Г-н Панайотов, конкурсът „Банка на годината“ чества 20 годишен юбилей тази години. Как успявате през всичките години и в променяща се среда да го излъчвате? Какво променяхте в него през тези години?
Като влизаш година след година в подобна дейност някак започваш да изгубваш перспективата, а е факт - „Банка на годината“ вече 20 години отличава най-добрите банки в България. За това е и хубаво когато има такива събития, като този юбилей. Можещ да погледнеш назад и да видиш какво се е случило. Тази класация се движи успоредно с развитието на банковата система у нас. От почти нулевата й позиция след демократичните промени до наши дни. Разбира се за нулева позиция едва ли може да се говори, защото новите банки 90 г. все пак стъпват на основата на фирмите създавани по Указ 56. Още при социализма започват работа търговски банки - и външни и вътрешни, колкото и условно дса можем да употребим тази терминология от днешна гтледна точка. Така или иначе през тези 20 години с възторзите и паденията с романтиката и краховете на банковата система се движим и ние. Когато банките рухнаха през 96-97, за няколко години конкурсът не се провеждаше. След това обаче, когато започна и подемът на българската икономика, нашето събитие стартира наново и се развива с добри темпове, отразявайки и развитието на банковата система.
През тази година решихте ли да измените критериите или теглото им в общата оценка на рейтинга, предвид все още кризисната ситуцаия в Европа?
Малко несериозно е всяка година да изменяш и напасваш критериите. Това не би било конкурс с тежест. От друга страна в една динамична обстановка естествено, че трябва да се реагира. Но ние тази реакция я направихме още миналата година, когато променихме вътрешното тегло на основните критерии. Това според нас отразява тенденцията на работа на банките в кризисни условия. Защото те работят доста по-различно отколкото в състояние на икономически растеж.
Да, банките сега може би не са толкова агресивни...
Точно така. А нашата класация до 2009 г. калкулираше точно това – стремежа за отвоюване на по-голям пазарен дял от банките, динамиката на развитие. За това през миналата година изравнихме теглата на пазарния дял, на ефективността и на динамиката на развитие
Какво показват резултатите? Банките сякаш поизчистиха малко балансите си през 2011 г. Имаше доста провизии за кредити...
Аз мога да отлича за миналата година няколко интересни тенденции в банковата система. Една, а може би и най-открояващата се промяна е, огромното количество пари в банковата система. Има голямо натрупване на привлечени средства в банките. Особено депозити. Такъв досега не е имало. Същевременно тази голяма ликвидност на банките е буфера, който държи системата стабилна в ситуация на високо ниво на просрочени кредити. В тези условия системата не се финансира с нито един лев от чужбина. Ликвидността й е около 30%, това е невероятно ниво. Т.е всяко едно задължение може да бъде покрито във всеки момент с реални пари. Да не говорим за капиталовата адекватност където страната ни е шампион.
Тази голяма ликвидност в банките трябва да значи, че те окончателно преодоляха кризата на доверие от 90-те при рухването на цяла поредица фианнсови институции...
Да, тази криза на доверие е преодоляна и системата като цяло няма проблеми с ликвидността. Напротив, тя има проблеми с реализиацията на парите. Друго интересно за миналата година е, че в края й се случи разместване в първата петица на банките. Пощенска се пренесе във втора група, а ПИБ отиде в първа. Това е нещо, което от доста време не се беше случвало. То е интересно от гледно точка на пазарния дял на отделните банки. И ми се струва, че това се дължи главно на свиване на пазарния дял на гръцките банки, който от околко 30% се понижи на 25%, а в момента може да е и още по-малък.
Не мога да не отчета естествено и някои негативни тенденции. Това е липсата на ръст в кредитирането, незначителния брой нови кредити. Но това е проблем от началото на кризата не може да се каже, че е нещо ново. Това е действителен проблем за банките. А и за клиентите, защото банките са принудени да вдигат нивата на таксите за техните услуги. Все пак бизнесът има нива на издръжка, които трябва да се плащат.
Борбата сега е за качествени клиенти...
Абсолютно правилно. Качествени клиенти и качествени проекти. Това търсят банките и за това се конкурират в тези дни.
А какво искат клиентите? Имате награда в конкурса, която се основава на проучване на „тайния клиент“?
Да, имаме такава награда. Тя се основава на проучване обаче по-скоро на фронтофисите в банките, т.е. впечатленията на клиентите - в случая е използвана технологията на тайния клиент - са от директния контакт със служителите. Това, което прави впечатление в това проучване е, голямото сближаване в резултатите на една група банки. Миналата година лидерът беше много пред останалите докато сега нещата не са така.
Това очевидно е част от тенденцията за по-силната конкуреция сред банките за всеки клиент.
Да, и да повишават качеството на услугата в тази конкуренция. Мисля - дано не е нескромно - че и този приз, който даваме е изиграл роля, в мотивацията на банките да подобрят сачеството на работата с клиентите.
У нас още няма интернет банка в класическия й вид – с предлагането само на виртуални услуги...
Няма да. Аз чух за това, че има банка, която работи по такъв проект. Не знам на какъв етап е, но може би пък не е и момента за такъв проект, точно в криза. От гледна точка на интернет има банки, които са в двете крайности – такива са доста фокусирани и инвестиран разработването на услуги, и друга група, които са съвсем консервативни и изобщо не предприемат стъпки към навлизането си във виртуалната среда.
Казахте, че сред тенденциите, които се открояват за миналата година е преразпределянето на пазарния дял между банките. Очаквате ли това да продължи и през тази година?
Ще продължи да. Личат банките, които продължават да работят в посока към увеличение на активите. Пазарният дял на гръцките банки ще продължи да пада и той ще трябва да се заеме.
Сам казахте, че банките имат ръст в привлечените средства, продължава обаче да се повишава и друг показател – на „лошите кредити“?
Прави ми впечатление, че в медиите има голямо объркване на терминологията по случая, а от там и на цифрите. Делът им се цитири от 10% до 23-24%. И всичко това минава под знаменателя „лоши кредити“. А всъщност има 2 измерителя на тази група кредити. Единият включва и преструктурирани и предоговорени кредити, които се обслужват и просрочени над 90 дни. И там е цифрата на високия процент. От гледна точка на коректността тази цифра не е съвсем точно. Но пък от гледна точка на актуалността е много добра, защото се измерва всеки месец. Вторият измерител е само на просрочията, изчистени от преструктурирани, предоговорени кредити, по които вече се плаща - там и по-ниската цифра. Този измерител е по-верен, но актуалността на този инструмент е тримесечна. Има и един трети измерител на нетните съотношения при кредитите. Но той пък въобще не е попубялен, там ицифрата е около 10 процента. В медиите, а от там и в обществото има объркване на тези цифри.. Не мога да кажа дали сред клиентите има някакъв ефект от тези неточности, например да се притесняват от високо измереното ниво лоши кредити. Но ако се върнем отново към данните за големия ръст на депозитите, мисля че отговора е категоричен.
Коя е най-добрата банка за 2011 г.?
Това ще реши Комитетът по избора. Работната група, която се занимава с изчисленията вече има резултатите. Предстои в Управителния съвет на асоциацията да разгледаме работа и резултатите и след това да ги представим на Комитета. Окончателно победителят ще е ясен в сряда.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай