В началото на седмицата НСИ постави началото на маратона от публикации, посветени на данните от преброяване на населението, проведено през есента на 2021 г. Заедно с националната статистика, през следващите седмици ИПИ ще се спре на най-важните числа от преброяването, с обяснения и анализ на промените, които идват с тях – и разбира се карти за тяхното онагледяване.
Публикуваните тази седмица данни са на пръв поглед най-малко интересните – изчерпателен брой на населението в страната, възрастови групи и степен на урбанизация. На възрастовото разпределение и изводите за структурата на пазара на труда ще се спрем следващата седмица, а тази се фокусираме върху самото население в общините.
Според преброяването от 2021 г., броят на общините с население над 100 хиляди души е 8 – за десетилетие от тази група е изпаднал Пазарджик, а Перник, Хасково и Шумен, които през 2011 г. са се приближавали до стоте хиляди жители вече остават далеч назад. С над 250 хиляди души остават само трите най-големи общини – Столична, Пловдив и Варна, като сред любопитните наблюдения е, че разликите между втората и третата община разликата е само един жител в полза на Варна (въпреки че сравнението не е съвсем коректно, тъй като в състава на Варна влизат и 5 села, а ако сравняваме само градовете Пловдив е отчетливо по-голям, с почти 10 хиляди души). С под 1000 души отново са две общини – Трекляно и Бойница.
По-интересен обаче е броят на „малките“ общини. Законът за административно-териториалното устройство определя праг от минимален брой жители, над който има смисъл да се създава и поддържа отделна община – 6 хиляди души.
Община Борово е с 4048 жители при 6101 преди 10 години. В Ценово са се преброили 4350 души, а през 2011 г. са били 5923 жители.
В областния център Русе преброилите са 141 356 души, а 10 години по-рано техният брой е бил 167 585 жители.
Очаквано, преброяването сочи, че броят на общините, които не отговарят на този критерий, е достигнал 83, а в „граничната зона“ до 7 хиляди вече са още 10. От значение е и обстоятелството, че без изключение тези общини губят население между двете преброявания. Това от своя страна за пореден път повдига въпроса за нуждата от административно-териториална реформа, която да сведе броя на общините до тези, които могат да се самоуправляват и имат функционираща местна икономика – разбира се, отчитайки особеностите на географията, свързаността на населените места и границите на естествените икономически центрове.
Спадът на населението между двете преброявания е почти повсеместен. Въпреки това има няколко положителни примери – пет общини увеличават населението си между двете преброявания. Две от тях са най-развитите общини в периферията на София – Божурище и Елин Пелин, които от една страна имат силна собствена икономика в преработващата промишленост и логистиката, а от друга предоставят алтернатива с по-добри жилищни условия и повече пространство на замогнали се бивши жители на столицата. Сходен пример е пловдивската община Родопи, а значителен ръст се наблюдава и в Несебър, където е съсредоточена значителна част от туристическата индустрия на Бургаска област.
Останалите 259 общини обаче (Сърница не съществува през 2011 г., затова не можем да сравняваме) отбелязват спад на населението между преброяванията, като най-малките свивания са отново в перифериите на София и Пловдив. Обратно, най-видимото струпване на общини с чувствителен спад на населението от над 30% в рамките на десетилетието е по границата със Сърбия във Видинска област. Повечето общини край Дунав също се характеризират със значителен спад, далеч над средния за страната. В общия случай остава валидно наблюдението, че регионите на страната, където има развита местна икономика регистрират най-малките спадове, въпреки че единици могат да се похвалят с ръст на населението.
На последно място се спираме на едно по-скоро техническо наблюдение върху данните за населението, което обаче е от значение за анализа им в бъдеще, а именно - разликата между оценките на НСИ за населението въз основа на миграцията и естественото движение на населението и резултатите от преброяването за 2021 г. На картата се оформят ясно разграничим райони и групи общини, където оценките на НСИ подценяват и надценяват населението в сравнение с преброяването (тук, за да е точно сравнението, ползваме населението към 31.12.2021 г., а не средногодишното).
Частите на страната, в които националната статистика най-видимо е надценявала броя на населението са тези с компактно турско население – най-вече общините в кърджалийско, но видими струпвания има и около Търговище, Шумен и Добрич. Обяснението тук най-вероятно е по линия на регистриране на миграция към тези части на страната на граждани, които не са били в България по време на преброяването, и съответно не са отчетени от него, а и не са се преброили онлайн. От другата страна пък са редица общини в периферията на София и Пловдив, където преброяването отчита по-голямо население от очакваното от НСИ. Това е вярно за всички общини в Средногорието освен Челопеч и Чавдар, както и за цялата непосредствена периферия на Пловдив, както и за много общини в Рила и Пирин.
Редно е да напомним, че данните за динамиката и разпределението на населението може да не са важни сами по себе си, но стоят в основата на почти всички относителни икономически индикатори, които ползваме за целите на анализите и правенето на политики. Това е и сред често подценяваните причини, поради които по-прецизната оценка на населението, която преброяването дава, е важна – те подобряват качеството на голяма част от данните.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай