Метеорологичното време е един от основните фактори за възникване на ПТП. Времето влияе върху поведението на водача, работата на транспортното средство и състоянието на пътната настилка. Каква е връзката между времето и ПТП и могат ли наблюдаваните през последните десетилетия климатични промени да повлияят върху броя на произшествията и травматизма, ще разгледаме в настоящата публикация. Намирайки се в навечерието на лятото, се фокусираме върху високите температури на въздуха и другите неблагоприятни фактори, характерни за летния сезон. Лятото е сезонът с най-голям брой ПТП, като една от причините за това се явява именно топлото време, което често е причина за умора, отслабване на концентрацията, по-голяма агресивност на пътя, заспиване на волана и т.н. През лятото участие в движението вземат и по-уязвимите превозни средства като велосипеди, мотопеди, скутери и др. Освен жегите, влияние оказва и факторът заслепяване на водача от силното слънце. Немалък е броят на жертвите и от високите температури в самия автомобил, като в случая най-често става дума за заключени “за малко” малки деца и домашни любимци.
Сигурно ще се съгласите, че един от най-наболелите ни проблеми днес са катастрофите по пътищата. Почти всяко българско семейство има пострадал или загинал от пътнотранспортно произшествие (ПТП). България е на второ място в Европейския съюз (ЕС) по брой на ПТП и жертви от катастрофи, като за 2022 г. броят на загиналите в автопроизшествия е средно 78 души на един милион българи. Тази стойност е близо 2 пъти по-висока от средната за ЕС (46 загинали на 1 млн. души).
В световен мащаб животът на приблизително 1,3 млн. души по света се прекъсва в резултат на пътна катастрофа всяка година. В общата структура на смъртността транспортният травматизъм се нарежда на 8-мо място, но за децата от 5 до 14 г. и за младото население между 15 и 29 г. транспортната травма е основна причина за смърт. Между 20 и 50 млн. годишно е броят на ранените, като много от тях остават инвалиди за цял живот. Пътнотранспортните произшествия (ПТП) причиняват и значителни икономически загуби на отделните хора, техните семейства и на нациите като цяло. Изчислено е, че те струват на повечето страни около 3% от техния брутен вътрешен продукт (СЗО).
Сред факторите, предизвикващи ПТП, са техническа неизправност на превозното средство, недобро състояние на пътя и настилката, висока или несъобразена скорост, рисково шофиране, разсейване, употреба на алкохол и наркотици, нисък контрол на пътя, неизползване на предпазни средства като колани, каски и др. Не на последно място, сред факторите за възникване на ПТП се нарежда и метеорологичното време.
Метеорологичните условия се явяват една от основните или косвени причини в 50 – 80% от случаите, и главна причина за ПТП в 15 – 20% от случаите, според някои изследователи.
По данни на Департамента по транспорт на САЩ, 20% от всички аварии и 17% от авариите с летален изход стават в сложна метеорологична обстановка.
Наблюдаваните през последните десетилетия климатични промени, съпроводени от по-високи средни температури, екстремни горещини, промяна в режима и количеството на валежите, честотата на бурите, случаите на обледяване на пътя, силни ветрове и т.н., имат връзка с пътната безопасност – от една страна, като променят характеристиките на пътя, а от друга – като въздействат неблагоприятно върху кондицията на водача, което може да стане предпоставка за ПТП. Американско проучване установява, че при бъдещо затопляне на климата при т.нар. “умерен сценарий”, изчислените щети от инциденти на пътя за периода 2010 – 2099 г. в САЩ ще бъде 58 млрд. долара. Тази сума се равнява на очакваните загуби в селското стопанство, причинени от изменението на климата. А като една от главните причини за увеличението на катастрофите по пътищата, авторите посочват по-високите температури на въздуха.
Тази статистика не звучи оптимистично на прага на започващото лято. Цяла година сме чакали момента за отпуски, веселие, плаж и дискотеки. Но, макар че традиционно отнасяме зимата към сезона с трудни условия за придвижване, оказва се, че именно
през лятото се регистрират най-много пътнотранспортни произшествия.
Една от основните причини за това е, че по-топлото време се свързва с по-силен трафик и включване в него на повече “уязвими” превозни средства като велосипеди, мотопеди, скутери и т.н.
Освен натоварения трафик, съчетан с отпускарската безгрижност като фактор, и големите скорости, развивани в хубавото време, като причина могат да се посочат и високите температури на въздуха. Горещото време води до увеличаване на стреса и намалява способността за изпълнение на интелектуални задачи, както и такива, изискващи значително физическо усилие и моторни умения. То причинява и нарушения на съня, което може да доведе до по-голяма умора във водачите на пътя и да стане предпоставка за ПТП.
Как влияят горещите вълни върху транспортния трафик и пътнотранспортните произшествия?
В предишна публикация бе разгледан проблемът „горещи вълни” и че този феномен става все по-чест, интензивен и продължителен заради глобалното затопляне. Увеличената честотата на дните с високи температури в бъдеще неминуемо ще засегне и такъв важен икономически сектор, какъвто е транспортът, а това прави наложително изследването на влиянието на горещите вълни върху поведението на шофьора и ПТП по вина на водача, както и да се разработят мерки за смекчаването на това неблагоприятно топлинно влияние.
Зорница Спасова е част от авторския екип на “Климатека”, тя е главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по специалност “Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве от 2008 г., като е специализирала многократно в чужбина. Научен секретар е на Българското дружество по медицинска география, хъб мениджър на програма Climate KIC за НЦОЗА и организатор на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България. Със статиите в “Климатека” става носител на Наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество – EMS Journalistic Award 2023, печели второ място в категория „Икономика“ на конкурса Web report 2023, както и трето място в категория „Онлайн медия“ на Националния конкурс за зелена журналистика „Див кестен“ през 2022 г.
Цветан Димитров е главен асистент в Националния институт по метеорология и хидрология. Завършил е СУ „Св. Климент Охридски“ със специализация по метеорология. Има докторска степен по специалност „Метеорология“ от Българска академия на науките. Провежда научни изследвания в областта на приложната метеорология, строителната климатология и криптоклимата на музеи и сгради паметници на културата. От 2013 г. работи и по тематики, свързани с транспортната и медицинска климатология. Член е на Българското метеорологично дружество European Meteorological Society и International Association for Urban Climate.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай