БНБ прогнозира възможна рецесия през 2023 г.

---

   Базисният сценарий на макроикономическата прогноза (в прикачения файл) на Българската народна банка (БНБ) предвижда растежът на реалния Брутен вътрешен продукт на страната да се забави до 2.8% през 2022 г. и до 0.1% през 2023 г., след което да се ускори до 3.4% през 2024 г. Така страната на практика би влязла в рецесия, каквато прогнозира и "Икономист".

Според прогнозата индикациите за влошаване на външната икономическа среда в края на 2022 г. и в началото на 2023 г. се увеличават. Войната в Украйна, високите цени на суровините и материалите, повишението на лихвените проценти, опасенията за недостиг на природен газ и влошените нагласи на икономическите агенти са сред основните фактори, които допринасят за тази перспектива.

За цените на енергийните продукти в евро пазарните очаквания са те да продължат да се повишават с високи темпове на годишна база до средата на 2023 г., след което да започнат да се понижават на годишна база, но да останат значително над нивата от 2021 г. през целия прогнозен хоризонт.

   Допусканията за цените на неенергийните продукти в евро са за значителен растеж през 2022 г., дължащ се най-вече на по-високите цени на храните, последван от широкообхватен по подгрупи спад през 2023 г. и повишаване през 2024 г. в съответствие с допусканията за развитието на глобалната икономическа активност. Очакванията на пазарните участници предполагат продължаващо силно повишение на краткосрочните лихвени проценти в еврозоната в края на 2022 г. и в началото на 2023 г. и стабилизирането им на нива, близо до достигнатите, за останалата част от прогнозния хоризонт.

   Фактор, който ще подкрепя в най-голяма степен икономическата активност през 2023 г., е очакваното усвояване на средства по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) от страна както на частния, така и на публичния сектор. Прогнозираното ускоряване на растежа на реалния БВП през 2024 г. е в съответствие с техническото допускане за възстановяване на външното търсене и очакваното ускоряване на растежа на крайните потребителски разходи в условията на отслабващ инфлационен натиск.

   Рискове за реализиране на по-слаба икономическа активност произтичат главно от продължаващия военен конфликт в Украйна и възможността за по-силно и по-продължително нарастване на цените на суровините на международните пазари, по-значително повишаване на несигурността и задълбочаване на проблемите при глобалните вериги за доставки. Други рискове за реализиране на по-нисък икономически растеж са свързани с потенциален недостиг на природен газ в България, по-бързо и по-силно повишаване на лихвените проценти от водещите централни банки, както и по-бавно от очакваното усвояване на средства по европейски програми и изпълнение на инвестиционни проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост.

   Броят на заетите в икономиката се повиши с 1.5% на годишна база през първото шестмесечие на 2022 г. благодарение главно на сектора на услугите, сочи документът. От БНБ очакват растежът на заетостта да започне да се забавя в края на годината и да достигне 1.1% средно за 2022 г., а през 2023 г. да се понижи слабо с 0.1% в съответствие с прогнозираното забавяне на икономическата активност.