Всяка година, от 1972 г. насам, светът отбелязва Денят на гората. В деня на пролетното равноденствие по инициатива на 23-ата сесия на Европейската конфедерация по земеделие (ноември 1971), подкрепена от Организацията на ООН по прехрана и земеделие, хората се обединяват, за да се защити флората и фауната на горите.
Горите са сред най-важните и уязвими по отношение на климата екосистеми. Те имат основна роля за поглъщането на въглероден диоксид и дългосрочното съхраняване на въглерод. Същевременно климатичните промени имат потенциал да предизвикат значителни, често неблагоприятни промени в горите в глобален и локален контекст. Въпреки, че широката общественост в България нерядко отказва да приеме наличието на климатични промени, вече се наблюдават примери, които изискват по-сериозно внимание, разбиране и в някои случаи – действия. В различни стратегически документи са очертани редица такива, но за реалното им прилагане е необходим широк консенсус в обществото, подготвени специалисти и готовност за инвестиции.
Климатичните промени са основна тема на нашето съвремие и почти няма седмица, в която в потока от новини да не се появи заглавие и информационен материал, пряко или косвено свързани с този проблем. За климатичните промени се говори от експерти с различни специалности, политици, бизнесмени и това не е случайно – вече почти всеки човек е наясно, че тези глобални събития не могат да подминат отделна държава или регион, и по тази причина ще имат значително отражение на живота на всеки един от нас.
В глобален контекст специалистите, занимаващи се с изучаване на климата на земята, са единодушни, че през последните десетилетия се наблюдават значителни промени. Те се изразяват в общо покачване на температурите, но и множество косвено свързани ефекти, като промяна във валежните режими на различни места, зачестяване на екстремните климатични прояви или на силата на определени събития със значим ефект. В някои райони с по-силна проява на тези изменения, като например северните ширини, хората нямат нужда от убеждаване, защото всеки, живял поне няколко десетилетия, е станал свидетел на видима промяна. Същевременно в други райони, с по-умерен климат като България, скептиците са много. Това, разбира се, си има своите причини. От една страна, ние наистина живеем в регион с по-слаби за момента ефекти от измененията на климата. От друга страна, част от промените са видими само за тесни специалисти, които анализират в детайли определени много чувствителни екосистеми или разполагат с дългосрочни данни, докато хората често мислят само в контекста на личния си опит от няколко десетилетия и не могат осезаемо да усетят дългосрочните промени. И не на последно място, често чуваме противоречиви или трудно разбираеми послания от специалисти, които нерядко се използват и за негативна реторика от хора със свои специфични цели.
Пример в това отношение е коментирането на климата в контекста на хиляди, десетки и дори стотици хиляди години и направата на изводи, че Земята е била и много по-топла или е преживяла далеч по-значими катаклизми. Това наистина е така, но обикновено се пропуска уточнението, че нашата цивилизация е силно зависима и e част от глобална екосистема и при драстични промени в нея вероятно ние ще сме сред най-потърпевшите организми. Причината е в постоянно нарастващото население с непрекъснато увеличаващи се нужди от храна, питейна вода и други ресурси, а част от тях са много уязвими спрямо ефектите от промяната на климата. Именно затова в докладите на Междуправителствения панел по климатичните промени, IPCC , които регулярно се изготвят от стотици експерти, се обръща значително внимание и на оценката на възможните допълнителни ефекти от климатичните промени, включително и върху обществото и икономическите процеси.
Често те се приемат просто като наличие на много дървета на дадено място, но всъщност са много сложно функциониращи системи от хиляди различни организми, които са пряко зависими едни от други. Липсата на познания в миналото или пренебрегването на много от натрупващата се информация са довели до погрешното убеждение, че горите са вечен и крайно устойчив ресурс. Натрупването на опит, нерядко негативен, и задълбочаването на разбирането за отделни групи организми и връзките между тях ни дават възможността в много по-добра степен да осъзнаем, че горите често са много деликатни системи и промяната във факторите на средата, включително климатичните, може да доведат до значителни допълнителни промени, както пише и инж. Александър Дунчев. Загубата на един наглед маловажен вид може да се окаже ключова за съществуването на следващ вид, или група видове във веригата, и така да се наруши съществено съществуващия баланс.
За съжаление, първото уточнение, което трябва да се направи, е, че промените може да са много, драстични и невинаги напълно предвидими. За да може да се направят стъпки в подготовката в това направление през 2019 г. беше изготвена „Националната стратегия и план за действие за адаптиране към изменението на климата на Република България“. В рамките на стратегията има обстоен доклад за горския сектор, в който се очертават и различни ключови възможни промени. Сред най-значимите и вероятни са:
която води до затруднено развитие и повишена податливост на екстремни прояви на климата или патогенни организми. За да се даде разбираем пример, ако един човек се разболее от хронична болест, той започва да става все по-уязвим на други по-остри болести и вероятността за тежко боледуване или загиване се увеличава. С отделните видове в горите ситуацията е сходна. Ако даден вид е адаптиран да се развива при определени температури и наличие на влага, но променящият се климат води до по-чести и значими летни суши, особено при наличието и на горещи вълни, то този вид ще се затруднява все повече да понася следващите трудни условия. И докато животните могат да се преместят от място с неблагоприятни условия към друго – с по-благоприятни, то растенията няма как да извършат бърза миграция.
България има изключително богат растителен свят с над 4000 вида висши растителни видове. Много от тях са оцелели в региона от предходни епохи, когато в други части на Европа климатичните условия са били неблагоприятни и те са изчезнали там. Последните подобни събития са ледниковите периоди, когато нашият по-топъл регион е послужил за убежище (рефугиум) за редица видове.
След края на ледниковите периоди и постепенното покачване на температурите, някои видове са се оказали по-адаптивни и са започнали миграция и завземане на територии на север, но други видове са оцелели само в по-високите части на планините в нашия регион. Ако климатът продължи да се затопля, тези видове ще са изправени пред неблагоприятната ситуация – от една страна, да не могат да мигрират към по-голяма надморска височина или това да е силно ограничено от липсата на достатъчно подходящи територии. От друга страна, ще са в конкуренция с настъпващите от по-малка надморска височина видове, които ще бъдат по-добре адаптирани към по-топъл климат. Въпреки че на пръв поглед ситуацията изглежда като възможна лесна подмяна на едно с друго, както е с придвижването на фигурите на шахматната дъска, в действителност много от тези промени може да са крайно нежелани. Това важи особено за онези редки видове, които са оцелели само на отделни места на Балканския полуостров (ендемични видове) и които могат да бъдат изгубени завинаги.
Фигура 1. Вековна черна мура в Национален парк “Пирин”. Горите от черна мура (Pinus heldriechii) и бяла мура (Pinus peuce) са сред най-редките в европейски и световен мащаб гори, които са наследство от отминали епохи на по-студен климат. Затоплянето крие редица неизвестности за тяхното бъдеще.
И ако сега има хора, които биха махнали с ръка и казали „какво толкова, един вид“, то такъв процес може да има и значителни икономически ефекти със загуба на по-ценни от стопанска гледна точка гори и замяната им с много ниско продуктивни растителни съобщества. Последният тип промяна е най-вероятна да се случи на малки надморски височини. Там задълбочаващото се засушаване през летните периоди може да доведе до значителна деградация на горите и превръщането им в подобни на средиземноморските храсталачни съобщества (маквиси и гариги), от които хората имат малка полза. Това може да не изглежда значимо, но не трябва да забравяме, че в България все още много хора зависят силно от използване на дърва за огрев, а нуждата от качествена дървесина и – респективно цената ѝ, се покачват непрекъснато и се очаква тази тенденция да се запази.
За да бъдат илюстрирани тези възможни негативни ефекти, ще бъдат посочени примери от проучването на екологичните ниши (комбинацията от условия, при които се развива даден вид) на много от стопански значимите горскодървесни видове за територията на Югозападна България и промяната на площта на терените с оптимални условия при моделиран бъдещ климат към периода 2070 – 2100 г. (Панайотов и др., 2021).
Доц. д-р Момчил Панайотов е част от авторския екип на “Климатека”, преподавател по специалност „Дендрология“ в Лесотехническия университет. Занимава се активно с проучвания на планински гори, тяхната история и развитие, както и на влиянието на различни фактори върху процесите в горите – климатичното вариране и екстремните климатични прояви. Любимите му обекти за работа са старите гори на Рила, Пирин, Родопите, Стара планина и Витоша. Той е председател на Българска асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС) и е дълбоко ангажиран с темата за обучения по лавинна безопасност и предотвратяване на лавинни инциденти. Част от софийски отряд на Планинска спасителна служба към БЧК.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай