За първи път в с. Кошарна се проведе “Празник на баклавата“.
Представени бяха: възстановка на обичая Курбан Байрам,приготвяне на шербет, демонстрация по приготвяне на баклава и баница, кулинарна и битови изложби. Гостите бяха свидетели на богата палитра от песни и танци. Индивидуални и групови изпълнения на 28 огласиха центъра на Кошарна и създадоха много положителни емоции, които се прибавиха към вкусните, домашно приготвени баклави, баници и други лакомства.
Този празник се прави, за да се покаже, че поколенията могат да оставят след себе си традиции и обичаи, като се помни с добро това, което е правено, разказа Валентина Маринова –изпълнителен директор на МИГ Тутракан-Сливо поле. Малки деца показват по наследство както танците и обичаите, така и храната, типична за региона. Приготвянето и отнема време, като изисква знание и любов. Затова и присъстващите на това първо по рода си събитие със сигурност ще останат с приятно усещане.
Радваме се, че все още има хора, които желаят и показват какво на научили от своите деди.
В с.Кошарна и общината живеят в мир и разбирателство българи,роми, турци, които взаимно уважават своите традиции и обичаи. Целта на този празник е да се популяризира и съхрани културно-историческото наследство.
Гости на събитието бяха Валентин Атанасов- кмет на община Сливо поле, зам. кметовете Стефан Габровски и Михаил Чиликов.
Освен кмета Атанасов, който поздрави присъстващите и пожела тази интересна и вкусна инициатива да се превърне в традици, обръщение към жители и гости на Кошарна поднесе Джежел Хюсню, районен мюфтия на.Русе. На вкусния празник присъстваха още депутати, представители на политически сили, кметове на селата в община Сливо поле, общински съветници от гр.Сливо поле. Гост готвач бе Тезгюл Вейсалова.
Напразни се оказаха притесненията на Шенай Зейнелова от читалището в Кошарна като организатор на първо по рода си събитие.
Интересна е историята за баклавата, която представи пред събралото се мнозинство Едже Зекиева./четете по-долу/
Празникът на баклавата се осъществява по проект от Програма за развитие на селските райони 2014-2020,финансирана от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони,Подкрепа за местно развитие поLEADER (BOMP –водено от общностите местно развитие) Мярка 21 “Съхраняване и популяризиране културно-историческо и природно наследство на територията на МИГ “Тутракан- Сливо поле“.
Обща стойност:15 520.51 лв.,от които 13 968,46лв.европейско и 1 552,05лв. национално финансиране.
И С Т О Р И Я Н А Б А К Л А В А Т А
Докато всички от гърците до турците и арменците твърдят, че са били първите, които са измислили баклавата, изглежда, че кредитът трябва да отиде на асирийците от Месопотамия (регион, включващ съвременен Ирак, Сирия, Иран и Турция). Учените смятат, че този вълшебен момент в човешката история се е състоял около VIII век преди новата ера, като първите баклави са правени от точени кори с мед и счукани ядки, които изпичали на фурна.
В древни времена гръцките моряци и търговци са били редовни посетители на Месопотамия и не им е отнело много време да станат огромни фенове на тази вкусна нова почерпка. Те не само са взели вкъщи толкова баклави, колкото са могли да носят, но дори успели да получат рецептата и до III век преди новата ера баклава се е правела и сервирала в заможни гръцки домакинства. Гърците дори са кредитирани, че правят значително подобрение на това популярно лакомство, като овладяват изкуството да точат тестото изключително тънко. Този перфектен сладкиш е бил наречен фило (Filo) – което е гръцката дума за листо – във връзка с това колко невероятно тънки са били корите.
Думата бързо се е разпространила за това невероятно сладко и скоро всички от древните перси и римляни до азиатци и северноафриканци са приготвяли и са се наслаждавали на баклавата, често със собствени фини вариации.
Когато Османската империя идва на власт през XIV век, историята на баклавата се променя завинаги. По време на най-голямото си могъщество Османската империя владее огромна територия, която днес съвпада с ареала на баклавата – Мала Азия, Армения, Гърция, Балканите, Ирак, Палестина, Египет и Северна Африка. Почти всички от многото култури, които са разработили и усъвършенствали собствените си версии на баклавата, са попаднали в рамките на османските граници, което на практика означава, че производството на баклава е обединено.. Докато мнозина виждат това като време, когато творчеството на баклава е спряно, други гледат на този период като на време, когато баклавата е усъвършенствана, тъй като всички най-добри готвачи в региона тогава работили заедно.
Не е изненада, че точно по тези места стават популярни тези сиропирани изкушения – В началото са ги заливали с мед, а след това със захарен сироп. Те запазват качеството на десертите и ги консервират, за да могат да издържат на горещия климат на тези земи. В ислямският свят се смята, че орехите и медът са афродизиак и това помага за популяризирането на баклавата. Подобни свойства се приписват също на канелата, карамфила и кардамона.
Колкото до различните видове и имена, популярната история разказва, че сладкарите в дворцовата кухня на турския султан трябвало всеки ден да поднасят нов десерт на падишаха, затова измайсторили десетки различни форми и начини за надипляне на баклавата, а подправките и ядките в плънката също варирали. И всеки вариант бил представян с различно име.
Макар че най-вероятно баклавата не е турско изобретение, обаче няма спор, че именно в Османската империя от ХV до ХІХ век в пищните кухни на султани, везири и паши тя се сдобива с истинското си величие.
Когато Османската империя губи тези граници в началото на XX век, баклавата се е разпространила из Европа и извън нея. По време на пътешествието си през различни етноси и векове баклавата обогатява и усъвършенства своя вкус
Ако невероятният вкус на баклавата не е достатъчен за вас, той също идва с различни ползи за здравето, което го прави още един пример за здравословна храна. Орехите, боровите ядки и бадемите са с високо съдържание на ненаситени мазнини (което може да помогне за контролиране на холестерола) и са чудесен източник на витамин Е, мед, магнезий и фолиева киселина.
С две думи, баклава се прави от слоеве хрупкави кори, пълни с нарязани ядки – обикновено орехи, борови ядки, шам-фъстък и бадеми. Може да изберете един или два вида ядки. Всичко това се залива със захарен сироп или мед
Баклавата обикновено се сервира при стайна температура.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай