Националното представително проучване на Алфа Рисърч на финала на предизборната кампания за предсрочните парламентарни избори на 2 октомври очертава следните тенденции:
Относително ниска избирателна активност – в рамките на около 45% от пълнолетното население в страната. Очакванията са до урните да отидат не повече гласоподаватели, отколкото през ноември миналата година, която отбеляза рекорд по нисък вот, а е напълно възможно да се слезе и под прага от 2 млн. 600 хил. гласуващи. Кампанията не е повишила съществено нито желанието за участие в изборите, нито категоричния избор на българите.
Всеки четвърти от решилите да гласуват все още се колебае между две партии. Най-често това е партията, за която е гласувал на предишните избори и друга политическа сила. Както и миналата година, българският избирател се отличава с висока степен на мобилност, разочарование от направените избори и висока степен на недоверие към политическите си представители. Това предопределя и възможността за разместване на позициите между партиите, намиращи се по средата на условната „електорална класация“.
Няколко дни преди вота ГЕРБ (25.2%) е първа политическа сила в електоралните предпочитания на твърдо решилите да гласуват. По време на кампанията партията запазва избирателите си, с лека тенденция към мобилизация и ръст на твърдите симпатизанти.
С 16.5% Продължаваме промяната се очертава като втора политическа сила, но при нея се наблюдава отлив в хода на кампанията. Около партията има периферия от колебаещи се избиратели и тя може да се движи в по-широки граници, но при ниска избирателна активност трудно може да осъществи по-значителен пробив.
Следва една група от три партии, които са много различни по характер и динамика, но регистрираните в последното проучване резултати, са в относително малък диапазон:
ДПС е с потенциал от 13,1%, като ключов за конкретната му позиция може да се окаже вотът от чужбина.
Възраждане удвоява резултата от ноемврийските избори през 2021г. и достига до около 11 на сто. Партията се възползва от отлива на избиратели от ПП, ИТН, частично от БСП и бившите „патриоти“. Концентрира в себе си русофилския вот. Същевременно изключително негативните настроения (78%) към обявената мобилизация в Русия започват да действат като своеобразна преграда срещу този вот. Кой от факторите ще се окаже с по-голяма сила ще се реши буквално в последните дни от кампанията.
БСП успява да запази социалната си ниша, въпреки навлизането в нея на ПП, и може да разчита на малко над 10 на сто от вота на гласоподавателите. Тя също е една от партиите, които се движат в по-широк диапазон, в зависимост от мобилизацията за гласуване. Ключово за нея е да убеди по-възрастните си избиратели да отидат до урните и да не загуби част от тях по чисто технологични причини.
Ръст в хода на кампанията отбелязва Демократична България, като в края й потенциалната подкрепа достига до 8.4%. Обединението връща част от избирателите си, гласували за ПП на предишните избори, но обменът на избиратели между тях остава доста висок и евентуално еднопосочно движение към някоя от двете може да доведе до разместване на техните проценти.
На ръба за влизане в 48-то Народно събрание остават Български възход (4.4%) и ИТН (4%). И при двете партии мобилизацията на потенциалните избиратели е относително ниска, а колебанието, дали да гласуват за тях, или за друга политическа сила – високо. Бъдещото им парламентарно представителство може да зависи от малко на брой гласове в самия ден на вота.
В условията на прогнозирана ниска избирателна активност (когато 1% от гласуващите се равнява на около 25 000 гласа) разместването в позициите между второто и петото място е съвсем реалистична хипотеза. Макар и разликата в получения абсолютен брой гласове да не бъде много голяма, политически това може да има голямо значение. Както заради възможните коалиционни конфигурации, така и заради конституционната процедура за реда на връчване на мандатите.
Националното проучване на Алфа Рисърч показва, че три дни преди предсрочните парламентарни избори, българите остават поляризирани и твърде скептични към възможността след тях да се сформира редовно правителство. 47,1% смятат, че ще се състави кабинет. 42,8% не смятат за реалистична тази възможност. Огромното мнозинство от българите желаят съставянето на кабинет, но очевидно позициите и поведението на партиите в предизборната кампания излъчват противоположни послания. Което, освен всичко друго, демотивира не малка част от гражданите да отидат до урните.
Настоящото изследване е проведено в периода 27 – 29 септември 2022г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1025 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.
Съгласно чл. 205 (ал. 1 - 4) от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщи информацията от това каре.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай