Захарта и кравето сирене станаха рекордьори по поскъпване за последните 12 месеца и изпревариха олиото, което бе станало един от символите на инфлацията у нас. Спрямо края на първата десетдневка на септември миналата година сладките кристали поскъпнаха на едро с цели 69% - от 1,38 на 2,33 лв. Това сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Преди година цените на борсите варираха от 1,06 лв. в Сливен до 1,65 лв. в Бургас, а в петък те бяха от 1,35 лв. в Хасково до 2,80 в Пловдив.
При сиренето нарастването е от 7,19 лв. да кило до 11,07 лв. или с 54%. В началото на миналия септември цените бяха в рамките от 4,28 лв. в Добрич до 9 лв. в Пловдив. В края на последната седмица най-евтино по 7,30 лв./кг млечният продукт можеше да се купи на борсите в Бургас, а най-скъпо - в София, където цените са били в рамките от 9,60 до 15,30 лв. Кашкавалът „Витоша“ на едро за периода поскъпна с 39% от 11,66 до 16,24 лв./кг. Миналият септември той бе най-евтин на тържищата в Русе - 9,12 лв. и най-скъп в Хасково - 13,50. Сега най-ниската цена от 11,65 лв. е отчетена в Благоевград, а най-високата от 19,50 лв. - във Враца. За периода кофичка кисело мляко с масленост от поне 3% покачи средната си цена на едро с 26 ст. до 1,15 лв. или с 29%. За прясното мляко поскъпването е по-скромно - 19% от 1,83 на 2,18 лв. за литър на едро. Пакетче краве масло от 125 гр. вече се продавана на борсите по 2,72 лв. или със 79 ст. повече, което е с 41% над средна цена по същото време през септември 2021 г..
Драстичните скокове на цените на истинските млечни продукти предизвикаха нарастване на търсенето на имитацията на сирене, а оттам и на цената му на едро - с цели 40 на сто от 3,62 до 5,07 лв. за кило. За почти толкова вече вървят средно на борсите и пилешките кренвирши, поскъпнали за последните 12 месеца от 4,14 лв. до 5 лв./кг или с малко над една пета.
В първата петица на най-поскъпналите храни освен захарта, сиренето и маслото са още олиото и яйцата. Слънчогледовата мазнина е на трето място. Тя отчита ръст за последните 12 месеца от 51,8%, като в края на седмицата на борсите у нас средната цена бе 4,80 лв. за литър, а в различните райони на страната предлагането на едро бе от 3,60 лв. в Хасково до 6 лв. в Силистра. От миналия септември досега яйцата поскъпнаха по стоковите борси от 20 на 30 ст. за бройка или с 50%. Най-евтини от 23 до 27 ст. през седмицата те бяха в Ямбол, а най-скъпи - между 33 и 34 ст. в Кърджали.
За последните 12 месеца оризът поскъпна на едро с с 47 ст. (20,7%) до 2,74 лв. Брашното се качва с почти една четвърт - от 1,06 на 1,32 лв./кг, независимо от хвалбите за богата реколта у нас и непрекъснатите натяквания за евтин внос и на жито от Украйна.
Замразените пилета на едро отчитат за година ръст на цената си с 1,42 лв./кг (над 31 на сто) до 5,93 лв., Каймата (смес) поскъпна с 1,32 лв. за кило (22%) до 7,47 лв., сочат още данните на ДКСБТ.
ИНФЛАЦИЯТА ПРИ ХРАНИТЕ У НАС Е 2,7 ПЪТИ ПО-ВИСОКА ОТ ЕС
През август храните и безалкохолните напитки в ЕС са поскъпнали средно с 13,2%, а у нас на годишна база 14-те основни бакалски стоки скочиха с 36,6% или с 2,7 пъти повече.
Редно е да се запитаме на какво се дължи тази аномалия. Показателното е, че в момента зърнопроизводителите готвят протести заради сриването на цената на слънчогледа под 1000 лв. за тон, което е с повече от една трета от зимата, като набеждават за това евтиния внос от Украйна. Защо в такъв случай голямото поевтиняването на суровината не води до спад при олиото? От края на април досега цената му на едро се е понижила само с 5 на сто.
Не може цялото поскъпване на храните у нас да се дължи само на ръста на горивата и другите енергийни източници. Ако беше така, то и в западните страни тази инфлация щеше да е съизмерима с българската. Да не забравяме, че последният български парламент фиксира цената на тока за бизнеса на 250 лв. за мегаватчас и въпреки това храните продължават да поскъпват. Оправданията с природния газ не са много логични, защото на него се пада едва 10% от общото енергийно потребление. Явно пазарната ни икономика не е съвсем пазарна и конкуренцията не е както в останалите страни от ЕС. Антимонополните ни органи обикновено хващат само малки риби, а големите си плуват спокойно в повишаващия нивото си океан на българската инфлация.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай