Бившит директор на Русенската опера и общински съветник от ГЕРБ Иван Кюркчиев е артистичен мениджър на Операта в Букурещ от месец и половина. „На 2 септември ще гостуваме с „Риголето“ на Фестивала на Царевец (Велико Търново)“, съобщава той за БТА. Сънародникът ни е роден в Бяла Черква през 1958 година. Започва музикалното си образование едва пет годишен с уроци по цигулка. През 1983 завършва Националната музикална академия в София. След дипломирането си печели награда от Министерството на културата. Държавна стипендия прави възможна специализацията му в "Ла Скала“ в Милано. Специализира там два последователни сезона и участва като солист в турнета в Япония. През 1984 година печели "Енрико Карузо" за тенори в Милано и така започва международната му кариера. Следват турнета на големи сцени – включително Карнеги Хол и Болшой Театър.
След проведен конкурс, от 1996 до 1999 Иван Кюркчиев заема поста генерален директор на Русенската опера. Под негово ръководство са реализирани постановки на "Аида", "Набуко", "Риголето", а българското оперно изкуство е представено в много европейски страни като Холандия, Белгия, Германия, Португалия и Испания. Преизбран е за генерален директор на Русенската опера през 2017.
Ето какво сподели Иван Кюркчиев в специално интервю за рубриката БГ СВЯТ на БТА.
Маестро Кюркчиев, кога и как животът ви отведе в Букурещ?
Още когато пеех в Италия, имах много приятели румънци в артистичните среди. Бях много близък приятел с Виорика Кортец - голямото мецосопрано, която пееше с Доминго и Павароти. Пяхме заедно на Арена ди Верона и с голямото сопрано Нели Миричою, която сега е вокален преподавател в Букурещката опера за млади артисти. Работил съм и сме големи приятели и с режисьора Кристиян Михайлеску и съпругата му Феличия Филип, които имат и катедра в Академията в румънската столица и са основатели на детската опера към Кметството. Тя има огромен успех с децата на Румъния. Правят детски постановки на оперите от Моцарт, Росини и така успяват да интегрират и запалят любов към оперното изкуство в малчуганите. След като моите румънски приятели разбраха, че вече не съм Директор на Русенската опера, получих покана от Маестро Даниел Джинга - новия директор на операта в Букурещ, срещнахме се и бях поканен за артистичен мениджър на операта тук. Имам прекрасни условия, живея в един старинно обзаведен апартамент в самата опера.
Вие сте първият българин, който е артистичен мениджър на Националната опера в Букурещ? Как го постигнахте и какво е усещането?
Много силно впечатлен съм от високото музикално и артистично ниво на съставите на операта в румънската столица. Гледал съм и съм слушал толкова много големи оперни театри и трябва да кажа, че тук качеството на хора, оркестъра и балета е на световно ниво. В операта в Букурещ работят млади, усмихнати и положителни хора, които говорят с голямо уважение за България и българската певческа школа. Гледам и слушам вече доста спектакли, концерти, балети и си си давам сметка, че позицията, която заемам е много отговорна. С интенданта на операта се договорихме за новия сезон да започнем сътрудничество с различни млади и талантливи солисти от България и света. Обсъдихме и възможността добри български оперни постановки от нашите оперни театри да се наемат, както и обратното. Надявам се да има развитие в тази посока.
Планирате ли да поставяте български режисьори, да каните български оперни певци в Букурещ?
Още през новия сезон българските оперни певци ще могат да участват в различните оперни постановки при нас.
Как се финансират румънското изкуство и култура?
За мен е много мъчно и обидно, че колегите ми в бранша в България получават заплати като чистачка на летището в София. В Румъния 2 % от БВП се отделят за култура, а в България този показател е 0,4 %. На нашите политици трябва да им стане ясно, че културата на нацията трябва да е приоритет за всяко правителство. Иначе ще си останем само с великите оперни певци и музиканти от миналото. България има толкова талантливи творци, които трябва да се запазят, да работят за държавата си, а не да бягат в чужбина. С европейските си заплати, културата в Румъния може да бъде пример как се прави.
Как живее един българин в Букурещ?
В Букурещ е много интересно, особено ако си свързан с музиката. Постоянно има концерти в Атенеума и зала Палатоулуй, така че, ако човек има време и е свободен, може да чуе световни имена и изпълнители. Особено през есента, когато се провежда Международния музикален фестивал „Джордже Енеску“.
Какво ви липсва от родината?
От България, когато си лягам късно вечер, ми липсва моето семейство - съпругата ми и децата. Но Слава Богу, те са наблизо и мога да ги виждам често, когато си идвам. Обещаха ми и те да идват и да гледат премиерните спектакли. Имам възможността много често да си ходя до Русе, тъй като са само 60 км. Митничарите вече ме познават и лесно минавам границата.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай