План ,,Маршал,, по време на война? Възстановяването на Украйна ще надхвърли $1 трлн.

Публикация 26 Окт, 2022 / akcent.bg / 446

Представяте ли си американският План "Маршал" да беше започнал в Европа не през 1948 г., а докато бушува Втората световна война?

Изглежда немислимо и все пак подобно усилие се случва на срещите за възстановяване на Украйна от руската инвазия от 24 февруари. Поредната от тях бе във вторник в Берлин и на нея вече открито се говореше за нуждата от десетки милиарди долари и евро само за 2023 г.

И то не за въоръжение, а за ремонт и възстановяване на украинската енергийна инфраструктура, докато армията на Владимир Путин продължава да я унищожава. Както и за пенсии и заплати на военни, полиция, лекари, учители, администрация, жилища, транспорт, болници, училища, предприятия... ЕС обеща да отдели за догодина 38 млрд. долара. Кристалина Георгиева, управляващият директор на МВФ, каза, че според изчисления на фонда догодина дефицитът в бюджета на Украйна може лесно да достигне 5 млрд. долара месечно.

Докато никой не знае кога ще спрат боевете и войната, някои икономисти изчисляват, че при всички случаи ще са нужни над 1 трилион долара. Водеща роля трябва да имат САЩ и Европа, заедно с международни банки и институции за възстановяване, последвани от частните инвестиции. По правило частният бизнес е най-динамичен, но иска преди това създаване поне на гаранционен фонд.

"Украинците разбираемо искат проектът за възстановяване да използва руски активи, които са замразени от Запада, включително 300 милиарда долара депозити на Руската централна банка. Без съмнение Москва трябва да плати военни репарации. Но правни, финансови и политически пречки стоят на пътя. Дори ако някои руски активи могат да бъдат конфискувани или използвани чрез преговори, за да се помогне на Украйна да се възстанови, това вероятно ще отнеме години", напомни тези дни в."Вашингтон пост".

"Формата, която това възстановяване ще приеме, ще определи каква страна ще бъде Украйна в бъдеще. Ще бъде ли правова държава със силни институции? Ще има ли динамична и модерна икономика? Ще бъде ли жизнена демокрация, която е част от Европа?.Въпреки че винаги трябва да бъдем внимателни, когато правим исторически сравнения, залогът тук е нищо по-малко от създаването на нов План "Маршал" за 21-ви век. Тази задача ще отнеме поколения и трябва да започне сега", заявиха канцлерът Олаф Шолц и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

В словото си Шолц заяви още: "Докато възстановяване Украйна, нека го правим с идеята, че го правим за една Украйна, член на Европейския съюз. Който инвестира днес във възстановяването на Украйна, го прави в бъдеща страна член на ЕС, коят още бъде аст от нашата общност от закона и нашия вътрешен пазар". Това означава много неща, но на първо място, че транспортна инфраструктура и логистика в Украйна ще трябва да се изграждат така, че страната да бъде свързана без проблеми с ЕС.

Форумът - втори от този тип след първия в Лозана - нямаше за цел да взима някакви решения. Представители на Украйна, европейските държави, ЕС, Г.97, Г-20, МВФ, Световна банка, международни организации, гражданско общество търсеха отговори на въпроси как да се организира и финансира такъв огромен проект, какви структури са нужни, за да има прозрачност и да се спечели доверието на инвеститори.

Украинският президент Володимир Зеленски каза в обръщение, че Русия е унищожила една трета от енергийния сектор на страната, а малко по-късно от правителството призоваха емигриралите украинци да не се прибират тази зима, защото няма да има ток и отопление за всички. Зеленски каза още, че страната не е получила още "нито един цент" от план за бързо възстановяване на стойност 17 млрд. долара. Донякъде той е прав.

Фон дер Лайен каза в петък, че Европа е предоставила над 19 милиарда евро финансова помощ на Украйна от началото на войната (включително около 12.4 милиарда евро от институции на ЕС и 7.2 евро двустранно от страни от ЕС). Но до момента са изплатени само под 7 милиарда евро, по-голямата част от които са заеми, каза говорител на Комисията. За сравнение - сравнение с 8.5 милиарда долара грантове от САЩ, по данни на украинското финансово министерство. Помощта освен това идва бавно. От деветте милиарда евро макрофинансова помощ, обещана още през май, само една трета е достигнала до Киев.

Изчисление на платформата Devex към 17 октомври показа, че от избухването на войната насам са поети ангажименти за над 100 млрд. долара (Кристалина Георгиева говори вчера за 35 млрд. долара), но малка част от тях са за хуманитарни нужди.

От тях почти 19.4 млрд. са обещани като безвъзмездна помощ - за хуманитарни нужди и поддържане на ключова инфраструктура (с 4.5 млрд. долара най-големият дарител през август станаха САЩ, средствата минават през Световната банка. Преди това сумата на грантовете бързо бе достигнала 8.5 млрд. долара към юли.

Над 79 млрд. долара са обещани като достъпни кредити и други финансови форми за възстановяване на средствата на отпусналия ги. Те най-вероятно ще отидат за смес от задачи, свързани с поддържането на украинската икономика и воденето на войната, а хуманитарната част ще е много малка. Повечето от тези милиарди още не са използвани.

Не е ясно и колко е събрано от обещаните над 10 млрд. долара дарения и заеми от среща през април в Полша или почти 20-те млрд. долара, за които стана дума на срещата на Г-7 през май. Един от последните пакети заеми и безвъзмездни средства на ЕС за 8 млрд. евро съдържа и стари обещания, и нови пари. Същото е и с други ангажименти, за които се съобщава по няколко пъти и на различни нива - конференции, международни организации, национални донори

Бивш министър на финансите на Украйна казва за Devex, че досега получените средства бързо са приключили и няма ясен план за следващите 6 месеца. Според ООН почти 16 милиона украинци се нуждаят от спешно подпомагане. Разходите за издръжка и помощ на над 7 милиона украински бежанци из страните то Европа се оценяват на милиарди евро.

Има и още един сериозен проблем - прозрачността и контролът на изразходването в Украйна на такива огромни средства. За сравнение - общото външно финансиране за развитие в Украйна през 2020 г. е било 1.8 млрд. долара, а средствата за хуманитарни цели са били едва 168 милиона долара. Това най-малкото означава нужда от достатъчен административен капацитет за правлното определяне къде да отидат милиарди долари и евро и одит и мониторинг дали не се злоупотребява с тях в страна, известна като една от най-корумпираните в района.

Според индекса за 2022 г. за икономическа свобода на консервативната американска фондация "Херитидж" Украйна е на 44-то място от 45 страни в района (последна е Беларус) и на 130-о място в света. Подобряването от 2017 г. насам беше относително бързо, но все пак има и оценки като: "регулаторните решения се характеризират с висока степен на произволност и фаворизиране на определени интереси".

Вчера Шолц изрично призова властите в Киев да подобрят рамковите условия за инвестиции, да подобрят състоянието с върховенството на закона, прозрачността и борбата с корупцията.

"Страната върши наистина добра работа, за да накара всеки цент - всяка гривна, бих казала - да се постига резултат", каза Кристалина Георгиева, въпреки че бюджетните приходи на Украйна остават силно ограничени. Тя посочи, че след среща миналата седмица във Виена с украински представители са стигнали до заключение, че в най-добрия сценарий за икономиката през 2023 г. тя ще изисква 3-4 милиарда долара на месец. "Ако разрушенията на украинската инфраструктура и икономически дейности станат още по-сериозни, диапазонът може да достигне до 5 млрд. долара."

Вернер Хойер, президент на Европейската инвестиционна банка, каза на конференцията, че не иска "да се спира на тези ужасяващи сценарии с цифри", които плашат хората. "Трябва да бъдем много прагматични и първо да подреждаме нещата по важност", каза Хойер. "Трябва да действаме сега. Колкото повече икономиката остане устойчива днес, толкова по-бързо ще бъде възстановяването утре. Колкото по-късно започнем, толкова по-висока ще бъде сметката."

Фон дер Лайен подчерта, че международната координационна платформа за реконструкцията трябва да започне "възможно най-скоро, за предпочитане преди края на годината или в началото на следващата година".

Още преди началото на конференцията брюкселското издание "Политико" коментира ,че ключови въпроси за бъдещето на Украйна, включително кой ще плати за възстановяването на разкъсаната от войната страна и как държавите от ЕС и другите съюзници на Киев ще си разделят сметката, няма да получат отговор. Форумът в Берлин не включваше никакъв "сегмент за обещания" и нямаше предвидени за одобряване някакви политически споразумения.

Урсула фон дер Лайен

До 3 октомври САЩ са предоставили 52.3 милиарда евро помощ на украинското правителство, докато ЕС и неговите страни членки са отделили общо 29.2 милиарда евро, според Института за световна икономика Кил.

Неудобно за домакините, но всъщност именно сдържаността на Германия е причината за голяма част от бавния темп на помощта от ЕС за Украйна, отбелязва "Политико". "Европа я няма. Никой не иска да говори за това", коментира Якоб Киркегор, старши сътрудник в Германския фонд Маршал на Съединените щати и Института "Питърсън".

Ключови въпроси все още очакват своите отговори.

Едно голямо табу е кога трябва да започне реконструкцията. Европейските правителства не са склонни да наливат парите на данъкоплатците във възстановяването на държава във война, ако има риск инвестициите в енергетиката, железопътната и друга инфраструктура да бъдат унищожени.

"Целият въпрос за реконструкцията е нещо, което може да започне едва след като има мир", каза еврокомисарят по бюджета Йоханес Хан пред "Политико" през септември.

Олаф Шолц

Но украинците и международните финансови институции, като Световната банка и Европейската инвестиционна банка, не са съгласни. Те твърдят, че реконструкцията трябва да започне бързо за критична инфраструктура в части на страната, които са най-малко изложени на войната.

Разбивката на предоставената досега помощ не представя добре ЕС, който въпреки това претендира за лидерство в процеса на възстановяване. Препятствията при предоставянето на помощта се дължаха до голяма степен на нежеланието на Берлин да даде бюджетни гаранции за субсидирани заеми от ЕС, като се аргументира, че вместо това трябва да се предоставят грантове. Въпреки че Берлин най-накрая отстъпи, спорът причини значителни забавяния, които украински и американски служители нарекоха "неприемливи". Ангажиментите на Берлин възлизат на 0.085 процента от БВП.

Тагове : план , Маршал , Възстановяване ,