Неделя, 22 Декември 2024

Русе и неговото крайбрежие- проблеми и перспективи

Публикация   29 Юни, 2012   /     Арх. С. Рангелов- гл. архитект на Община Русе   /     651

/Опит за устройствен план/

 

 Струва ми се всеобщо усещането, че болшинството от градските територии не удовлетворяват никого – те са неудобни, нефункционални, некрасиви или просто скучни. Тези съждения се произнасят толкова убедено, сякаш са продукт на точни измервания. Моята задача е по-различна: да анализирам обективно състоянието на крайбрежната зона на Русе /с други думи на взаимоотношението град – река/, като откроя проблемите,  както и възможните подходи за решаването им. За нас, русенци, и за нашият град, разположен край транснационална река №1 в света и пресечна точка на няколко транспортни коридора,  този въпрос не е само важен – той може да бъде съдбовен. Значението на тази зона  е толкова голямо, че грешните решения могат да стагнират града за десетилетия, докато крачките в правилна посока, макар и малки, гарантират неговото устойчиво  развитие.         

    За целите на настоящото проучване ще си позволя да разделя условно крайбрежната ивица на три приблизително еднакви по дължина части, обозначени съответно „Изток”,  „Запад” и „Център”. Това разделение не е механично, защото всяка от зоните притежава характеристика и специфика, различна от другите.

 

 Ще започна прегледа със зона „Изток”, считайки, че ситуацията тук е най-изяснена, а проблемите –лесно дефинируеми и предвидими. Това се дължи навярно на обстоятелството, че зоната е монофункционална – на практика тя почти се припокрива с източната промишлена зона на града. По течението на реката се ситуират редица важни обекти от регионално, национално и транснационално значение: зимовника за кораби на ИАППД, Пристанище Русе – Изток, ДДФ, Дунав мост, градската пречиствателна станция за отпадни води, Свободна икономическа зона. Въпреки временните затруднения, отделните икономически субекти притежават потенциал за развитие   и   всички условия  да го реализират.

   Вероятно една от причините  това да се случи е добрата инфраструктура, която съществува или е в процес на реализация: крайбрежният колектор и приливника   на колектор „Чародейка”, бул. „Тутракан”, реконструкцията на кръговото кръстовище на „Дунав мост” и  удвояване на изхода в посока Силистра, рекултивацията на бившият  сгуроотвал на ТЕЦ – Русе.

   Една от възможностите за развитие на зоната е преструктуриране и обновяване на някои важни стопански единици , като по-значими от тях са:

 ЛВЗ,  „Бимас”, Захарният завод,  ГКПП. Всяка евентуална трансформация при тях може да  генерира аналогични процеси и сред останалите икономически субекти, разположени в близост.

   Втора възможност е екстензивното развитие върху нови терени. Към зоната водят две напречни връзки – по бул. „България”/поради усвоеният характер на територията – със сравнително по-малък потенциал за разширение/ и връзката към Индустриалният парк –със значително по-голям такъв. Съществува и трета възможност за развитие  - в посока Мартен /който е в градската агломерация на Русе/ и териториите на бившият комбинат за тежко машиностроене, като постепенно се усвояват двете тераси – тази по течението на р. Дунав, и горната, успоредна на шосето към Силистра.

  

   Независимо от конкретните пътища, по които процесите ще се развиват, за тази зона могат да се извлекат следните обобщения:

   - Генератор за устойчивият растеж е добре положената мрежа на комуникационната инфраструктура – шосейни връзки, ж.п. и водни пътища, трансграничен мост, съчетани със съвременна техническа инфраструктура и благоприятни теренни  дадености.

   - Запазва се най-общо приемствеността във функционалната специфика на зоната и по този начин потенциалът за развитие се концентрира не във въпроса „Защо?”, а  „Как?” . Това   е предпоставка за синергия – всяка инвестиционна инициатива се отразява благоприятно върху всички в района.

   - Основна задача при администриране на процесите следва да бъде доразвитие на инфраструктурата и подпомагане на конкретните инвестиционни инициативи. Основен риск – да на се допусне отделен частен интерес да наруши възприетата посока на развитие.   

  

  Контрастът между зони „Изток” и „Запад” е поразителен. Втората от изброените е очевидно в процес на трансформация и е важно да набележим посоките и процесите, които я съпъгстват.

   В устройствено отношение зоната е композирана от две контрастни една на друга територии. Едната е бившата Западна промишлена зона, а другата включва земеделските и горски терени западно от нея. Очевидно между тях интеграционни процеси липсват и е интересно да предвидим как механичният сбор може да прерасне в органично цяло. Една възможност е очертана с действащият ОУП. Той предлага в контактната зона да се изгради високотехнологичен парк и висококачествена жилищна зона. Това е добро предложение, акцентиращо на представката „високо” в характеристиките на обектите. Рискът е да не се допусне те да попаднат при поредният спекулант,който да се разпореди с тях според собствената си визия, а да се търси действително стратегически инвеститор с доказан опит и  интерес да го реализира в Русе.

  

   Ако се вгледаме в Западна промишлена зона, първата констатация е, че тук не са налице благоприятните условия за развитие, които набелязахме при източната. Липсват удобни напречни връзки, свързващи терените в дълбочина с поречието на реката, релефът е по-труден, а сравнително малкия размер на имотите и разнообразното им функционално предназначение /в миналото зоната е създадена предимно за обекти на леката и хранителна промишленост/  се явява сериозна спънка пред постъпателното развитие на района. Позитивни мерки мерки могат да се явят:

   -подкрепата на общината за подобряване на комуникационната и инженерна инфраструктура, както и за общата физическа среда на територията /например укрепване на коритото на р. Русенски Лом/.

   -Инвестиционните инициативи на по-големите производители като „Приста Ойл”,  „Оргахим”, „Русенска корабостроителница”,  ТЕЦ  Запад, особенно когато са насочени към териториите, прилежащи на р. Дунав.

   От по-различен характер са проблемите в останалата част на зона „Запад”. Определени още с ОГП от 1974 г. за парк „Приста”, до сега преобладаващата част от нея се явява държавен горски фонд. На практика това е довело до липсата на каквото и да било парково строителство от страна на Общината, както и до появата на огромен брой незаконни обекти по поречието на р. Дунав, на практика узурпирано от тях. В момента се очаква  предоставяне на собствеността на Община Русе. Това е предпоставка за постепенно трансформиране на  гората в градски лесопарк, като процесът неизбежно ще бъде саботиран от лобистки натиск от страна на различни общности – на собствениците на изградените обекти, които ще се стремят да съхранят максимално от заграбеното, на сдружения по интереси, които под формата на различни тематични обекти /например”рибарски селища” и др. подобни/  ще търсят начин да „усвоят”  останалата незаета /или новоразчистена/ крайбрежна ивица, както и на инвеститори, търсещи   различен предлог да „отхапят” апетитно парче от територията.

  

  Разбира се, възможно е да не се окажа прав и намеренията да се реализират по най-добрият начин и след няколко години градът да се сдобие с прекрасен крайградски парк, в който зоните за отдих ще се редуват със спортни и атракционни площадки от различен вид. Досегашният ми опит ме кара да си мисля, че това едва ли ще се случи в чистият му вид и най-доброто, което може да се очаква, ще бъде своеобразен микс, балансиращ интересите. Едва ли ще е това, което всички русенци с нетърпение очакват, но и в никакъв случай няма да се окаже фатално за развитието на града поне по следните две причини:

   -Влиянието, което тази зона има върху градският организъм , не е толкова значимо /несъпоставимо с това на източната / и отделни грешни решения биха имали по-скоро локално  значение

   -Нарушеният природен баланс лесно би могъл да бъде компенсиран в случай, че се усвоят пустеещите територии на югозапад /бившето поделение на  ГСМ/, където по великолепен  начин може да се реализира идеята за „висококачествена жилищна  среда” и качествено озеленяване. Разбира се, това ще  доведе до промяна в ОУП, но не е за пренебрегване обстоятелството, че реализацията на тази идея може да бъде лесно контролирана  и   доведена сравнително безпроблемно  до успешен край.

  Не мога да кажа същото, за съжаление, за проблемите на централната градска част. Ако има градска зона, за която изказаното в началото предположение за всеобща неудовлетвореност  важи  в пълна мяра, тя се локализира тук.

   Ако можем да се върнем с машина на времето сто години назад, с учудване ще констатираме, че ситуацията е коренно различна. Улица „Славянска” /бивша „Митарна”/ е осъществявала удобна / и  естетична / връзка между района на пристанището и централната градска част. Самото пристанище е било оживени градско средище на търговски и пасажерски трафик, на транфер на идеи и култури, описано така добре от Канети.

  

   С течение на времето пристанищната активност се изтегля на по-удобни и устроени терени в източна и западна посока, пасажерският трафик замира, а централното градско ядро се измества встрани, в района на днешния пл. „Свобода”.  Освободените в резултат площи не се усвояват за цели от общоградски интерес, често попадат при случайни собственици, ръководени от  личен интерес. Ако ползваме същата машина на времето за целите на нашия анализ ще установим, че днешните бариери между същинският град и реката напомнят ситуацията преди двеста и повече години, когато на място гордо се е издигала градската крепостна стена.

       Изследвайки градоустройствения модел на Русе, ще открием неизбежно приликите с този на Виена. Централната градска част се разполага в близост до реката, но основните публични пространства и обекти са навътре в територията и логиката на развитието им не е повлияна от това съседство, а от други, странични фактори. Нарушени са функционалните , обемно-пространствените и комуникациони връзки между двете може би най-важни градски територии и основният контакт с реката се реализира посредством градския парк /”Пратера” във Виена, при нас - на Младежта/. 

  

   В случай, че желаем, как бихме могли да променим нещата?

  На първо място да се подкрепят връзките – пешеходни, автомобилни, пространствени и функционални, между градския център и крайбрежната зона. Без да създадем съответния комфорт, трудно можем да преориентираме основните комуникационни потоци /разбирай граждани/ към крайбрежната  зона.

   На второ място – дори и да стигнат, какво биха правили там? Липсват обслужващи обекти или благоустроени зелени площи.

   Не е по-добра е  ситуацията  и на високата речна тераса.  Отсъстват значими обекти от градско значение /като изключим хотел „Рига”/. Последни възможности да се поправят нещата е Общината да инициира преговори за съдбата на няколко важни терена: този на бившата речна гара, стоящ неизползван редица години; теренът на РУСО, строежът на който за щастие /или нещастие/ стартира с фалстарт; терените около старият ТЕЦ, сградите в който имат славно минало /и вероятно не по-малко славно бъдеще/;  и накрая – районът на първата ж. п. гара в България.

   Всички гореописани мерки ще се окажат напразно усилие, ако не се реши кардинално основният проблем – сегрегацията на двете територии. Тези градски части са разделени от теренна денивелация с височина около 12 м, маркирана от долната страна с двойна ограда, железопътна линия и електрическа мрежа, която се преодолява на височина минимум 8 метра. В света липсва пример за удачно естествено решение на аналогична ситуация. Възможните подходи са два:       

     -Да се премахне железопътната линия със съгласието и съдействието на нейният собственик. Ако това се случи, може да се пристъпи към прилагане на одобрения ОУП за тази градска част, като на базата на конкурс се търси най-въздействащ и общоприемлив образ на бъдещите постройки.

     -При положение, че не се постигне съгласие за демонтаж, единственият допустим и работещ вариант е да се реализира строителна суперструктура, която да преодолее бариерите и постигне плавно свързване между двете нива. Един възможен вариант за решение ще презентира след малко арх. Русинов.Инвестицията във всеки случай ще бъде мащабна, което налага етапна реализация и динамичен архитектурен образ.

  

   Известно ми е, че пододбен подход има много противници. Възможно е те да вземат връх, и тогава единственият резултат от това упражнение ще остане консервиране на сегашната картина за десетилетия напред.

   Често споменавана мисъл е , че политиката е изкуство на възможното. Слава очаква това градско ръководство, което може  формира достижима и ефективна визия за крайбрежната зона, има смелостта да я отстоява и възможността да я реализира.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha

Прочети още