Никола Вапцаров е роден на 7 декември 1909 г. в гр. Банско – родният град на много възрожденци и борци за свобода. Учи 6 години във Висшето военно морско училище във Варна и го завършва с отличен успех. При завършване на неговия випуск той произнася пред ръководния и преподавателския състав на училището забележителна реч.
Оттук нататък той се среща с Живота – груб и жесток. Към Вапцаров съдбата е много жестока. Той живя тежък живот и загина в разцвета на своята младост и своето творчество. Той описа една велика епоха – епохата на комунистическата борба в периода на Втората световна война, когато се решаваше въпросът кой ще победи – варварството или хуманизмът. И той достойно падна в този гигантски и сложен двубой. И поетичният му и граждански подвиг никога няма да помръкне.
Вапцаров заплати с кръвта си това, което писа:
„Но да умреш, когато
се отърсва
земята
от отровната си
плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
да, това е песен!”
В 14 ч. – 23.VII.1942 г. поетът пише последните си стихове:
„Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото се обичахме!”
Така българският народ получава последната дума на своя верен син. Последната дума на Комуниста! Седем часа по-късно е изпълнена смъртната присъда. Вапцаров и неговите другари умират с песен на уста от заветния стих на Христо Ботев: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…”
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай