Ден след като Фон дер Лайен обяви, че "ще предложи набор от пет различни незабавни мерки", ЕК каза, че това са само идеи, които ще бъдат обсъдени с енергийните министри преди да бъдат предложени формално следващата седмица като законодателни предложения. Говорител на ЕК каза, че не става въпрос за формални предложения за политики, които се очаква да бъдат одобрени от министрите, а да се обсъди с тях
кои варианти имат най-голяма подкрепа,
давайки на Брюксел насока какво трябва да влезе в окончателните предложения.
Зад кои от идеите правителството застава и какви ще са крайните решения за ценови тавани "е важно и за фирмите, и за потребителите, защото ролята на цените е да дават сигнали, за да могат потребителите да се ориентират кои стоки или услуги са по-ценни, по-ограничени като количество, недостъпни, а инвеститорите да видят къде има пазарна ниша, която може да бъде запълнена и да осигурят допълнителни стоки и услуги", коментира пред "Дневник" главният икономист в Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков
"Идеите на ЕК засягат много различни части от енергийния сектор и рядко може да се направи пълна оценка какъв ще е пълният ефект. Още повече, че в средносрочен и дългосрочен план това тотално изкривява работата на пазарите, инвеститорските стимули, съответно не е ясно какъв резултат ще има по-нататък", посочи икономистът.
По-рано и няколко правителства коментираха петте мерки като недостатъчни или неубедителни. От тях става известно, че
най-спорно се приема ограничаването на цените на руския природен газ, продаван в Европа.
Прибалтийските държави, които са отдавнашни поддръжници на ограничаването на вноса на руски газ, са "за", заедно със страни, които не разчитат на Москва за гориво, включително Португалия, която внася основно втечнен природен газ от Нигерия и САЩ. Положението на България е по-особено, доколкото не получава газ от април, но пък сегашните управляващи са заявили, че искат да преговарят с "Газпром" за възобновяване на доставките и дори се надяват да получат цени под борсовите.
Министърът на околната среда на Португалия каза пред национална телевизия късно в сряда, че таванът на цените ще помогне за ограничаване на пазарните спекулации, което също ще помогне на страни, които не купуват руски газ.
Белгийският премиер Александър де Кро обаче коментира установяването на цената на руския природен газ като недостатъчно, за да свали цените на горивото в Европа.
"Едно "политическо" ограничение на вноса на газ само от Русия няма да помогне за намаляване на цените на енергията за европейските домакинства и предприятия", коментира пред "Ройтерс" и белгийският министърът на енергетиката Тине ван дер Стратен и допълни: "Нашето намерение е преди всичко да свалим цените. Ограничаването само на руския газ няма да ги свали. Ограничаването само на руския газ е чисто политическо."
Белгия, която внася природен газ, главно от Северно море, не зависи от руските доставки и заяви, че спирането на "Северен поток" за неопределено време не се отразява на нейните потребности.
Вместо това Белгия иска динамична горна граница на цените за целия ЕС на борсово търгувания газ, който е свързан с азиатските пазари, нещо, което Ван дер Стратен каза, че ще гарантира безопасността на доставките.
Други европейски членки харесват предложението на Брюксел, но предупреждават, че поставянето на лимит на цената ще изисква
единство между членовете на ЕС, за да се случи.
"Ако има единство по този въпрос, ние ще го подкрепим. Ако, от друга страна, това е нещо, което е трудно за някои, ще трябва да го преценим внимателно", заяви пред "Ройтерс" високопоставен дипломат от неназована европейска държава.
Брюксел все още не е уточнил къде смята да сложи горната граница на цените, но някои видове закони на ЕС изискват одобрение от всички 27 страни от ЕС, за да може това да се случи. Върху тази неяснота обърна внимание и Калоян Стайков. По думите му
все още не се знае нито как ще се определят ценовите тавани, нито от кого, нито за какъв период, какъв ще е ефектът върху компаниите, отделните пазарни сегменти и дългосрочните договори.
Като цяло държавите от Централна и Източна Европа са по-предпазливи, страхувайки се, че мярката може да ги отреже напълно от вече намаляващите газови доставки. Един от обичайните заподозрени - Унгария, заяви, че не е наясно какво точно предлага Европейската комисия и иска да види конкретните подробности по петте мерки, за да може да вземе отношение.
Президентът Владимир Путин каза в сряда, че Русия няма да спазва договорите за доставките на газ и пертол за Европа, ако бъдат наложени тавани на цените. Дали хипотезата за петрола е обсъждана вчера в София между българския президент Румен Радев, служебния премиер Гълъб Донев и представители на руската нефтена компания "Лукойл" в контекста на общия им разговор за цените на горивата и генерираната от тях инфлация, не беше опоревсено. Не се съобщава и дали "Газпром" е откликнал на българските предложения за преговори по възобновяване на доставките на газ.
Като се имат предвид ниските обеми, доставяни в Европа - и следователно, по-ниските приходи от газ на Москва - някои страни предполагат, че
таванът на цените няма да окаже голямо и малко въздействие върху цените на газа в рамките на блока.
"Това няма да реши нищо", каза един дипломат от ЕС.
Доставките по руските газопроводи по трите основни маршрута към Европа са намалели с почти 90% от септември 2021 г., показват данните на Refinitiv.
Европейските лидери обвиниха Москва, че използва "като оръжие" своите енергийни доставки, докато Русия твърди, че намалените обеми са резултат от технически проблеми, предизвикани от санкциите, наложени ѝ заради войната в Украйна.
Тъй като руските доставки са под съмнение, Европа търси алтернативни източници на газ и маршрути за доставка, като няколко страни настояват за повече терминали за внос на LNG. В четвъртък Нидерландия съобщи, че първият кораб с втечнен природен газ е акостирал на нов терминал на нидерландското пристанище Eмсхавен.
Чехия, която е ротационен председател на ЕС и ще председателства срещата в петък, каза, че първата задача на правителствата ще бъде да подобрят ликвидността на европейските енергийни пазари - предложение, което не извиква особена съпротива у столиците.
Прага, която първоначално беше сред поддръжниците на идеята за поставяне на таван на цената на газа,
през последните дни охладня към идеята и се старае да балансира между страните по спорната инициатива.
Всеки опит за контролиране на цени рано или късно свършва плачевно.
Всеки опит за контролиране на цени рано или късно свършва плачевно, коментира пред "Дневник" идеите на Брюксел Калоян Стайков. "Това сме го виждали до 1989 г., виждахме го през 2021 г. в редица страни, които наложиха ценови тавани на газ и на ток. Виждахме го и тази година - последният такъв пример беше Унгария, която в крайна сметка се отказва от тази политика", отбеляза той.
Напомни, че високата цена има отражение и върху потреблението, по-конкретно - домакинства не могат да си позволят да се отопляват, компании не могат да си обезпечат дейността и т.н. Но това според Стайков вече е вторичен проблем и той се адресира през публичната политика - субсидии, социални помощи и др. Големият въпрос, напомни той, е как да се осигурят средствата за подпомагането.
Икономистът подчерта, че за съжаление схемите за подкрепа в България са
пари на калпак, на всички се дава по равно, което не е добър вариант, защото твърде много пари отиват за такава политика и защото има домакинства и компании, които не получават достатъчно подкрепа. Това е основният проблем с идеята на Европейската комисия", подчерта икономистът.
Неговото виждане е, че допълнителен данък върху свръхпечалбите без да е най-добрият, е по-чистият вариант за набиране на средства от държавата, който би изкривил пазарната обстановка в по-малък размер.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай