Тя го попита:

- По колко ги даваш яйцата?

Дядото ѝ отговори:

- По 25 ст. яйцето...

- Ще взема 5 за левче или си тръгвам. - каза му тя.

Дядото ѝ каза:

- Вземи ги на каквато цена си решила, може би това е добро начало, защото не съм продал нито едно яйце днес.

Тя взе яйцата и си тръгна с чувството, че е победила. По-късно през деня отиде с приятел на луксозен ресторант. Когато дойде време за плащане на сметката, която беше 42 лева, тя остави 50 и не поиска рестото.

Това може да ви се струва нормално, но въпросът е защо на нуждаещите се даваме по-малко, а на тези които нямат нужда даваме повече? Защо сме властни над тези, които имат нужда от подкрепа, а сме щедри към по-богатите от нас?

Веднъж прочетох някъде следното: „Моят баща купуваше продукти от бедни хора на високи цени, дори да нямаше нужда от тях, дори понякога оставяше по някой лев отгоре. Объркан го попитах защо прави това. А той ми отговори: "Това е щедрост, обвита в достойнство!“

Струва си да се замислим, нали?