В навечерието сме на един голям празник на един значим за Русе и за България завод- Дунарит отбелязва 120 години от създаването му. С какво настроение ще бъде отбелязано това събитие?
Всъщност, празникът на Дунарит сме го определили да се чества на Гергьовден, но го празнуваме първия петък след 6-ти май.
Очаквам настроението да бъде празнично, като за такава сериозна годишнина. Дори и петъчния ден ще бъде неработен, за да може наистина да се усети празника подобаващо.
Определено има и защо. Говорим за едно производствено предприятие, което за радост на работещите в него, а за Русе и региона, е и с добри финансови резултати.
Да, така е. Повече от 20 години производствените и финансови резултати от дейността на Дунарит са добри, кога по-добри, кога- по- малко...
На практика от 2015 г. дружеството съществува единствено и само от това, което изкарва, по разбираеми причини. Всъщност всички вероятно знаят какво имам предвид. Дори банкови чиновници са впечатлени как може да се работи при такива финансови рестрикции, наложени с „подкрепата” на държавата.
Всъщност, рестартът на Дунарит бе даден в началото на новия век- от 2000-та година...
По-скоро от 2005 г., след приватизацията. До този момент най-общо казано всичко беше жива мъка. През 2001 г. г-н Кръстю Кръстев се върна. В това съчетание от 2005 до 2015 г. Дунарит повиши приходите от продажби повече от 10 пъти!!!
След това се случиха други случки...
Другите случки бяха продиктувани от нечисти интереси, подкрепени от начина на управление на държавата. Всъщност зад едно лице цялата държава с всичките си институции застана срещу Дунарит?
Може да се интерпретира и че Дунарит застана срещу цялата държава.Тъжната констатация е, Дунарит опроверга максимата, че „и най – слабата държава е по-силна от най-силната фирма”. Изглежда, че нашата държава е по-слаба и от най-слабата държава...
Разбираме, че въпреки отминалата опасност, съществуващите забрани, налози, запори върху дружеството и върху лица от ръководството си остават в действие?
Към дружеството вече не са така ярко изразени, не са такава заплаха, докато за колегите, които чевръсто бяха направени обвиняеми и обвинени в ОПГ, още са такива. Абсурдът е, че хем са обвиняеми, хем никой за нищо не ги търси и не ги обвинява вече толкова години. И по тая причина не са в ръководството.... Най-лошото е, че нищо не се случва. Нито е ясно докога ще бъдат несправедливо обвиняеми, няма и начин, по-който да променят ситуацията. На практика няма защита за никой български гражданин...
Твърде неприятно, но да се върнем отново към темата. Производствените резултати до голяма степен показват устойчивост през последните години...
Като изключим, какво вече казах времето от 2015- 2019 г., когато натискът беше нетърпим. За това, какво се случи с Дунарит и начинът, по който се случи със завода, най-красноречиво говорят резултатите от 2018-та година, които публикува ежегодно междуведомствената комисия за оборотите в нашия сектор- с 47 на сто по-ниски. Естествено, има и конкюктурни фактори, които са повлияли, но основното бяха опитите Дунарит да се превземе.
Начинът, по който се посегна на международни договори и междуфирмените отношения, са в основата на спада на резултатите... Така не се прави! Това е пълен абсурд...
Златната кокошка не се коли. Недупостимо е дори когато се опитваш да я откраднеш, да я убиеш, защото не си успял да я откраднеш. В друго ваше интервю бях казал за слона- „Слонът влезе в стъкларския магазин, нищо не искаше да строши, но и нищо здраво не остана, защото все пак е слон.”.
Ние се оказахме удивително устойчиви. Тук работят много хора и то достатъчно дълго, по един или друг начин свързани помежду си, с работа предимно, заедно сме минали през добри и трудни времена. Явно това ни даде сили да превъзмогнем станалото и да постигнем отново добри резултати. Разбира се, нашият бизнес е свързан и зависим от международното положение, редица външни фактори... Но въпреки странното поведение на българското министерство на отбраната името Дунарит, което е наложено във времето като марка, също помага да преодоляваме различните изкуствените и наложените кризи.
Пък и една част от нас, тъй като сме стабилни като професионалисти и като хора, браним и развиваме постигнатото във времето.
Вие произвеждате изделия, които изискват точност, надеждност...
Произвеждаме добре това, което можем да произвеждаме. Има търсене на нашата продукция. Явно сме добри в това, което правим и спазваме ангажиментите, които поемаме. Оттам нататък е лесно. Но това става с упорит труд във времето и коректност
Разбирам, че не искате да влизате в актуалните тегоби, но все пак да кажем- и сега се оказва, че въпреки гарантираната от Конституцията равнопоставеност на собствеността, в един момент депутатите се оказаха над нея по отношение на държавни търгове, свързани с военнопременните запаси?
Хора от военното министерство в един момент осъзнаха, че запасът от определени продукти трябва да се обнови и коректно бяха поканени всички производители на такава продукция. Беше проведен наистина нормален търг. Макар и да се проточи във времето /от края на 2021 г, утвърждаване на бюджет/, излъчиха се победители, ние също се класирахме за някои неща....
.... но, като в приказките, в последния момент, през декември 2022 г., в едно решение на парламента, се появи абзац, който допускаше помощ за Украйна да дадат само публични държавни дружества...
А единственото такова в бранша е ВМЗ „Сопот”...
Да, поне направо да му бяха написали името. През цялото време някой всява раздор между частните и държавни фирми в нашето сдружение. Затова реших, че при такива политически решения няма да участваме, отказахме се....
Какво стана- в проекта за решение пише едно, думите „публични държавни предприятия” се явяват между двете четения, когато вече „елхата е изгоряла”. Говорих с един от участващите и взели решение в този процес, който научи от нас с Вас, че е гласувал този абсурд. ....
Накратко НЯМА ТАКАВА ДЪРЖАВА!
Въпреки всичко Дунарит продължава и следва своите цели и е добре оценен от партньори и клиенти...
От други министрества на отбраната, на чуждестранните но не и от нашето. За жалост това се случва и с други фирми от нашето сдружение.
В духа на предстоящия празник да кажем и нещо позитивно- наскоро бе пуснат напълно обновения цех, който през 2019 г. гръмна.
Възстановяването или по-скоро, изграждането му изцяло наново отне години и половина. Не стана за 6 месеца, както предвиждаше моят оптимизъм, но въпреки всички пречки /ковид, нарушена логистика/, успяхме да го възстановим сравнително бързо.
Ще призная, че желанието ми е всички цехове да станат като новия. Звучи по-скоро като мечта, но нали затова са мечтите...
В Дунарит работеха до скоро малко над 900 души. Колко са сега?
Миналата седмица бяха 1007. Със свързаните производства са още поне толкова. Става въпрос за фирми в цяла Северна България, че дори вече и в Южна България..
Така естествено стигнахме до болния в последно време за повечето бизнеси и фирми- проблемът с кадрите- стои ли пред Вас и в каква степен? Смятате ли да търсите работна ръка извън България?
Първо, не съм привърженик на такава идея и второ, не съм сигурен дали в нашия бранш е допустимо.. . Изгонихме си децата и сега се чудим и се молим да вземем някакви чужди деца. Не е ли по-добре да върнем нашите. Но да не говорим на тази тема, все пак поводът е празничен.
Ето и един празничен въпрос- каква е средната заплата в Дунарит сега?
Може да прознучи малко нескромно, но брутново възнаграждение е над 2000 лева...
Може би малко по-конкретно ще е по-добре...
Почти 2350 /две хилади триста и петдесет/ лева или чисто над 2000 лева. Със сигурност сме над средната за Русе, а може би и за страната. Най-ясно се разбира като се сравни средният доход с този от началото на миналата година- увеличението е с над 800 лева.
Това донякъде обяснява и факта, че нямате сериозен проблем с кадрите.
Да, явно работим, произвеждаме и плащаме добре, като правим това, за да се чувстват и да живеят работещите в Дунарит добре.
/следва продължение/
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай