- Господин Станчев, ще постигнат ли антиинфлационните мерки целта си?
- Не. Цените не се определят от данъците, а от това, което продавач и купувач договарят при всяка покупка. Ефектът ще е в по-малко приходи за бюджета. Например мярката за 0% ДДС за хляба - възможно е от нея производителите също да претърпят загуба.
- Защо?
- Нулевата ставка е за хляба. А за пастите и тиквеника? Независимо какво от тези неща произвеждате, вие си плащате всички доставки с ДДС. Но не можете да си вземете ДДС от купувача. Така че търпите загуби. Ако искате да изнесете тиквеник в Македония, също не можете да си вземете ДДС. Аналогични са нещата и с всичко останало. Част от тези т. нар. мерки не подкрепят онези, които страдат от инфлацията. Една е инфлацията на човек с минимална заплата, друга е на хората със средни доходи, трето е за човек, който получава средната заплата по 3. Когато премахнете акциз или намалите ДДС за някакъв артикул, вие всъщност консумирате по-голямата му употреба от тези, които са относително по-заможни.
- Т.е. по-заможните ще увеличат потреблението?
- Да, така е и с мораториума върху цените на електричеството. Аз нямам басейн, но ако имах - бих бил облагодетелстван да си го топля през зимата.
- Едно от нещата, което ще бъде предложено на КЕВР, е да се въведат два вида тарифи - за по-ниско и за по-високо потребление на вода и ток. Как гледате на това предложение?
- Това означава, че ако имате голямо потребление, но и две цени, вие може да направите зависещото от вас, за да платите по-ниската цена. По-лесно е да платите на този, който гледа водомера и да разделите един вид полза с него. Не виждам как това ще бъде приложено. Много е странно. И забавно донякъде.
- А потреблението ще се насърчи ли от вдигането на пенсиите?
- Това с пенсиите е приблизително същата оперета. Защото като се вдигне пенсията с 3% ефективно, а инфлацията е 10, увеличението е изядено. Решение няма. Добре е да се знае, че правителството няма какво да направи с инфлацията и с доходите на пенсионерите.
- Обещава се не с 3, а с 20% вдигане на пенсиите.
- Трябва да се пресметне дали се получават 20%. Такова вдигане на пенсиите е възможно в относително кратък хоризонт. През 2021 г. 148 000 души си отидоха от този свят. Предполагам, че поне две трети от тях са пенсионери. И това донякъде облекчава разходната част на НОИ. На първо време докато икономиката расте - а тя сега расте по инерция от миналата година - и докато има намаляване на тежестта върху разходната част на НОИ, това би било осъществимо. Но поне при половината от пенсионерите инфлацията вероятно е над 20%. Така че при всички случаи тези пари ще бъдат изядени от нея.
- Имате предвид малката потребителска кошница?
- Да.
- А за тази мярка, която предвижда 25 ст. бонус за горивата?
- Аз съм много доволен, защото харча много за бензин. Заради стимула ще превключа за определен период от време на по-евтин бензин и ще спестя. Зависи колко карате колата си. Ако я карате само през ваканционните месеци е едно, ако се придвижвате с автомобил през цялото време - е друго. Това отново е спонсориране на онези, които могат да плащат. Макроикономиката за първите 4 месеца показва, че има ръст на всичко - на доходи, на заплати, на приходите от продажби, на износа. Това, което трябва да се направи, е да се гарантира предвидимост. Това може да стане, ако се замрази примерно корпоративен данък. Ако данъкът по реинвестиране на печалба е 0 и е ясно за какъв период - поне 5 години. Имаме обща нестабилност. Тя ще се увеличава, защото ЕЦБ ще промени лихвените проценти, разбира се, зависи с колко. Не е изключено в някакъв обозрим период от време - след година, да имаме инфлация без растеж или дори спад.
- Заради вдигането на лихвите от страна на ЕЦБ ли?
- Това ще бъде първият мотор. Но пак зависи с колко ще бъдат вдигнати лихвите.
- След като имаме ръстове на икономиката, единствено непредвидимостта ли е това, което кара бизнеса да протестира?
- Не. Онова, кара го поканата да протестира. Когато обещавате, че ще компенсирате всички за всичко, първите, които опитат, дават много хубав пример и всички се нареждат с канчетата да просят от данъкоплатците. Но не може с 42 или 44% от БВП да спасите икономиката. Някои от исканията съвсем не са премислени. Например за намаляване на цената на биокомпонентата в горивата. България е един от големите производители и това производство дава 1% от БВП. По веригата са 250-300 доставчика, печалбата им остава в България и не е добре те да бъдат ударени по средата на годината. Ефектът "био" е между 5 и 10 ст. на литър. Но когато другите компоненти, които формират цената на горивата, растат, био помага за намалението й.
- Как гледате на идеята за премахването на акциза за горивата?
- Това трябва да бъде дерогация на определени задължения спрямо приходната част на ЕС. Може да бъде постигнато. Проблем е по-скоро връзването на приходите в бюджета и запълването на евентуални дупки. Но като компенсаторна мярка не виждам на кого това помага. Може би на болници и други институции, където имаме публични услуги със средства на данъкоплатците. Но може да се реши по друг начин - не с акцизни мерки, а примерно с ваучери като за фермерите. Което е по-добрият и по-лесно подлежащ на контрол начин. Иначе не е ясно по как ще се запълнят пробойните в бюджета. Ясно е, че те не могат да се запълнят с повишаване на други акцизи. Сега се смята, че за цигарите това е добре, а за алкохола - не чак толкова. Има намаление през последните 20 г. на пушачите в България. Ако има повишение на акцизите на тютюневите изделия, а засега такова изглежда ще има, то би трябвало да бъде например една трета от инфлационния процент.
- Друга от мерките е повишаването на прага за регистрация по ДДС. Ще бъде ли от помощ за малкия и средния бизнес и ще доведе ли до понижение на крайните цени?
- Няма да доведе до понижение на цените, но ще доведе до повече бизнес. И по-малко тежест на социалните разходи в публичните финанси. Странно е, че ще се въведе от следващата година. Съвсем спокойно можеше да се случи от 1 юли 2022 г. ДДС бе въведен на 1 юли 1994 г. И тогава от него бяха освободени млечните и хлебните изделия. През 1998 г. по тези причини, за които говорих в началото, беше въведен и за тях 20% данък. Така че има такава практика - данъчна реформа е възможна от 1 юли. Тази мярка увеличава разполагаемия доход и даже не толкова дохода, колкото неговата регистрация.
- А защо не очаквате намаление на крайните цени? Примерно в един фризьорски салон, който не се регистрира по ДДС и не плаща 20% отгоре, не би ли предложил по-ниски цени?
- Защото всички останали цени се вдигат. И хората, след като са дошли при вас, имат договор за фризура на определена цена - защо трябва да я свалят? Цената не е това, което казва министърът на икономиката, а онова, което вие и аз договаряме с доставчиците на стоки и услуги десетки пъти на ден.
- Как с няколко думи бихте определили мерките?
- Според мен те са опит да се сложи край на поканата към всички да молят за всичко. Но мисля, че няма да стане.
- Имате ли прогноза кога ще падне инфлацията, кога икономиката ще започне да работи без притеснение?
- Трудно е да се каже. Предвижданията на ЕЦБ, на МВФ и на други са, че следващата година няма да има инфлация. Но тя ще продължи. Преди възстановяването имаме 10 г. разширяване на паричното предлагане, т.е. намаляване на цената на парите и увеличаване на тяхното количество. Допълнително имаме ръст на регулаторни разходи, например по Зелената сделка. Има и война, която разклаща не само Русия, но и разплащателната система на еврото и ЕС. Не вярвам всичко това да свърши бързо. Което не означава, че няма какво да се прави. Трябва да се търсят алтернативни източници на енергия, топлофикация и т. н. Има алтернативни технологии, има български патенти, има раздадени концесии. Само една концесия за проучване на шистов газ е прекратена. Всичко останало съществува като концесионни договори, но няма разрешителни по тях. Няма инвестиции в суровини, заместващи природния газ в топлофикациите - например термопомпи. При т.нар. батерии се търсят технологии, които са остарели и са по-вредни от онова, което може да се приложи. Много е важно всички концесии да бъдат продължени - от плажните ивици до удвояване на сроковете за добив на полезни изкопаеми. Не е ясно защо трябва да има държавен холдинг във ВиК и финансиране с 30 млн. на държавни бензиностанции. Най-много - 60% от водата се губи в държавните дружества. Това, че е държавно, не означава, че ще има по-здрави тръби. Тези неща когато се премахнат, ще се създаде предвидимост и сигурност в онова, което хората трябва да направят сами.
- На дневен ред отново са стари спорове - по-малко или повече държава?
- Тук спорът е друг - дали държавата е бавачка или мащеха. В Плана за възстановяване и устойчивост 70% от финансирането е за държавни органи и фирми. Най-странното е, че от 1998-99 г. делът на публичният сектор в БВП си стои на 25% - колкото и да се увеличават държавните проекти и фирми, остават неефективни в сравнение с частния сектор. С изключение на военно-промишления комплекс, нищо от държавния сектор няма печалба. Разбира се, с изключение на НЕК, но това е друга тема.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай