Колкото повече наближава моментът, в който ще влезе в сила т.нар. глобален корпоративен данък, толкова по-малко се говори за него. А дебат полза-риск трябва да има, защото той вече е заложен в средносрочната прогноза на финансовото министерство.
"В началото на следващата 2024 г. в България ще бъде въведен „национален допълнителен данък (domestic top-up tax) в съответствие с Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета за осигуряване на глобално минимално ниво на данъчно облагане за групите на мултинационалните предприятия (MNE) и големите местни групи в Съюза“, четем в актуализирана средносрочна бюджетна прогноза (2023–2025 г.), която Министерството на финансите представи на 27-ми юни тази година. Финансовият министър Асен Василев сподели, че очакваните фискални ефекти от тази промяна ще са допълнителни приходи от 220 млн. лв. през 2024 г.
Директивата е в унисон със споразумението от 1-ви юли 2021 г. подписано от 130 държави на разширения формат на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Г-20. България е една от тези страни, подкрепили инициативата. За съжаление тогавашната изпълнителната власт (първият служебен кабинет на Стефан Янев) не представи анализ за ползите и рисковете от подобни данъчни изменения за българския бизнес и икономика.
Основната цел на споразумението е реформиране и преструктуриране на данъчните политики и практики на световно ниво.
Основният фокус на реформата е възпиране на възможността мултинационалните компании да регистрират печалбите си в страни с преференциални данъчни условия.
Основните стълбове в инициираните данъчни промени са налагането на единен подход към облагането на най-големите и най-печеливши мултинационални компании и въвеждането на минимална ставка на корпоративно облагане от 15%.
Обратната страна на "справедливите реформи"
Европейският парламент подкрепи правилата за минимално корпоративно облагане на 19 май 2022 г. и предложи прилагане на препоръките от споразумението (Pillar 2) чрез Директива (ЕС) 2022/2523 от 14 декември 2022 г. Главната характеристика при рамкирането на обхвата на тези данъчни изменения е допълнително облагане на големите национални групи, които отчитат най-малко 750 млн. евро консолидирани приходи. В Директивата подробно са описани мащабът и техническите аспекти на тези нови международни данъчни правила.
Асен Василев не сподели детайли за същността и процеса по въвеждане на данъчните промени от 1-ви януари 2024 г. Единственото, което каза е, че компаниите у нас, които ще бъдат обложени допълнително, са големите ритейлъри и част от банковия сектор. Най-вероятно ще бъдат засегнати и други бизнес сегменти, в които оперират мултинационалните предприятия и големи национални групи, като например фармацевтичната индустрия у нас.
И тук следва важният въпрос дали събраните допълнителни приходи ще са в полза на българския бюджет или ще се връщат към страната, в която е основната дейност на съответната компания и където се генерират основните маржове на печалба на обложените предприятия? В Директивата се дава „възможност на държавите членки да използват приходите от допълнителния данък, събирани от техните облагани с ниска данъчна ставка съставни образувания, намиращи се на тяхна територия“. За да се случи това, съответната държава трябва да избере прилагането на системата за национален допълнителен данък, описана в Член 11 от Директивата. България е избрала именно тази опция, което е единственият правилен ход от наша страна.
Но! Съществуват сериозни предизвикателства пред въвеждането и администрирането на тази данъчна промяна в България, защото Директивата предлага много сложен режим на определяне на обхвата, данъчната основа, прилагането на „правилата GloBE“ и тн. Тези трудности могат да тласнат към изкушението за по-лесния административен подход – облагане на целия бизнес в България с данъчна ставка от 15% или общо увеличаване на корпоративния данък с 50% (от 10% на 15%). Между другото, синдикатите предложиха подобен вариант още през 2021 г. – да увеличим корпоративния данък в България до 15% в унисон с все още обсъжданото в ЕС минимално ниво на корпоративно данъчно облагане. МФ и НАП трябва да направят всичко необходимо подобен подход да не се приеме. Поне към момента нямаме индикации за такива намерения.
На глобално ниво подобен тип инициативи следват идеята за подобряване на конкурентната среда чрез налагане на еднакви условия на конкуренция. Всъщност тези „справедливи“ данъчни реформи могат да доведат до точно обратното. Основният стимул на големите предприятия не е алчност за по-големи печалби, а избягване на много високата данъчна тежест.
Фактът, че в много от развитите икономики данъчната тежест върху бизнеса е много висока, което създава голям проблем с конкурентоспособността на национално равнище, изобщо не се споменава от международните институции. Точно обратното, „лошите“ държави не са тези, които изземват голяма част от печалбите на бизнеса, а тези, които поддържат ниски нива на данъчно облагане.
Данъчната конкуренция е нещо много полезно, именно защото е възможност за възпиране на желанието на отделни държави да облагат все повече и повече частния сектор. Тя е естествена бариера за прекомерното повишаване на корпоративния данък в развитите страни, което не просто е полезно, а фундаментално важно за ефективността на пазарната икономика.
Напълно логично е развиващите се страни да предлагат по-ниска данъчна тежест за бизнеса, в опит да привлекат повече чуждестранни инвестиции, които са основен фактор в ускоряване на икономическия растеж. Налагането на глобалното минимално ниво на данъчно облагане в България частично ще удари конкурентното ни предимство – ниската ставка на корпоративния данък. Негативите, поне към момента, са частични, защото обхватът на Директивата е относително тесен. Това не означава обаче, че натискът към държавите с ниски корпоративни данъци е приключил. Напротив, той тепърва започва.
Следващите стъпки
в данъчните реформи на наднационално ниво в ЕС ще са насочени към все по-всеобхватно данъчно хармонизиране. Тези дебати се водят от много години и постепенно започват да се реализират на практика. Подобна стъпка е именно минималното корпоративно облагане по Директива (ЕС) 2022/2523. Много вероятно е в бъдеще обхватът да се разшири и извън мултинационалните предприятия и големите национални групи, като финалната фаза е обгръщането на целия бизнес. Това ще е съпроводено и с поетапно повишаване на минималните нива на ставките.
Всичко това поставя България в много неизгодна позиция, с риск от сериозни икономически загуби, особено в средносрочен и дългосрочен план. Ние трябва да защитаваме относително ниския корпоративен данък у нас, като един от важните фактори, които влияят положително в привличането на повече инвестиции, натрупването на по-солидна капиталова база и стимул за повече предприемаческа инициатива.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай