Съдът в Страсбург: Лицензът на КТБ е отнет с три нарушения

Три нарушения - две на правото на справедлив съдебен процес и едно на защита на собствеността, установи единодушно Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) в днешно решение по делото, образувано по жалби на отстранените изпълнителни директори на фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ).

В жалбите беше оспорено отнемането в края на 2014 г. на лиценза на КТБ от Българската народна банка (БНБ) като се твърдеше, че това е станало без възможност за оспорване от страна на КТБ и без надлежния съдебен контрол. По това време управител на централната банка бе Иван Искров.

ЕСПЧ приема, че относимото законодателство и съдебната практика по тълкуването и прилагането му са лишили жалбоподателя от съдебна защита срещу решението за отнемане на лиценза. Освен това съдът приема, че КТБ е представлявана в съда от лица, зависими от БНБ и банката не е могла да изложи собствените си доводи пред българските съдилища и така да защити интереса си. Нещо повече - не е имало налице нито съдебни, нито други гаранции срещу произвол при вземането на решението за отнемане на лиценза на КТБ.

ЕСПЧ приема, че по реда на чл. 46 (обвързваща сила и прилагане) единственият начин да се поправи нарушението наКонвенцията, отнасящо се до невъзможността на КТБ да получи надлежен съдебен контрол за отнемането на лиценза, е било, като се осигури на КТБ такава възможност. Съдът подчертава обаче, че от това решение не следва непременно задължението да се отмени отнемането на лиценза и да се прекратят последиците от него.

Съдът в Страсбург допълва, че отнемането на лиценза не е непременно незаконосъобразно или необосновано решение и не следва да бъде отменяно. В решението си съдът посочва и че България трябва да преразгледа законодателството, да установи има ли пропуски и да ги отстрани, за да не се допускат други подобни нарушения.

Съдът отхвърля иска за обезщетение в размер на над 5.3 млрд. лв.

Съдът в Страсбург припомня фактите и датите

Корпоративна търговска банка АД (КТБ) със седалище в София е получила лиценз през 1994 г., но 20 години по-късно тя стана епицентър на скандал за милиарди:

През 2014 г. започват досъдебни производства и разследвания, свързани с КТБ.
На 20 юни 2014 г. КТБ поиска от БНБ да вземе мерки, включително и да я постави под специален надзор.
На 6 ноември 2014 г. БНБ отне лиценза на банката поради отрицателна стойност на собствения й капитал. Тогава от БНБ заявиха още, че ръководството е участвало в "порочни банкови и бизнес практики" и е представило подвеждащи отчети за банката.
На 25 март 2015 г. Софийски градски съд назначи временни ликвидатори
На 22 април 2015 г. същият съд я обяви в несъстоятелност и нареди да бъде закрита
На 23 април 2015 г. Фондът за гарантиране на влоговете назначи постоянни ликвидатори и започна закриването на КТБ

Мажоритарният акционер "Бромак" ЕООД на Цветан Василев подаде жалба срещу отнемането на лиценза, а по-късно към нея бяха присъединени и други дела, водени от други акционери. Върховният административен съд отказа да разглежда исковете, като прие, че само КТБ, а не нейните акционери, могат да оспорят решението за отнемане на лиценза. През 2014-2015 г. бившите изпълнителни директори на КТБ също поискаха съдебно преразглеждане на отнемането на лиценза на банката. Две съдебни инстанции отхвърлиха исковете им. Други подобни жалби от заинтересовани страни също бяха отхвърлени.

Българските съдилища решиха, че КТБ ще бъде представлявана от назначените от БНБ квестори, а след това от синдици. След обжалвания от страна на акционери и бивши директори на банката, решението на СГС от 2015 г. за обявяване на банката в несъстоятелност и закриването ѝ беше потвърдено от Софийския апелативен съд и Върховния касационен съд.

Позовавайки се на правото на справедлив процес, на правото на защитата на собствеността, както и на право на ефективна правна защита, отстранените изпълнителни директори на банката подават жалба в Страсбург, в която оспорват решението за отнемане лиценза на банката и оспорва начина, по който банката е била представлявана в производството по ликвидация. Жалбата е подадена в Европейския съд по правата на човека на 17 септември 2015 г. Решението е постановено от състав от седем съдии, които се произнасят единодушно и установяват няколко нарушения на европейското законодателство.

Нарушено е правото на справедлив процес

ЕСПЧ се позовава на съдебната практика, според която КТБ, чийто лиценз е отнет, трябва да има правна възможност да оспори това решение пред съда. В становище до съда правителството твърди, че такава възможност е имало. Това обаче не е било възможно по закон и БНБ е била длъжна незабавно да назначи специални администратори, които да действат от името на банката.

Нито една от възможностите за правна защита, твърдени от правителството, не биха могли да предотвратят последиците, до които се е стигнало, посочва съдът в решението си. Освен това според магистратите КТБ е била представлявана от назначени и зависими от БНБ квестори, които не са имали интерес да искат преразглеждане на отнемането на лиценза.

Съдът приема, че законодателството и начинът, по който то е било приложено от българските съдилища, на практика има силата на отказ КТБ да получи надлежен съдебен контрол за отнетия лиценз, заради което се установява нарушение на правото на справедлив процес. В процедурата по ликвидация на КТБ е било отнето правото да води дела и опитите на бившите изпълнителни директори са отхвърлени с мотив, че нямат правен интерес. Съдът отбелязва, че двамата най-големи акционери в КТБ са успели да се включат в делото, но само като трети страни, без право да обжалват съдебните актове. Заради това ЕСПЧ приема, че в крайна сметка КТБ е била представлявана от лица, зависими от БНБ, и не е могла да защити интересите си, което също е констатирано като нарушение.

България да попълни пропуски в законодателството

След като КТБ не е успяла да получи право на съдебен контрол, не е имало никакви гаранции срещу произвол и заради това ЕСПЧ приема, че намесата в собствеността на КТБ е била в нарушение на европейското законодателство и констатира нарушение на чл.1 на Протокол №1 (защита на собствеността) към Европейската конвенция за правата на човека.

Съдът обаче подчертава, че не коментира дали отнемането на лиценза на КТБ е законосъобразно решение от гледна точка на българското законодателство и дали това решение е било взето след справедлива преценка за баланса между обществения интерес и интереса на банката.

ЕСПЧ отхвърля искането за обезщетения от страна на КТБ, като посочва, че единственият начин да се поправи нарушението на конвенцията е било, като се осигури на КТБ такава възможност. Съдът подчертава обаче, че от това решение не следва непременно задължението да се отмени отнемането на лиценза и да се прекратят последиците от него.

Отхвърленият иск е в размер на над 5.3 млн. лв., като в сумата, за която бившите изпълнителни директори претендират, се включва обезценката от БНБ на капитала на банката, както и сриналата се борсова цена на акциите й и пропуснати печалби.

Съдът приема, че не е компетентен да прецени как биха се развили делата, ако КТБ беше допусната до справедлив процес и затова отхвърля паричната претенция. Съдът отхвърля и искането България да плати 270 хил. евро разноски по делото, тъй като не са ги платили или дължали на адвоката си, а договорката им с него е била те да му се платят от българската държава, ако бъдат присъдени от съда.

Освен това съдът в Страсбург подчертава, че единствена компенсация би била производствата да са били организирани по начин, по който КТБ да има ефективна възможност да оспори констатациите на съда и решението за отнемане на лиценза.

С решението си съдът постанови и че България трябва да провери дали има пропуски в законодателството или в начина, по който Върховният административен съд го е тълкувал и прилагал, както и дали това е довело до констатираните от ЕСПЧ нарушения. Също така България трябва да промени проблемни разпоредби по отношение на представителството в съдебни производства (чл.11, ал.3 и чл.16, ал.1) от Закона за банковата несъстоятелност от 2002 г.).