлината на пенсионерите. Чувствам че имам в себе си енергия, имам още доста идеи, които предполагам, че в близките години ще мога и да осъществя. Поради тази причина не ми се налага да мисля за пенсиониране. Но не забравям, че най-голямото богатство не са парите, а здравето. Ако и в бъдеще го имам, ще продължа да работя както досега. За мен най-голямата радост в живота ми са децата. Сега разбирам, че внуците носят повече радост и това допълнително ме зарежда с енергия.
- Нека се върнем към първия ти избор за кмет, как реши да се кандидатираш?
- Наистина, никога през живота си не бях мислил до тогава да ставам кмет. На мен селското стопанство е в сърцето ми. Затова още на 24 години аз се отдадох на земеделието. Да се кандидатирам за кмет, единственото, което ме накара да го направя бе предизвикателството, че 16 г. работех като ръководител в селското стопанство. Реших, че е време да проверя какви са настроенията на хората от родното ми село дали одобряват моята политика, моят начин на организация и ръководене. Единственият и най-сигурен начин бе това да стане чрез тайния вот в тъмната стаичка. Избирателите го направиха с 87 процента положителна оценка. Точно този избор ме задължи много и така продължава досега
- Кои бяха първите неща, които и сега помниш, които направи, и са значими за кметското ти управление в началото.
- Хигиенизиране на центъра, смяна да бордюри и озеленяване…
- А как се стигна до Зоо градината?
- Всичко започна преди 7 години. В едно заведение в Борово видях как беше пресъздаден изворен кладенец и това ми хареса. Реших, че до 3 дни в центъра на нашето село трябва да направим такъв кладенец. Седмица по-късно той беше факт. Кладенецът пък бе в основата на изграждане на етнографска сбирка в центъра, която в момента е работеща. В нея се съхраняват 17 експоната от селския бит. Като продължение на тази идея се сложи началото на изграждане на зоокът.
- Да, тази идея също е доста нестандартна по принцип, нея кой я генерира?
- Тя възникна след като подариха от Горското стопанство една сърничка. Тогава след контакти с приятели стигнахме до идеята да купим с дарителски средства. По-скоро някой тогава каза, че в Банкя имало камила. Платихме 5000 долара и я докарахме. Беше на половин година, сега вече е на 6,5 години. Освен с нея, зоокътът се населява от понита, щрауси, пауни, токачки, декоративни пилета, африканска коза и патици. Всичко, което се помещава в него, е закупено чрез дарения или от дарители. За изхранването им част от средствата са бюджета на община Борово, а останалата, която е по-голямата- от ППК- „Земя”.
- Екзарх Йосиф се прочу в последно време с жителите си чужденци- как се стигна до тази експанзия?
- Да, преди 4 години имаше наистина голям интерес да се купуват имоти в селото. 36 къщи станаха собственост на англичани. От тях 8 се осъвремениха, 6 станаха обитаеми. Сега в селото живеят 4 семейства.
- В областта вече има и Празник на ябълката, той как се роди в селото?
- През мандатите си на управление винаги съм търсил поводи за провеждане на различни празници. Това е начин хората да се почувстват по-близки, а и на тях това им харесва. На един празник на селото преди 5 години гост бе и тогавашния губернатор Мария Димова. Тогава възникна идеята да се направи празник на ябълката, а в основата за това стои един от най-добрите разсадници- този на проф. А. Митков. Димова подари тогава 250 ябълкови дръвчета на всички от селото, които пожелаха да си засадят. Вече 5 години тази инициатива се превърна в традиция и се отбелязва в края на август.
- Какво е чувството да си 5 мандата кмет, това вече не е ли професия?
- Повече се дължи на факта, че живееш с проблемите на хората и ги решаваш.
- Не си ли проявявал желание, или поне не си ли си мислил да станеш кмет на община, на нещо по-голямо от родното си село?
- Наистина съм имал такива предложения и си бил близо до подобна идея. И то единствено убеждението ми, че мога да допринеса за нещо по-добро за развитието на общината. Но съм се възпирал от факта, че последните 2 мандата излязоха нови лица и аз им се доверих. Но мисля, че все още не е късно да го направя
- Как се справяш с политиката, различни партии през това време, различни управляващи, е все покрай теб, как става това?
- Никога не съм се занимавал с политика. Наистина и през 5-те си мандата съм работил с кметове от различни политически партии. Но съм работил и съм подкрепял идеи, които са допринасяли за развитието на родното ми село. Не мисля и занапред да се отдам на това изкушение.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай