387 точки по четене. Най-ниският резултат на България, откакто участваме в PISA. По математика – също надолу. И в трите области сме под средното за ОИСР.
Знам какво следва. Няколко дни възмущение, обвинения, заклинания за „реформа". После продължаваме постарому.
Затова няма да започна с реформата. Ще започна с въпрос: какво искаме да могат българските деца след 15 години? Да четат и разбират? Да мислят критично? Да различават информация от дезинформация? Да използват технологиите, без технологиите да мислят вместо тях?
Отговорът на този въпрос не може да се напише в един кабинет. Трябват учители, родители, граждански организации, експерти, университетски преподаватели. И самите ученици – защото ако едно дете не вижда смисъл в училището, няма да решим проблема с повече часове и повече тестове.
Всяко общо изречение трябва да има продължение. „Учителят в центъра" – как махаме бюрокрацията, за да му върнем времето. „Пари срещу качество" – как гарантираме, че по-бедните региони няма да бъдат наказани за стартовите си условия. „Дигитализация" – не колко устройства сме купили, а какво се променя в класната стая.
И всичко това струва пари. В Бюджет 2026 разходите за образование растат номинално, но делът им пада от 4,8% на 4,5% от БВП. А планът е до 2028 г. да стигнат 3,8%. Това не е еднократно решение – това е посока.
Като президент ще настоявам тази посока да се обърне. И ще започна разговора, който отлагаме от години.
Пожелаваме ви лека работа!
