Корупцията остава скрита, виновни няма. Това е в две думи изводът от доклада, с който тази седмица Антикорупционният фонд обобщи изминалата година. Фондът дава и числа:
Това, отбележете, е годината, в която САЩ публично посочиха шест фигури от българския политически живот като лица на корупцията и в която хиляди българи бяха месеци наред по улиците, за да протестират срещу десетилетието на корупцията, в което ГЕРБ управляваха.
Докладите обаче са скучно нещо. Хората не ги четат, журналистите - рядко. Затова е по-добре с примери.
Ето ви два от последната седмица.
Агенция "Пътна инфраструктура", която е под шапката на МРРБ, възложи най-голямата поръчка от времето на Борисов насам - над 1 милиард лева за няколко пътни компании. Поръчката беше направена от кабинета "Борисов" по правилата, по които бяха раздадени всички други пари, беше предназначена за същите хора и беше възложена, както обясни самата пътна агенция, защото иначе щеше да трябва да бъде направена наново.
Поръчката също така беше възложена срещу изричното желание на кабинета, защото той вече е отнел правото на принципала - МРРБ, да възлага каквото и да е над 900 хил. лв.
Кой е виновен? Формално шефът на АПИ - назначеният от Гроздан Караджов Тодор Василев. Защо Василев е подписал това вероятно няма да разберем. Ще носи ли отговорност? Надали. По закон той има пълното право да се разпорежда с тези пари. Законът също така го задължава да се разпорежда с тях така, че да са от полза за всички, но дори да не го прави, кой ще му потърси отговорност? Прокуратурата, която е завела, повтаряме, НУЛА дела за корупция в последната година? И която дотук има 0 осъдени шефове на АПИ, въпреки че през тях минаха стотици такива поръчки?
Другият пример: Върховният административен съд тази седмица върна на частната компания контрола на границата с Турция. След като държавата се бори да отвоюва границата си, за да отбележи поне малка победа за правото, съдът отхвърли всички тези усилия. Направи го лично шефът на ВАС Георги Чолаков в демонстративно пренебрегване на правилата за разпределяне на делата.
Защо Чолаков е направил това? Вероятно няма да разберем. Ще носи ли отговорност? Надали. По закон той има пълното право да вземе такова решение. Иронията е, че той олицетворява и закона, който го задължава да го вземе с оглед на публичния интерес, но дори да не е така, кой ще му потърси отговорност? Прокуратурата? Да не се повтаряме.
И така, битката за държавност е битка с хора. Тя минава през конкретни позиции, конкретни документи, конкретни подписи, конкретни решения. Всяко едно от тези звена може да счупи или изгради държавата, която трябва да осигури справедливост. И онези, които са назначавали съответните хора, са се постарали те да бъдат зависими. Докато това е така, битка няма да има. Ще има само поражения.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай