Вторник, 18 Юни 2024

Как дигиталното неравенство влияе върху цифровия преход на икономиката?

Как дигиталното неравенство влияе върху цифровия преход на икономиката?
Публикация   05 Апр, 2023   /     akcent.bg   /     277

   Съществено влияние върху цифровия преход на икономиката има дигиталното неравенство, което е пряко свързано с различията в достъпа и начина на употребата на ИКТ от отделни групи в обществото. Разделение съществува не само между отделните индивиди, но и между нации, държави, географски региони, индустрии, работни места и пр.

   В рамките на проект „Готови за дигитална трансформация“, осъществяван от Българската стопанска камара (БСК), в партньорство с Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), бяха изготвени анализи на потребностите от дигитални умения в 16 икономически сектора, които показаха, че само 19% от работната сила покриват изискваното ниво на дигитална компетентност за заеманата от тях длъжност. На този фон, над 90% от работните места изискват специфични видове цифрови умения. Около 15% от работната сила е застрашена от отпадане от работа, поради липса на основно (елементарно) ниво на дигитална компетентност.

   С ускореното навлизане на информационните технологии в живота и, в частност – в икономиката, дигиталното неравенство се разширява все повече. С „преселването“ на обществения живот във виртуалния свят дигиталното неравенство все по-често води до социална изолация, изоставане от съвременните обществени тенденции и влошаване на качеството на живот. Налице е неравнопоставеност в достъпа до пазара на труда, в пригодността за заетост и мобилност.

   Според степента на употреба на дигитални технологии се наблюдават няколко групи хора (сегменти) на пазара на труда: 

• дигитално изключени (неграмотни, без образование, икономически неактивни, лица без достъп до дигитални технологии) – 15% от населението;

• масови потребители на дигитални услуги - мобилни телефони (71.8% от населението) и интернет (83% от населението);

• потребители на готови дигитални решения (използващи софтуерни продукти и системи на работното място) – 42% от работната сила;

• творчески използващи и внедряващи дигитални решения - 9% от работната сила;

• иноватори и създатели на нови дигитални продукти и технологии – 5% от работната сила.

   Освен дигитално изключените, към рисковите групи за изпадане в дигитална изолация могат да  бъдат включени част от масовите потребители и част от потребителите на готови дигитални решения. Това е така, защото в условията на цифров преход технологиите се променят изключително бързо и работните места са под натиск от нарастващи (пресиращи) изисквания към дигиталната компетентност. Ако няма ефективна система и достъпни инструменти за развитие на умения, ако не се насърчава ученето и усъвършенстването през целия живот, всеки трети работещ ще бъде в риск от изпадане от пазара на труда, поради дефицити в дигиталната компетентност.

   Мотивацията и нагласата за работа с цифрови технологии са подвластни на редица социални и психологически бариери. Социалните бариери са свързани с възрастта, пола, езика, етническата принадлежност, социалния статус, доходите, образованието и местожителството, а психологическите бариери са разпределени в две основни групи:

• Компютърна тревожност – стрес, чувство на дискомфорт, страх или неопитност, които са предизвикани от „среща” с компютър, с непознат софтуерен продукт и дигитална технология.

• Технофобия и страх от промяна – страх от технологиите като цяло и недоверие в техните полезни ефекти, ригидност, несигурност и чувство за заплаха при промяна в моделите на работа.

   Едно от най-съществените цифрови неравенства на работното място е поколенческото

   Поколение Т.  „Хартиено поколение“. Възраст 55–65 и повече години - родени преди 1964 г. Около 23% от работната сила. Ценности: сигурност; достойнство; уважение. Трудов морал, чест и почтеност. Отговорност, правила и контрол. Промяната е външен фактор. Изпитват непоносимост към нея, фокусират се върху изпитаните методи в миналото и върху риска от настоящето. Тревожат се не само за сигурността си в личен план, но и за последствията от нарастващата зависимост на обществото от технологиите. Използват технологиите предимно като инструменти за производителност, а не за свързаност, както е при по-младите.

Поколение Х.  „Аналогово поколение“. Възраст 40–54 г. - родени в периода 1965–1979 г. Около 40% от работната сила. Ценности: сигурни доходи; автономност; семейство; стабилност; признание; индивидуалност. По-малко правила и изисквания. Възнаграждаване на опита и приноса. Промяната заплашва и подлага на изпитание присъщата им нагласа към стабилност, предвидимост и сигурност. Фокусират се върху проблемите, считат, че революцията в технологиите е заплаха за работните места и води до странични ефекти, но са впечатлени и са привлечени от възможностите за смислено и целенасочено използване на новите технологии.

Поколение Y. „Милениум“. Възраст 27–39 г. – родени в периода 1980–1992 г. Около 26% от работната сила. Ценности: доходи и оползотворяване на живота сега; комфорт; успех; престиж. Висок професионализъм, перфектна и ефективна организация, резултат. Апостоли на промяната – приемат я с вътрешна потребност и търсят своя личен шанс чрез нея. Искат да използват всички съвременни технологични инструменти, за да улеснят всеки аспект от своя живот – личен и професионален. Имат огромни очаквания към въвеждането на нови технологии и оптимизиране на процесите. Не могат да си представят живота без интернет, активно използват социалните мрежи, като място за себеизразяване и самоизява.

Поколение Z.  „Дигитално поколение“. Възраст 18-26 г. - родени в периода 1993–2003 г. Около 11% от работната сила. Ценности: независимост; свобода; смисъл; кауза; развлечение; приятелство. Афилиация, не признават статукво и традиционно управление. Други разбирания и приоритети. Първата генерация, постигнала интеграция между себе си и технологиите. Виждат света по изцяло нов начин. За тях дигиталното е дори по-нормално, отколкото е реалното. Гледат в бъдещето, отричат статуквото и подкрепят иновациите. Не се интересуват как работи дадена технология – те просто я използват. Предпочитат да създават съдържание и да комуникират чрез образи в социалните мрежи.  

           Как да бъде преодоляно дигиталното неравенство между поколенията?

   Преди всичко, необходимо е познаване и използване на силните страни на всяко поколение и превръщане на възрастовото многообразие в корпоративен актив и в потенциал, създаващ конкурентоспособност и добавена стойност. От съществено значение е управлението на корпоративното знание чрез електронни платформи за трансфер на знания и опит между отделните поколения. Актуални тенденции в управлението на човешките ресурси са реверсивното менторство (обърнатите роли на поколенията – по-младото обучава по-възрастното), дигиталното доброволчество и фирмените посланици за обучение.

    Важно е да се осигури равен достъп до качествено и приобщаващо обучение за развитие на дигитални умения, съобразено с потребностите на възрастта и изискванията на пазара на труда, вкл. развитие на мрежи от микроквалификации, валидиране на дигитални компетентности и микрокредити. Необходимо е да се активизира развитието на дигиталните умения, вкл. чрез създаването на секторни съвети по уменията, центрове за професионални постижения и др. На база създадените професионални стандарти за дигитални умения и компетенции за ключови длъжности, следва да се създадат секторни квалификационни рамки за развитие на дигиталните умения, на чиято база да се формират учебните програми и съдържание.

За да се случи всичко това, от изключителна важност е да се насърчат публичните и частните инвестиции в развитие на дигитални умения. Необходимо е да се развият мрежи от микроквалификации и гъвкави програми за продължаващо обучение, да се  ускори сдружаването на малки и средни предприятия в секторни квалификационни фондове и клъстери за развитие на професионални умения на работната сила.

    Какво показват статистическите данни?

    България е на предпоследно място в Европа (преди Румъния) по индекса за цифровата икономика и общество DESI (вж. данните за България).

По данни на Евростат, България е сред водещите страни в ЕС по широколентово интернет покритие (92% при средно за ЕС 82%). На този фон, страната ни е третата в ЕС (преди Хърватска и Гърция) с най-малък дял на домакинствата, които имат достъп до интернет (87,3% при средно за ЕС 92,5%) и втора (преди Хърватска) с най-малък дял от лицата, които използват интернет (83,1% при средно за ЕС 91,1%).

• Неравенство по степен на образование: Достъп до интернет имат 96% от хората с висше образование, 85% от хората със средно образование и 65% - с основно или по-ниско. 

• Неравенство по трудов статус: Достъп до интернет имат 99% от учащите, 94% от заетите и 77% от безработните. 

• Възрастово неравенство: Достъп до интернет имат 96% от лицата на възраст 16-24 г., 89% - на възраст 25-64 г., и 48% - на възраст 65-74 г. 

• Регионално неравенство: Според НСИ, около 13% от българите никога не са използвали интернет, като в Северозападен район са 16%, а в Югозападен – 7.6%.

       България изпреварва единствено Румъния по използване на електронни административни услуги на населението (26.6% при средно за ЕС 58.5%) и е на последно място в ЕС по дял на онлайн покупки (41% при средно за ЕС 68%). По наети ИКТ специалисти като дял от заетите България се нарежда на трето място отзад напред в ЕС (преди Гърция и Румъния) с 3.5% при средно за ЕС 4.5%.

   Данните на Евростат за дигиталните умения показват, че страната ни е на четвърто място отзад напред в ЕС (преди Италия, Полша и Румъния) по дял на населението, притежаващо основни дигитални умения 23.4%, в сравнение с 27.5% средно за ЕС. Дори в Северна Македония този показател е по-висок (26.5%). Едва 7.8% от лицата притежават умения над основните (26.5% средно за ЕС). По дял на лицата без цялостни дигитални компетенции изпреварваме само Румъния (10.13%) – в България техният дял е 6.2%, а средно за ЕС са 3%. България води и негативната класация по дял от населението, чиито дигитални умения и компетенции не могат да бъдат оценени, тъй като не е използвало интернет през последните 3 месеца – 24.7% при средно за ЕС 11%. 

   Според данните за компютърните умения, софтуер за текстообработка използват 27.9% от българите, софтуер за е-таблици използват 14.4%, около 39% могат да копират или преместват файлове между папки, устройства или в облак, а с писане на програмен код на език за програмиране се справят 1.1%. 



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha