Дни след предсрочните избори и излъчването на поредния силно фрагментиран парламент единственото сигурно около сформирането на редовно правителство е, че преговорите ще са ... протяжни. От една страна, защото за партиите няма приемлива комбинация, която да осигури стабилно мнозинство в парламента зад нова власт, а от друга - защото страната има нужда от Народно събрание за максимално дълъг срок преди да се изчерпи конституционната процедура и да се стигне до насрочване на евентуален нов вот.
Политическите преговори се очертават изключително трудни както заради противопоставянето между партиите, така и защото всяка формация ще е изключително внимателна как се позиционира при следващи избори, така че да не бъде сочена като виновник при провал на опитите за съставяне на управление. В същото време социолози и политолози коментират, че политиците най-вероятно ще вложат усилия в опита да формират някакъв тип управление, тъй като пореден провал, и то в началото на зимата, ще предизвика силно негативна реакция сред уморените избиратели с разнопосочни ефекти.
Идеята на ГЕРБ, която първа ще получи проучвателен мандат за съставяне на кабинет, за управление, зад което да застанат всички парламентарни групи, засега не изглежда да среща особена подкрепа. Само ДПС - още в изборната нощ, и "Български възход" заявиха готовност за търсене на подобно мнозинство. Предложението на "Демократична България" за разговор между партиите по приоритетите на страната при президента Румен Радев пък засега не получава отклик от държавния глава.
В предизборната кампания политическите сили дадоха заявки за работа в Народното събрание по най-спешните и неотложни задачи - бюджетът за следващата година и законопроектите, свързани с получаването на средства по европейския План за възстановяване и устойчивост. До каква степен и с какви мнозинства ще бъде възможно приемането им, ще проличи още в първите часове на парламента, когато трябва да бъде избран неговият председател. По традиция това е представител на най-голямата по численост група, но ГЕРБ няма нужните гласове, така че още за този избор ще се очертаят лагери, които вероятно ще са показателни за бъдещето.
Президентът Румен Радев вече даде да се разбере, че няма да бърза и ще се възползва от всички възможности да осигури на партиите време за преговори. "Ще предоставя всички условия по конституция, за да има достатъчно време за диалог, за търсене на консенсус, за да се сформира управленско мнозинство", заяви държавният глава в четвъртък (6 октомври). Условие за начало на процедурата по съставяне на кабинет е да има вече конституирано Народното събрание. Според Конституцията то се свиква на посочена от президента дата, но в едномесечен срок след избирането му.
Конституцията не предвижда срок, в който президентът е длъжен да връчи първият проучвателен мандат на най-голямата парламентарна група. Това става по негова преценка и след консултации с формациите в Народното събрание. Няма времево изискване и при даването на втория мандат, ако първият се провали. Основният закон предвижда рестрикции единствено за времето, с което разполагат групите за формиране на проектокабинет - по една седмица за първия и втория мандат и неограничено време за третия. Според юристи разумният срок за преминаване на цялата конституционна процедура е месец - месец и половина, което би гарантирало живот на парламента поне до началото на декември.
Радев вече анонсира, че идната седмица ще обяви кога ще свика Народното събрание на първо заседание. Това означава, че началото на пленарната сесия може да е още в сряда (12 октомври).
На първата си пресконференция след изборите партията победител - ГЕРБ, излезе с оферта за сътрудничество практически към всички партии. Това стана с широката формулировка за формиране на мнозинство зад евроатлантическите ценности, зад които от парламентарните формации не стои единствено проруската партия "Възраждане". За да няма съмнения, сред потенциалните партньори беше посочена БСП с нейните "европейски хора" като Кристиан Вигенин. Лидерът на партията Бойко Борисов покани изрично "Продължаваме промяната", за да осъществи социалната си програма, "Демократична България" за лансираната от нея съдебна реформа, а за "Възраждане" подчерта, че имат сходни възгледи по теми от здравеопазването и околната среда.
Борисов лансира също тезата за отдръпване на партийните лидери, за да могат политическите сили да водят разговори без личностно противопоставяне, а след това експерти да поемат управлението, а всяка от формациите да носи отговорност за сферата, в която е поела отговорност да осъществи предварително очертани приоритети, макар да не е известно как ще бъде контролирано и гарантирано това.
Три дни по-късно изглежда, че никой от поканените - извън ДПС и "Български възход", не е склонен да приеме. Първите реакции от "Продължаваме промяната", БСП и "Демократична България" бяха, че формулираните от Борисов приоритети издава не реално желание за преговори, а е опит да се излезе от ситуация пред заплахата за трудно управление и да се запазят позиции за нови избори. А единственият ефект от предложението е възможността бившият премиер и съпартийците му да обвиняват останалите парламентарни играчи в безотговорно отношение към решаването на кризите в страната и затъването ѝ в изборната спирала.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай