Джиков: Субсидиите в никакъв случай не могат да покрият реалните загуби, които ще претърпят земеделските производители

---

   Тази седмица започна жътвената кампания в страната. По време на откриването и в Борисово, Русенско министърът на земеделието и храните Кирил Вътев сподели, че според предварителните анализи се очаква реколта около средната или малко над нея, или приблизително 6 млн. тона.

   За тази жътва се говори много в последните месеци. Зърнопроизводителите изразяваха своите притеснения, че складовете им са пълни и няма къде да приберат новата реколта, когато дойде време за нея. Всичко това дойде вследствие на украинския внос на селскостопански продукти, които заляха европейските пазари, в това число и нашия.

   Все пак по думите на вече бившия заместник-министър на земеделието Тодор Джиков международната търговия се е активизирала и складовете у нас вече са се поосвободили, но е дошъл следващият проблем - "всяка година е естествено при наличието на нова жътва и масово предлагане на пазара цените да слизат надолу". Относно качеството на пшеницата, за което се прокрадват опасения на фона на обилните дъждове, в интервю за БТА Джиков подчерта, че е важно "как се отглежда продукцията, какво ѝ се дава, как се храни".

    Що се отнася до допълнителните средства, които ЕС отпусна за страните, засегнати от украинския внос, той смята, че компенсаторните плащания в никакъв случай не могат да покрият реалните загуби, които ще претърпят земеделските производители. Тук Джиков изтъкна и липсата на една изключително важна брънка в България, за която напоследък все повече започва да се говори - кооперативите. Той добави към това липсата на адекватна информация от страна на държавата, механизмите за събиране на информация, анализът на информацията. "Мониторингът на пазара е много важно нещо", подчерта бившият заместник-министър.

   На свободния европейски пазар в ЕС вече има нов играч, който се казва Украйна. На практика тя е основен производител на зърно и пряк конкурент на единствения сектор в България, който развихме добре за последните 20 години. Трябва да направим изключително сериозен анализ, прогноза и точни и правилни предписания как да го предпазим. Защото вече нямаме мита, нямаме квоти, те са на нашия общ пазар и пряко конкурират българските производители. В момента те са във война, така че продават на всяка цена. Това заяви пред БТА Джиков, който е и зърнопроизводител.

Следва пълният текст на интервюто:

   - Тази седмица започна жътвената кампания в страната. През последните месеци зърнопроизводителите се оплакваха, че складовете са пълни и няма къде да приберат новата реколта, когато дойде време за нея. Каква е ситуацията в момента?

- Ще поговоря първо от позицията си на бивш заместник-министър на земеделието и това, което като анализи и прогнози следяхме до нашето оттегляне от министерството (6 юни т.г. бел. авт.). През последния месец се наблюдаваше активен износ. В двете седмици преди да предадем поста се изнесоха около 600 000 тона пшеница от България. Международната търговия се активизира. Така че складовете се поосвободиха, но дойде следващият проблем - всяка година е естествено при наличието на нова жътва и масово предлагане на пазара цените да слизат надолу. Това е естествено, защото колкото повече продукция се предлага на един пазар, толкова повече оказва влияние и върху цената.

Тук има и лек спекулативен характер. Разбира се, има и земеделски производители, които нямат подходящи складове за съхранение, или такива, които нямат въобще складове за съхранение за количествата, които жънат. В същото време ги натискат падежи да плащат торове, препарати, семена, които са взели на отложено плащане, с кредити, и те продават на всяка цена определено количество. Това води до спекулативно понижение на цените.

Така че винаги започването на жътва, било от слънчоглед или пшеница, влияе върху моментните цени и, за съжаление, винаги надолу.

   - Обществото, както винаги в такива моменти, се пита това ще се отрази ли на цената на хляба?

- Цената на хляба е част от една голяма верига с много играчи. Тези световни външни фактори, които доведоха до сериозния ръст на цената на пшеницата и съответно на торове, препарати и енергоносители, са същите фактори, които в момента свалиха цените на абсолютно всичко тук. Търсенето определя предлагането. Тези моментни сътресения ги има, те са циклични на 10-12 години. Едно такова покачване на цената, съответно на суровината - зърното в случая, не може да бъде по-продължително от година до две максимум. Ще дам пример - и в Бразилия, и в Русия има много необработени пустеещи площи, които в рамките на година-година и половина с новите ноутил (no-till) технологии могат да се превърнат в зърнени полета. Тоест това рязко, неестествено за пазара, за борсата, повишение не може да продължи повече от година и половина-две, така че понижението на цените е абсолютно очаквано за тези, които разбират, но трябваше някой да анализира ситуацията и да го каже на земеделските производители.

Връщам се към хляба - до неговата крайна цена има много посредници, много играчи. Това е цена на производител, на посредник търговец, на мелница, на преработвател на хляб, на магазин до краен потребител. Всичко това определя нивата и когато само при един от тях не се отчете намалението на цената на зърното, крайната цена не може да има голямо отклонение. Или може да се получи евтино зърно за земеделските производители, скъп хляб за българските потребители, което е най-неприятното.

   - Има опасения, че поради по-обилните дъждове качеството на реколтата няма да е високо. Имат ли основания те?

- От чисто агрономическо естество дъждовете влияят върху глутена, те го отмиват. Но пшеницата, която е добре гледана, дадено ѝ е всичко необходимо и е изхранена с микро- и макроелементите, от които има нужда, е по-издръжлива на такива сътресения. Може да окаже влияние, но там, където дъждовете спряха преди вече 2-3 седмици, ситуацията се нормализира. Няма да си кривя душата - изключително важно е как се отглежда продукцията, какво ѝ се дава, как се храни. Сортовете също са от значение.

   - Вие бяхте активна част в последната една година в търсенето на решения за проблемите с вноса на селскостопански продукти от Украйна. Взехме ли си поука от тази една година и имаме ли стратегия как да продължим напред, за да не се стига отново до такава ситуация?

- Това е въпросът, който трябва да зададе всеки един земеделец и всеки един политик и трябва да му отговорят управляващите в момента. Има няколко фундаментални неща. На свободния европейски пазар в ЕС вече има нов играч, който се казва Украйна. На практика тя е основен производител на зърно и пряк конкурент на единствения сектор в България, който развихме добре за последните 20 години. Трябва да имаме изключително сериозен анализ, прогноза и точни и правилни предписания как да го предпазим. Защото вече нямаме мита, нямаме квоти, те са на нашия общ пазар и пряко конкурират българските производители. В момента те са във война, така че продават на всяка цена. Русия, като участник в Черноморския басейн, който е вторият световен център на търговията на зърно, го използва много добре и дъмпингира цените при доставката в трети държави. По този начин кара украинците също да свалят, което е естествено да се отразява и на нашите търговци.

Имайте предвид, че България има много сериозни търговци, които оперират в целия свят. Те отлично знаят кога са търговете, къде са, какви са цените, на какви цени се сключват сделки и т.н. Така че нашият пазар е прекрасно развит, но когато се появи конкурент, който е готов да продава на всяка цена, идва проблемът. Когато се появи конкурент, който трябва да изнесе 20 млн. тона пшеница, като Украйна, а руснаците блокират част от този износ през черноморското трасе, трябва ЕС и САЩ съвсем солидарно да намерят начин да извозят тази украинска пшеница по действително истински "коридор на солидарността" до съответните най-близки пристанища. Трябва да има план, прогноза и изработена стратегия. Но някой трябва да поеме логистичното оскъпяване на придвижването на тази пшеница. Това не бива да бъде българският земеделски производител. Той не е участник в тази война и не бива да плати сметката. Това трябва да стане, след като ЕС и България намерят удачния лостов механизъм, създадат фонд, планират произведената продукция от Украйна, като пълноправен участник в световната търговия, как ще бъде доставена, до кое пристанище ще се изнесе, за да помогнат на европейските земеделски производители.

Второто важно нещо е създаването на гаранционен европейски фонд, съответно с участието на САЩ, който да даде възможност на големите търговци на пазара на зърно да дават на забавено плащане на държавите от третите страни. Анализирайки ситуацията, докато бях заместник-министър, стигнах до извода, че в третите страни няма свободен ресурс и в момента всички тези държави от Африка и Азия държат минимални количества, тъй като нямат свеж капитал. Руснаците усетиха това, изместиха посредниците и започнаха да сключват сделки за доставка на пшеница, като предоставят зърното на забавено плащане понякога с отсрочка до 5-6 месеца. Нашите посредници не могат да си позволят подобно нещо. Това означава, че трябва да има някакъв фонд или експортно застраховане, което да им гарантира получаването на парите, за да могат големите ни търговци също да предоставят на трети страни при търгове зърно със забавено плащане.

Без тези две неща ние и тази година ще се сблъскаме с едно зверско дъмпингиране на цените на зърното на световната борса.

   - Европейският съюз отпусна допълнителни средства за земеделците в засегнатите от украинския внос страни, като България получи 26 млн. евро, а преди броени дни още 9,77 млн. евро. За какво ще послужат тези пари и какво могат да компенсират те?

- Една субсидия, едни компенсаторни плащания в никакъв случай не могат да покрият реалните загуби, които ще претърпят земеделските производители. Компенсаторните плащания са далеч от това, което ще загубим, а още по-далеч от това, което пропуснахме като приходи, тъй като цените на зърното и слънчогледа по време на жътвените кампании миналата година бяха доста добри спрямо себестойността, на която бяхме произвели културите, но поради ред причини доста от хората не успяха да продадат и в момента търпят загуби. Въпросът е оттук-нататък българският земеделски производител да си направи много сериозен анализ на това какво се случи.

Сега ще говоря като земеделец - трябва да разберем, че сме тези, които произвеждаме. В България липсва една изключително важна брънка, която се нарича кооператив. Това е този, който трябва да продаде, да съхрани продукцията, да участва на международните пазари и евентуално при спекулация или подобна година с гаранционния си фонд, в който е натрупал ресурс, да покрие загубите. У нас това не е развито въобще и никой досега не работеше в тази насока. 30 години нямаме 4 основни закона - за кооперирането, за счетоводството при коопериране, за данъчното облагане при кооперирането и за търговията с храни. На практика сега, тъй като нямаме кооператив, който да обере буфера, този проблем се стовари директно върху земеделските производители. Финансово той ни се отрази на 100 процента.

Друго много важно за нас, самите земеделци, е да си дадем ясна сметка какви аренди плащаме на декар. С играчи като Украйна на единния пазар ние трябва да гоним себестойност, оптимални резултати в нашите стопанства. Няма логика да дадеш 180 лева рента на декар, при положение че 170-180 лева ти е себестойността на 1 декар пшеница. Лично аз не виждам икономическата логика. Желанието да вземем повече декари, само и единствено увеличавайки наемната цена на декар, която плащаме на собствениците, води към ритуално самоубийство.

Липсата на адекватна политика в държавата, несигурността, абдикацията на държавата от пазарите, липсата от адекватен достъп до пазарите на земеделския производител, тъй като няма възможност да е равнопоставен играч на кооперативите в Западна Европа нито с цена, нито с качество, води дотам да мислим само и единствено какви субсидии ще получим. Хората на Запад мислят за пазари, ние тук мислим за субсидии.

   - Изкривяват ли субсидиите пазара?

- Ние сме страна от ЕС. Субсидиите ще ги има такива, каквито са сега поне до 2030 г. Няма смисъл да си фантазираме за неща, които няма да се случат - да няма субсидии, да са еднакви за всички. Трябва да се съобразим с тях и да ги остойностим и да гоним пазари. Субсидиите такива, каквито са сега, за новия програмен период са за поемане на определени екологични ангажименти, запазвайки биологичното разнообразие и природата. Това не са субсидии, които трябва да влияят на себестойността на продукцията ни и колкото по-бързо го разберем, толкова по-добре за нас.

   - Какво друго съществено липсва на земеделието у нас?

- Това, за което трябва да се говори е липсата на адекватна информация от страна на държавата, механизмите за събиране на информация, анализът на информацията. Мониторингът на пазара е много важно нещо. Липсват много сериозни брънки във взаимоотношенията. В момента в Министерство на земеделието и храните има един отдел мониторинг на зърно. През 2015 г. премахнахме закон, който определяше търговията със зърно, и оставихме една наредба, в която има водене на отчетност, но тя се оказа безкрайно несериозна и неточна. Не можеш да си направиш анализ по този начин. Аз мисля, че зърнопроизводството е основен фактор в България, немалка част от площите са заети с него, секторът се разви доста добре и трябва да го опазим.

Ще завърша с това, че земеделските производители трябва ясно да осъзнаем кои сме, какво ни е задължението и къде сме на пазара в цялата верига. Не го ли осъзнаем, ще загубим. Ние не можем да определяме цените. Трябва да се адаптираме. А за тази цел държавата трябва да ни даде пълната информация – какво се случва, какви са тенденциите, какви са прогнозите, какви са очакванията, откъде могат да дойдат проблемите. Ролята на държавата е да информира, да бъде медиатор, и трябва да го прави много добре, за да сме добре и ние земеделците.