За почти половината ученици в професионалното образование в икономиката няма насрещно търсене за кадри от работодателите. Това показва анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Изследването обхваща випуск от над 21 хиляди ученика, които ще се обучават в следващите пет години в специалности от избрани шест сектора: селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство и ИКТ.
Индексът на съответствие на професионалното образование с профила на икономиката за страната през 2023 г. е 53,6 точки (от максималните 100 точки). Според индекса вероятно 10 хиляди от учениците няма да работят това, за което за учили, ако структурата на икономиката се запази подобна през следващите пет години.
Спрямо миналогодишното издание на индекса се наблюдава намаление от 1,2 точки. Причината за това се крие основно в свиването на приема в специалности, свързани с преработващата промишленост, за сметка на разширен прием в специалности, насочени към професии в областта на информационните и комуникационните технологии.
Продължава обучението в специалности, които не се търсят на пазара на труда
Данните показват голямата тежест на специалности и професии, които на практика не се търсят, но запълват места – от една страна във вече остарели и ненужно широки специалности (например в селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със сравнително ниски разходи за обучение (например в хотелиерството и ресторантьорството).
Анализът все пак отчита, че през последните години като цяло се наблюдава разширяване на приема в професионално образование в ИКТ направления за сметка на предишното силно разпространено обучение в секторите на селското стопанство и хотелиерството и ресторантьорството. Наблюдава се и появата и увеличаване на популярността на някои нови специалности, отговарящи на трансформацията на структурата на икономиката и развитието на технологиите като „Техници на електрически превозни средства“ и „Организатори на електронна търговия“.
Професионалното образование в сферата на информационните и комуникационни технологии се увеличава значително през последните години. През настоящата учебна година 18% от план-приема за професионална подготовка е именно в ИКТ, или с 6,6 хиляди места в 29 специалности. Предвид, че заетите с придобита професионална квалификация са едва 1% от икономическата дейност "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения", несъответствието изглежда значително, пише в анализа.
Приложението на придобитото знание след пет години образование вероятно ще е сравнително високо заради продължаващото разширяване на сектора в икономиката, технологичното развитие на производството и услугите и търсенето на все повече ИТ специалисти. Друг е въпросът дали търсенето на работна сила от компаниите в ИТ сектора е и ще бъде за лица със средно професионално образование или по-скоро основният недостиг е за софтуерните инженери и другите специалисти с висше образование.
Като цяло увеличаващата се атрактивност и план-прием на средни ИКТ специалисти не е гаранция за запълване на недостига от кадри в сектора - освен ако работодателите не успеят да профилират изискванията към отделните работни позиции по начин, позволяващ да бъдат запълнени от кандидати със средно образование и придобита професионална квалификация.
От всички заети лица с придобита професионална квалификация в икономиката 6% са заети в селското стопанство, докато приемът в това професионално направление е 9% от общия прием за професионално образование и обучение в страната. През тази учебна година над 3 хил. ученици за приети в 70-те селскостопански специалности в системата на професионалното образование.
"Преработваща промишленост" е икономическата дейност с най-висок дял на заетите с придобита професионална квалификация - 26%. Същевременно приемът в 146-те специалности в сферата на преработващата промишленост представлява 13% от целия план-прием в страната. Това са близо пет хиляди ученици, приети за обучение през настоящата учебна година.
В "Строителство" 9% от заетите са с придобита професионална квалификация, докато приемът за професионално образование в 30-те специалности в тази сфера е 4% през настоящата учебна година или близо 1,6 хиляди ученици.
При "Транспорт, складиране и пощи" заетите с придобита професионална квалификация са 11%. Учениците, приети за професионално образование в тази сфера пък са малко над хиляда, или 3% от план-приема, разпределени в 14 специалности.
Освен в шестте избрани икономически дейности, 41% от придобилите професионална квалификация намират заетост в останалите 13 икономически дейности. Същевременно също 41% от план-приемът за професионално образование е насочен в останалите сфери. Това обаче не означава, че има съвпадение на професионалната подготовка и приложението на придобитата професионална квалификация.
В специалностите извън избраните шест сектора през учебната 2022/2023 г. местата са над 15 хиляди и обхващат стотици специалности и професии. Около две хиляди ученици са приети в професиите "Електротехник" и "Електромонтьор". Също толкова са и тези, които ще се обучават на квалификация в професиите "Техник по транспортна техника" и "Монтьор по транспортна техника". Има и значителен брой места за професионална подготовка в сфери, които на пръв поглед не предполагат пет години специализирано професионално образование като "Фризьор", "Козметик" и "Маникюрист-педикюрист" (общо близо 600 места), "Брокер" (над 150 места), "Сътрудник в малък и среден бизнес" (416 места), "Продавач-консултант", "Офис-мениджър", "Помощник-инструктор по фитнес" - все специалности, чиято подготовка на кадрите не изисква скъпа и специфична техника. Съществуването на тези специалности и обхватът им подсказва, че училищата, отчитащи и стимулите в системата за финансиране на средното образование, се стремят да обучават възможно най-много ученици с най-малко разходи, без да се съобразяват с последващата реализация на кадрите или нуждите на бизнеса, отчитат икономистите.
Индексът на съответствието между професионалното образование и структурата на икономиката показва сравнително голямото несъответствие между системата на образованието и нуждите на пазара на труда. Все още са разпространени професии и специалности, чиито кадри не се търсят и в голямата си част няма да се реализират според образованието си. Разширяването на професионалното образование за сметка на общото средно образование като политика през последните години има и негативни последици, предизвиквайки стремеж към механично запълване на бройки в професионалните гимназии, смятат от ИПИ.
Нужно е гъвкаво образование, дуално обучение и професионално ориентиране
Негативните ефекти от несъответствията между това, което се учи и профила на икономиката могат да се намалят чрез по-общо образование в училищна среда за сметка на специфично обучение по специалности за пълния курс на образование. Така например силно специализираните предмети още от началните курсове на професионалното образование биха могли да се заместят в някаква степен от езикови и технологични обучения, както и от придобиване на меки умения, които увеличават шансовете за заетост, пише в анализа.
Важен аспект в професионалното образование и обучение е и продължаващото разширяване на обхвата на дуалното обучение. Обучението чрез работа още в училище също ще повиши заетостта и привлекателността на професионалното образование заради по-силните практически умения (съответно по-ниската необходимост от обучение при начало на трудовата кариера при първия работодател след завършване на средно образование) и възможността за оставане на работа на мястото на обучението. В същото време повсеместното прилагане на дуалното образование естествено ще повиши съответствието между предлаганите специалности и профила на икономиката на местно ниво. Този подход трябва да бъде допълнен от възможност за трансфер между професии, както и от задължително професионално ориентиране на учениците, обобщават от Института за пазарна икономика.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай