Световният ден на водата се отбелязва ежегодно на 22 - ри март и е посветен на действия, които трябва да се предприемат за решаване на въпросите, свързани с опазването на водните ресурси. Темата на Световния ден на водата за 2023 г. е свързана с ускоряване на промяната за решаване на кризата с питейната вода и канализацията.
Недоброто управление на целия воден цикъл подкопава напредъка по всички основни глобални проблеми - от здравето до глада, от равенството между половете до работните места, от образованието до индустрията, от бедствията до мира.
Още през 2015 г. светът се ангажира с Цел 6 за устойчиво развитие (ЦУР 6) на Програмата за устойчиво развитие на ООН – обещание да се осигури достъпност, устойчиво управление на водите, чиста питейна вода и канализация за всички до 2030 г.
В момента ние се отклоняваме от правилната посока. Милиарди хора и безброй училища, бизнеси, здравни центрове, ферми и фабрики са засегнати, тъй като правата на хората за достъп до питейна вода и канализация не са изпълнени.
Какво можем да направим?
Световният ден на водата тази година призовава хората: „Бъдете промяната, която искате да видите в света“.
Символът на кампанията е колибрито от древната история от народа Кечуа в Перу, която разказва за птичката, носеща капки вода, за да потуши голям горски пожар. Колибрито, което показва колко е важен приноса на всеки един от нас.
Всяко семейство, училище и общност може да промените начина, по който използва, консумира и управлява водата в живота си. Заедно хората могат да покажат колко са ангажирани по въпросите за опазването на водните ресурси на планетата и така да покажат на тези. Които вземат решенията своята позиция.
Личните позиции, добавени към политиките на всички държави могат да променят ситуацията с опазването на водата към по- добро.
Именно така и тази тема се включва в Дневния ред на ООН за действие за водата, който ще бъде представен на Конференцията на ООН за водата през 2023 г. (22-24 март) – първото събитие от този вид от почти 50 години.
Какво представлява световната криза с водата и канализацията?
Когато говорим за глобалната криза с водата и канализацията, може да е трудно да си я представим. Фактите и статистиката са важни, но често могат да бъдат недостатъчни да мотивират хората да предприемат действия.
Предотвратими заболявания като холера и коремен тиф представляват смъртна заплаха за общности, живеещи с недобре управлявани водоснабдителни и санитарни услуги, а последиците от заболявания свързани с чревни инфекции или недохранване могат да се отразят за цял живот.
„Безопасна“ е съкращение за официалния термин „безопасно управлявана“, което означава питейна вода, която е достъпна в жилищата или сградите, налична при необходимост и без опасно замърсяване.
Почти половината от световното население (3,6 милиарда души) страда от липса на безопасни санитарни условия.
„Безопасна канализация“е тоалетна, която не се споделя с други домакинства и където човешките отпадъци се изхвърлят безопасно на място или се отстраняват и третират извън обекта.
Това означава, че почти една четвърт от световното население работи или се лекува в клиники или болници, където водоснабдяването е на повече от 30 минути пеша или се черпи от незащитен източник като извор, река или езеро.
Това означава, че почти половината от всички отпадъчни води на домакинствата (от тоалетните, мивките, канализацията и улуците) се връщат обратно в природата, без да бъдат пречистени.
Това е една от многото връзки между водната и климатичната криза. Загубата на влажни зони премахва местообитанията на много видове, намалява броя на жизненоважните растения, които улавят въглерод и унищожава екосистема, която естествено филтрира водата и защитава от наводнения.
Нарастващото население на планетата ще консумира повече от всичко. Водата е ограничен ресурс под нарастващ натиск и затова спешно трябва да бъдем много по-ефективни и по-справедливи в това как се използва, къде и за кого.
72 на сто от цялото количество водни ресурси се употребяват от селското стопанство, 16 на сто от общините за домакинствата и услугите и 12 на сто от промишлеността. Селското стопанство е най-големият потребител на вода в света. Тъй като населението на планетата расте и изисква повече храна, ние трябва да направим земеделието много по-ефективно при използването на вода.
Охлаждането на електроцентралите е отговорно за 43% от общото потребление на прясна вода в Европа (при повече от 50 процента в няколко страни) и почти 50 процента в САЩ. Колкото по-бързо се отдалечим от водно-интензивното производство на енергия, толкова по-бързо можем да намалим емисиите на парникови газове и да намалим натиска върху водата.
По-голямата част от страните имат водни ресурси – езера, реки, подпочвени водоносни хоризонти, които се намират над или под национална граница. Тъй като търсенето на вода се увеличава и изменението на климата оказва своето влияние върху водните ресурси, съществува ясна необходимост държавите да си сътрудничат за управлението на тези жизненоважни ресурси.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай