През 2021 г. изкоренените имоти лозя в страната са 207 хектара, през 2022 г. са 278 хектара. Голяма част от тези изкоренени хектари са, защото участват по програмите за конверсия и ново засаждане по Програмата за развитие на лозаро-винарския сектор, като новият период е до 2027 г. и всяка година има такива средства за възстановяване, нови насаждения и т.н. От 2007 г., откакто сме влезли в Европейския съюз, той предоставя финансова програма с възможности за финансиране за изграждане на нови лозови насаждения, за застраховане на реколтата, за изграждане на винарски предприятия.
Това каза в интервю за БГНЕС изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) Красимир Коев.
Той припомни, че през 2019 г. беше отправено искане към Европейската комисия за техника в лозята, като гроздокомбайни и прикачен инвентар, и ЕК разреши и вече е вкарано в новия стратегически план, който, обаче, според него буксува и не може да тръгне. „Надявам се, че европейските и световните производители на трактори също ще съумеят да сертифицират лозарски трактор“, добави Коев и уточни, че програмата е отделна от тази за развитие на селските райони и е само за лозарите.
Изпълнителният директор на ИАЛВ обясни, че субсидията, която предоставя програмата за изграждане на ново лозово насаждение е 90%, за изграждане на винарско предприятие последно е била 70%, за застраховане на реколтата – 80% от застрахователната полица. Компенсация има и за резитба, за тези стопани, които няма да участват на пазара наесен, тъй като според тях през съответната година вече не е икономически изгодно да отглеждат лозя. За периодът, който приключи през 2020 г., средствата са 134 млн. евро. „Сега до 2027 г. ние всяка година ще предоставяме отново средства, които за този целия период 2022 – 2027 г., са 133,8 млн. евро“, отбеляза той.
Коев заяви, че по време на пандемията много лозови насаждения не се обработваха, така е било и при останалите полски култури, но това не означава, че те са трайно изоставени и са се превърнали в джунгли. „Има хора, които трайно изоставиха своите лозя“, посочи той и допълни, че хората, които имат лозя, засадени до 1990 г., с по 244 лози в декар, докато новите са двойно повече – 550, което не прави първите икономически рентабилни, защото са много стара и дават 200 кг грозде, докато новите могат да произведе над един тон. „Сега в новия програмен период нивата се връщат на старите позиции, които бяха до 2018 г. – 75% за ново насаждение на субсидиране, за изба – 50%, за техника в лозята – 50%“, поясни изпълнителният директор на ИАЛВ.
Според Коев големият проблем на нашето лозарство е, че лозарите не се сдружиха, защото всеки гледа да е индивидуален, но когато нямаш 20 хил. дка, индивидуалността не е възможност, а слабост. „Що се касае до подпомагането, субсидиите, не бягам от темата, са изцяло във функциите на Министерство на земеделието, но съм абсолютно убеден, че се гледа максимално да се даде на всички сектори“, смята той и подчерта, че всички сектори пострадаха както от пандемията, така и от войната, която обърка възможностите за реализация.
„Регистрираните лозари като брой лозарски стопанства в страната са над 41 хил.“, съобщи изпълнителният директор на ИАЛВ и уточни, че лозарският потенциал на България е 60 023 хектара. Преобладават, посочи той, комерсиалните сортове – Каберне, Мерло, Шардоне, но има и присъствие на българските сортове, към които в последните години също има голям интерес – Широка мелнишка лоза, Мавруд, Димят, Тамянка.
Коев е категоричен, че трябва да се гордеем с българските сортове и те трябва да заемат по-голям процент от площите, тъй като са създадени на тези територии и тук са най-добре адаптирани, дават най-добри показатели по отношение на устойчивост на болести, суша или влага и пр. Той сподели, че му прави впечатление, че през последните 2 – 3 години търговците търсят нещо по-различно, по-местно, което не се предлага в такива големи количества на пазара и интересът към българските сортове доста се е увеличил като вино, което да бъде изнасяно, а съответно и да бъде консумирано на наша територия. През последните 10 г. количеството вино, което се консумира в страната на годишна база, е между 110 и 120 млн. литра, съобщи още изпълнителният директор на ИАЛВ, като около 5%, или това са около 5,5 до 6 млн. литра е делът на чуждестранното вино, т.е. хегемонията на българското вино е абсолютно осезаема. Именно поради тази причина апелът му е първите страници на винените листи в ресторантьорската мрежа да бъдат заети от български продукти.
„Ценовите нива на изкупуване на гроздето варират за всичките сортове различно, но миналата година за кампания 2022, данните, които получаваме от всички браншови организации и от отделни лозари, показват, че между 70 – 80 стотинки до 1 лв. е била изкупната цена на килограм грозде в различните му сортове“, подчерта Коев. Той заяви, че гроздето с по-лошо качество е било на по-ниски цени, съответно между 50 и 60 стотинки. „Пазарът сам се регулира. Регулация от страна на държавата няма, няма картелни споразумения. В крайна сметка, когато ти си отгледаш едно грозде и то е с много добри показатели, дори и да има свръхпредлагане, ще му вземеш много по-високи пари, отколкото всички останали“, категоричен е изпълнителният директор на ИАЛВ.
Коев посочи, че през 2019 г. винарските изби в България са 282, през 2020 г. – 311, през 2021 г. са 336, а през 2022 г. вече са 358, докато започне гроздоберната кампания ще влязат още 12 изби, които ще участват на пазара за производство и ще станат 370.
Все повече впечатление му прави и че през последните 5 г. доста чужденци идват в България, регистрират свои фирми, започват да кандидатстват и да засаждат лозя и да правят винарни, защото тук има в пъти по-евтина работна ръка, отколкото в техните ширини, а и в страната ни данък печалба е 10%. Според него трябва да се прави обмяна на опит – кой как работи, как икономически е подбрал най-правилните решения, за да минимизира разходите, така че да може да има максимална печалба и т.н. „Това е може би икономическият елемент – да се направи детайлно разглеждане как работи даден човек, кои са му приоритетите, кои сортове, защо тези сортове, пазари и всичко. Хубаво е да се тръгне отзад напред – ще продавам това, търси се това, затова ще засадя тези сортове, защото там има ниша, правят го много от българските винопроизводители“, смята още Коев и отбеляза, че български технолози работят в най-престижните изби по целия свят, включително във Франция.
Коев коментира, че при нас куцат много важни елементи от веригата – маркетингът, рекламата и търговията, затова е важно родните производители да бъдат по-креативни в това отношение, да вкарат повече агресия, но по хубавия смисъл на думата, по отношение на промотирането на виното, да вкарат легендата, истории, които да убедят търговеца защо да вземе твоето, а не друго вино. /БГНЕС
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай