1267,53 лева е чистият доход, с който трябва да разполага един работещ, който живее сам. За тричленно семейство от двама работещи и едно дете до 14-годишна възраст нужната сума за живот без лукс е 2282 лева на месец. Това показват данните от изследването за потребителските цени и заплатата за издръжка на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ за второто тримесечие на годината.
От началото на годината доходът, необходим за издръжка, нараства с 4,2%, а на годишна база с 15,6%, показва още проучването.
"Нетно в домакинството на един работещ трябват около 200 лв. повече на месец, отколкото през юни миналата година, за да може да покрива необходимите средства за издръжка, които са нарасналите по определени категории - хранителни, нехранителни стоки и т.н. А, за тричленното домакинство са необходими около 360 лв. нето в повече", коментира за БНР президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Близо две трети от работещите не достигат заплата за издръжка, увеличават се с нови 222 хил. души и достигат до около 1, 7 милиона работещи към май 2022 г. спрямо ноември миналата година, показва още проучването.
Зам.-директорът на ИССИ Виолета Иванова обясни, че ускореното нарастване на необходимия месечен доход за издръжка се дължи на пълзящото движение нагоре на цените на хранителните стоки, енергоносителите и горивата следствие от двете кризи – COVID и войната в Украйна. От началото на година се наблюдава драстичен скок при цените на природния газ, с около 82% от началото на годината, така през месец юли цената достига до 186,87 лв./Mwh, след като през декември 2021 е 102,33лв./Mwh. Тревожността нараства както за бизнеса, така и за домакинствата след новото заявление на “Булгаргаз” за увеличение на цената през август с 54% и достигане до 287 лв./Mwh., отчитат от КНСБ.
Продължава да нараства цената на електроенергията за небитовите потребители, както и на петрола. През месец юни цената на суровия петрол достигна своя пик от 123,19 $/барел и нараства с повече от 54% от началото на годината. Този ръст се пренесе у нас върху горивата (бензин/дизел) и през юни те регистрират ръст от 59,2% на годишна база, което се пренася в почти всяко производство.
Наред с това недостатъчно ефективни се оказват антикризисните мерки от въвеждането на 0% ставка на ДДС за хляба и брашното и отстъпката с 25 ст. на литър гориво, обясняват от КНСБ.
"Нашето експресно изследване в периода 06-09.07.2022 г. показа, че реалното намаление на цените на хляба е между 2 и 6%. Поевтиняването с 20% е само в големите вериги, които не са достъпни са всички домакинства. Предстои ново изследване в началото на месец август за изменението на цените на хляба, но дори и то да отчете такова намаление, нашите прогнози са, че хлябът ще се задържи по-евтин за кратък период, защото цената на пшеницата от новата реколта е почти двойно по-висока в сравнение с предходната година, въпреки добрата реколта", обясни още Иванова.
Темповете на изменение на необходимия месечен доход за издръжка през второто тримесечие на годината основно се диктуват от нарастването на хранителните стоки. На тримесечна база хранителните стоки нарастват с 6,2%, а на годишна с 23,6 на сто.
Според изследването на ИССИ на КНСБ цените на групата "хляб и зърнени храни" нарастват с 11,6 % на тримесечна база и 30,3 % на годишна. Увеличението при "месо и месни продукти" за тримесечна и годишна база е съответно 9,4 % и 20,4 %. Цените на яйцата нарастват с 37,5 % на годишна база и 6,5 % на тримесечна. "Мляко и млечни продукти" бележат тримесечен ръст с 9,3 %, като за годишен период сирената поскъпват с около 2 – 3,30 лв., а кашкавалите – с около 5 лв. В групата "Захар и захарни изделия" поскъпването е със 7,6%, на годишна – 20,9%. На тримесечна база се наблюдава силна възходяща тенденция при цената на захарта със 17,3%, която е повлияна от значителното поскъпване на международните цени на захарта. Увеличава с повече от 45-60 ст. на годишна база (с около 40%);
Групата на нехранителните стоки и услуги през последното тримесечие бележат също ускорение с 3,1%, а на годишна база ръст от 15,6%. По-забележимо нарастване се наблюдава при групите "електроенергия, газообразни и други горива" – 23% на годишна база. "Жилищно обзавеждане и домакински уреди" показват тримесечен и годишен ръст от съответно 4,8% и 12,5%. Групата "транспорт" бележи ръст от 6,4% на тримесечна база и 32,6 % на годишна. Групата "Здравеопазване" е с годишен ръст от 5,6%, като само лекарствата нарастват с 4,2% на годишна база.
Очакванията са през следващите месеци да има продължаващ ръст на цените, като следствие от увеличението на цените за битовите потребители от 1 юли на електроенергията с 3,4%, на топлоенергията средно с 29,7% и на природния газ с 32%. Новото увеличение на цените на енергоносителите вече излиза извън границите на социално поносими цени и са предпоставка за нарастване дела на енергийно бедните, прогнозират от КНСБ.
Служебният кабинет има две задачи – да се справи с енергийните цени и да гарантира доставките на газ, подчерта още Димитров. Той обясни, че национално представителните организации на синдикатите и работодателите подготвят актуализация на националното тристранно споразумение, подписано с правителството през юни 2020 г. Така бизнес и синдикати ще предложат на бъдещото правителство обща визия за решения на ключови за страната въпроси.
КНСБ настоява за увеличение на минималната работна заплата до 800 лв. най-късно до началото на 2023 г. Това е изключително важно, предвид ръста на цените и тежките зимни месеци, които предстоят. Линията на бедност пък трябва да е 541 лв. за 2023 г., което ще позволи повече домакинства да получат енергийни помощи, смятат от Конфедерацията.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай