Районирането е икономическа мярка, насочена към стабилността на лозарските стопанства и винопроизводителите. То не е самоцел, а има идея да създаде механизъм за добавена стойност върху продукта. Това каза Ивана Мурджева, юрист и член на Българска асоциация на винените професионалисти (БАВП), на дискусия относно районирането в контекста на винопроизводството и лозарството в България по време на международната професионална конференция "Международен ден на мавруда", която се проведе в София днес.
"Инициативата, посветена на един от най-ценените и стари български сортове, а именно "Международен ден на мавруда", е повод и за равносметка на това какво правим и можем да направим за развитието на българското лозарство и винопроизводство с хилядолетна традиции", каза в обръщение, прочетено от Ирина Лазарова от Министерство на земеделието, зам.-министър Георги Събев. По думите му развитието на сектора като приоритетен и емблематичен за страната зависи не само от действията на гроздо- и винопроизводителите, но и от водената национална политика.
Според зам.-министъра стремежът към създаване на краен продукт с висока добавена стойност е от съществено значение за имиджа на сектора и на неговите представители, а фокусът върху винения туризъм е един от начините за извеждането на родното производство на преден план. Събев отбеляза, че лично се е ангажирал с възможности за развиване на винен туризъм чрез създаване на условия за максимално функциониране на взаимовръзките между заинтересованите страни, така че всички предпоставки за осъществяване на тази инициатива да бъдат максимално достъпни.
"Виненият туризъм обединява потенциала на няколко сфери в икономката и е пряко свързан с климата, природата и специфичните особености на районите в страната, които обуславят характерните различия в производствените процеси и правят този продукт интересен и търсен от страна на потребителите", се каза още в приветствието.
Именно затова според зам.-министъра инициативата за проучване на нагласите на представителите на лозаро-винарския сектор за ревизиране на районите със защитено географско указание и защитено наименование за произход е част от работата за развиването на винения туризъм. "Обособяването на нови винени райони, които отговарят на нуждите на представителите на сектора, би било стъпка към модернизирането и реформирането му в неговия път към устойчиво позициониране както на вътрешния, така и на международния пазар", заключи Събев.
Калина Тутева, държавен експерт от дирекция "Държавни мерки и организации на производителите" в Министерство на земеделието, допълни, че по отношение на инициативата за ревизията през април са пуснали анкета за проучване на нагласите относно възможността за обособяване на нови райони. Анкетата е предлагала три варианта- запазване на сегашното райониране, 8 или 5 района.
"Резултатите от анкетата не успяха да откроят ясна нагласа у сектора, затова пуснахме втори вариант, в който е включен и четвърти модел на прерайониране - отново с 8 района, но разделени по различен начин. Очакваме резултатите до 28 октомври", сподели Тутева.
Според Венелина Червенкова, началник отдел "Стратегическо планиране и продуктова политика в туризма" в Министерство на туризма, в днешно време туристите живеят в икономика на преживяването. Затова усилията на Министерство на туризма са насочени към развитие на винения туризъм като част от културния такъв. "Безспорно, за да се позиционира добре българското вино и да бъде разпознаваемо на външните пазари, това трябва да мине през регионите. Защото това е регионален продукт, който отразява местните традиции и храна, уникалните характеристики на местното вино", коментира тя.
Като основополагаща стъпка Червенкова посочи провеждането на кръгла маса през юни, която отвори визията за системен подход и обща насока за развитието на винения туризъм. "Вследствие на тази среща се сформира работна група за включването на винопроизводството в нематериалното културно наследство, за да могат да се приемат нормативни промени в наредбата за сигнализацията на пътни знаци и винените обекти и маршрути да станат по-разпознаваеми", обясни тя. Решението на Министерство на културата се очаква на 1 ноември.
Червенкова спомена и голямата идея за създаване на единна интерактивна карта, която да посреща всички туристи, влизащи в страната.
Проф. Светла Янчева, зам.-ректор на Аграрен университет - Пловдив и член на УС на Националното сдружение на лозарите, подчерта, че сред основните проблеми в сектора е тревожността в лозарите относно финансиране, загиване на сектора, изоставените лозя, цените на продукцията и реализацията на крайния продукт. Тя изтъкна като не по-малък и проблемът с кадрите, които липсват както в областта на лозарството, така и при винопроизводството.
"Секторната политика на браншовете лозарство и винарство не ни позволява да дадем своя възможен научен потенциал и привлечем младите хора", каза проф. Янчева. Според нея говорим за иновации и дигитализация, но забравяме историята и класическите български сортове като Мавруд, Широка мелнишка, Рубин, Памид, Мискет.
По думите на Ивана Мурджева, юрист и член на Българска асоциация на винените професионалисти (БАВП), състоянието на браншовите организации и въобще на сближаването в сектора е болезнен проблем, който не е докрай изговорен. "И не става дума само за лозаро-винарството, а за всички сектори на земеделието. Това силно влияе върху политическите решения", коментира тя.
Според Мурджева процесът с районирането ще се задълбочава, колкото повече го забавяме като процес. "Вече много закъснява - 12-а година водим спорове, а изключването на лозарите от процеса единствено го забавя", уточни тя и добави, че районирането е икономическа мярка, насочена към стабилността на лозарските стопанства и винопроизводителите. То не е самоцел, а има идея да създаде механизъм за добавена стойност върху продукта. "Туризмът трябва да върви наравно с районирането и трябва да има браншови организации, които защитават регионалните интереси", каза още Мурджева.
"През последните 20 години развитието на лозаро-винарството в България е огромно - и като качество, и като количество. Има още много работа и прибързани ходове не са най-подходящият подход. Първо трябва да се намерят решения за слабите места", обясни Иво Върбанов, председател на УС на Българската асоциация на независимите лозаро-винари и собственик на изба. Той напомни, че консумацията на вино в България е доста ниска в сравнение с другите страни производителки, което е огромен проблем.
Въпреки това по думите на Димитър Николов, винен съдия и търговец на вино, собственик на платформата "Apolowine", местните сортове буквално са избухнали в последните няколко години и търсенето им се е вдигнало значително. "Истината е, че за вътрешния пазар, от гледна точка на крайния клиент, регионът няма значение, сортовият състав е по-важен. Така е и на международните пазари", уточни той.
БТА
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай