Преди няколко години собствениците на торовия завод "Агрополихм" решават, че не желаят да са заложници на договора на България за газ с "Газпром" и заменят горивото с амоняк. Засега това е печеливш ход предвид големия скок в цената на синьото гориво от миналото лято насам, което доведе и до голямо поскъпване на торовете. Заради войната в Украйна недостигът на торове става по-голям проблем от цената им, а продоволствената криза става неизбежна. Това казва Филип Ромбаут, изп. директор и съсобственик на "Агрополихим", който живее и работи в България от 25 години. "Дневник" разговаря с него по актуалните теми.
По време на традиционната среща "Бизнесът среща правителството" дадохте идея България да разменя пшеница за други суровини. Има ли интерес към идеята Ви и как точно си я представяте?
- Идеята прозвуча като да предлагам бартер, но не е точно така. Идеята е, например България да изнесе пшеница за Египет, каквато тя няма и не може да си достави от Русия или Украйна, срещу което пък в България да се достави амоняк. Като доставките ще стават от частни компании, а държавата няма да се намесва освен да улесни междудържавните контакти чрез споразумение или нещо подобно. Идеята ни не е само на думи, работим за това и в момента обсъждаме на местно ниво (заводът се намира в Девня - бел. а.) кой и как ще се включи.
Мой партньор бе на среща в Министерството на финансите, идеята ни е била определена като интересна и после потвърдиха, че може да стане и то не само за амоняк, който ние ползваме в завода. През последната седмица виждам, че хората в арабския свят се събудиха и започнаха да слагат лимити на храната, въвеждат се забрани за износ и нещата стават вече много сложни. Светът малко късно, но се събуди.
В това, което предлагам, целта не е да се повишат печалбите в отделни сектори, а да са гарантират двустранно нужните суровини. Но при всяко положение всичко трябва да се плаща по пазарни цени.
Такава схема на действие няма ли да е по-успешна, ако се приложи на ниво ЕС, а не България да действа поединично или точно обратното?
- Всяка държава има различни нужди и специфики. Италия и Испания нямат интерес ние да изнасяме от ЕС пшеница, защото са големи потребители. Но ние имаме точно такъв интерес и то за страни, които могат да ни доставят нужни на нас суровини. А на ниво ЕС нищо няма да стане, всичко ще потъне в бюрокрация.
Колко трябва да се бърза, ако се възприеме такава схема, защото образно казано вече някои държави са на опашката за суровини, а пък от пшеницата може да не останат свободни количества за такъв целенасочен износ?
- Видяхме вече, че Германия има сделка с Катар за втечнен газ и други държави не спят. Очакваме срещи с посланици, за да може по-бързо да реагираме. Ние конкретно имаме достатъчно амоняк за 2 месеца, но до юни всичко трябва да е ясно, защото идва и новата зърнена реколта. А и трябва да се следи ситуацията по цял свят. Аз, например, през декември прочетох в японски вестник, че Китай е натрупал голям запас от пшеница и царевица, а и самият Китай обяви, че трупа запаси за година и половина напред. Вероятно са прогнозирали недостиг.
Още през октомври на една конференция в Рияд, където бях поканен, за да говоря за продоволствената сигурност, казах, че според мен ще настъпи криза, но не заради войната, за която тогава още никой не подозираше. А защото торът поскъпна много, започнаха да затварят заводи и това ще свие употребата му с 20-25% в Европа. Тогава това не се оцени.
Това означава, че ако Европа произвежда 150 млн. тона пшеница, добивите ще спаднат и няма да може да запази ролята си на нетен износител само заради фактора тор. Тогава прогнозирах, че при 200 евро пшеницата ще стане 300 евро за тон и сега вече това е факт. Сега се добави и друга криза с войната. И сега въпросът е, че няма достатъчно храна в Европа, за да се запълни очертаващата се дупка.
Аз мисля, че в Китай също се установили това и трите месеца до края на годината купуваха суровини усилено.
И ако смятаме, че при сключване на примирие между Русия и Украйна санкциите веднага ще бъдат оттеглени, а Русия ще се примири, ще сгрешим. Всичко това ще се проточи с години. И въпросът не е да мислим само за няколко месеца напред. Затова аз апелирам, че страните от Европа, САЩ, Канадя, Австралия, трябва да се организират да доставят повече храна към регионите в нужда - Северна Африка и донякъде Близкия изток. Ето Китай действа много дългосрочно.
Всъщност откакто миналото лято започнаха да поскъпват енергийните суровини още оттогава се казва, че Китай плаща повече за тях и количествата се насочват основно натам...
- Да и освен това има моменти, в които цената не е най-важното. Ако трябва да се плати скъпо, за да спре войната с 1 месец по-рано, това ще изплати всичко, което би струвало, ако тя продължи дълго. Аз съм убеден, че дискусиите за това дали да пращаме оръжие в подкрепа на Украйна няма да решат войната.
Войната се решава на много по-мащабно ниво и там храната е най-важната. Войната ще се реши на база храна.
Каква е ситуацията с торовите заводи в Европа в момента?
- Катастрофа. И тя започна от есента, когато вече газът бе много поскъпнал. Наскоро получихме запитване за покупка на 700 т. амониев нитрат като ни бе предложена цена от 1000 евро за тон FOB, което е с над 20% от настоящите цени. И причината е, че в този момент спряха да работят още 5 торови завода. Колкото и сега фермерите в България да се оплакват от високите цени, техните колеги в Европа нямат тор, макар да са готови да платят скъпо.
Каква част от капацитета в Европа е спрян?
- Според мен поне 50%, като затварянето на заводи започна от есента. Тогава стопаните започнаха да купуват торове за пролетната сеитба. Затова още тогава бе очевидно, че ще има недостиг. И няма как този недостиг да се допълни с торове от Беларус или Русия.
За Вас обаче това е изгодна ситуация...
- Ние сме добре, но аз искам всички да са добре. Просто имахме стратегия, която се доказа правилна сега, но нейното прилагане не става за месец или два, а изисква години мислене и правилни инвестиции. Ние взехме това решение заради всичките неясноти, така меко да се изразя, във връзка с договорите за доставка на газ в България. Нямаше как нашата инвестиция в България да зависи от това, а този интерконектор с Гърция трябваше да е готов преди 4 г.
Тогава ние решихме, че няма да вложим 60 млн. евро в обновяване на завод на газ, защото сметнахме, че това ще са пари, хвърлени на вятъра. И сега сме на амоняк. Естествено, ще има моменти, когато цената на газа ще пада по-бързо, поне така мислехме, от тази на амоняка, но тези моменти са много по-малко. Имаме повече гъвкавост. В единия случай имаш един доставчик на газ, а в другия - 10 на амоняк.
Но сега няма ли риск да няма откъде да си доставите амоняк?
- Да, винаги има такъв риск. Да вземем примера с макар и фалшивата според мен новина за идващите по Черно море мини. Ако се стигне до затваряне на пристанища, и за не говоря само за Варна и Бургас, то това са още няколко кораба с пшеница, които няма да излязат, и тогава проблемът за арабския свят ще е още по-голям. А ние ще се наложи също да спрем, ако не можем да си доставим амоняк.
А откакто започна войната поскъпнаха застраховките на товарите, а много кораби се отказаха да идват тук. За нас най-големият проблем е ако спрат да се движат корабите.
Каква и ситуацията на пазара на тор в България?
- Ние конкретно спряхме износа на поне 25 хил. тона, мисля, че в "Неохим" също се произвежда. Проблемът на фермерите тук обаче не са количествата, а финансирането. И причината за това не е, че не са си продали пшеницата, тъй като наличните количества в по-голямата са част са при търговците. Бих казал, че една криза е добър момент за дълбок анализ за това какво се случва в една индустрия. Да се върнем към А, Б, В на бизнеса. Един бизнес, който е на светло и декларира всичко, който показва, че има печалба и ръст всяка година, сега няма проблем да вземе кредит, за да финансира покупката на тор.
Аз мисля, че по-малките зърнопроизводители не са съвсем на светло и няма как сега да вземат банкови кредити. Ще дам и друг пример. Ние знаем, че не може да се намери комбайнер за по-малко от 2 хил. лв. заплата чисто. Затова се чудим как става така, че три фермера по-нататък, някой плаща по 900 или 1000 лв. А инспекцията по труда е при нас, а не при тези с ниските заплати. Такова укриване или недеклариране води до това, че в кризисни ситуации като тази не може да се разчита на банков кредит. Доверие се изгражда с години. Ето, ние поискахме от банката да увеличи кредитната ни линия за оборотни средства и веднага получихме съгласие, но сме доказали ръста на оборота, на приходите за предходни периоди.
При оранжерийното производство на зеленчуци проблемът е малко по-различен. Но мисля, че поскъпването на торовете при тях и при животновъдите още не са се отразили в крайните цени. Преди няколко дни видях данни от Германия, според които това вече е факт. И аз говоря за 40-50% поскъпване на месото в рамките на няколко дни. Смятам, че е въпрос на седмици де се види това поскъпване в крайните цени на зеленчуците и месото. Ние не сме остров, който ще бъде подминат от бурята. Ние сме в бурята.
Наблюдавате ли вече свито потребление на торовете вече в България?
- Да, естествено. Смятам, че фермерите ще намалят количествата тор с 30-40%. За нас не е проблем, защото дори в Румъния от вече 8 месеца торовите заводи не работят, в Сърбия има проблеми и другаде, но ще се отвори голям дупка. Въпреки това, който иска да купува, има тор. Ние от октомври предупреждаваме и не защото ние сме на зор, има търсене на нашата продукция. Фермерите очакваха, че цените ще паднат. Преди войната писахме на земеделските асоциации да купуват навреме, защото после ще е трудно от логистична гледна точка, а после дойде и войната.
Какви ще са последствията за следващи реколти - по-малко засети площи или по-ниски добиви, защото няма да се слага достатъчно тор?
- Ще сеят колкото могат сега, което няма нужда от много пари. Проблемът е в тора. Дори има решение на ЕС площите за угар да могат да се засеят с протеинови култури.
Споменахте за сивата икономика. Това правителство анонсира действия за изсветляване и също никаква толерантност към корупцията. Сто дни по-късно виждате ли това?
- Не може да се промени курса на контейнеровоз толкова бързо. Желание е хубаво да има, но после трябва да го прилагаш по веригата надолу. Аз съм тук вече 25 г. и всяко правителството говори сходни неща, аз всеки път имам надежда, че нещата ще се получат. Сега пак имам надежда. Няма да коментирам намеренията в частта за правосъдието, те са ясни.
Но институциите, които контролират, трябва действително това да правят, а не да ходят само при тези, които са изрядни и е най-лесно. Защо да се прави контрол във ферма, в която чистата заплата е 1900 лв., а не ходят където е 900 лв.? Има още такива феодални структури, в които действията на хората зависят от партийната линия и подобни фактор А целта е всички да са в една лодка, а не втората да плува в морето.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай