На 25 март 1890 г. е роден Чудомир. Да си припомним някои от неговите думи:
"Обичай ближния си, но остави жена му на мира..."
"Да ти кажа, свате, омръзна ми вече тая криза. Веднъж да се свърши, че да си почнем редовната сиромашия."
"За лоши кучета в село питай циганките, за хубаво вино - попа."
"Жената само, когато я лае куче и минава по мост над мътна река не мисли за мъж."
"Мъжът започва да дири ум в жена си чак след като е опитал всичко друго у нея."
"Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са добре премислили."
"Когато Бог иска да накаже някой, прави го учител."
"Какъв духовен подем! Писателите станаха повече от читателите, ловците - повече от зайците и рибарите - повече от рибите."
"Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж."
"За богатия и дявола вари каша, а за бедния и в кървавицата има кости."
"Дори лъвът е заставен да се пази от мухите."
"Няма лекарство за раждане или смърт, затова нека се по радваме на промеждутъка."
Чудомир (псевд. на Димитър Христов Чорбаджийски) (с. Турия, Старозагорска област, 25.03.1890 – София, 26.12.1967). Роден е в селско семейство, което по-късно представя в творчеството си. През 1901 завършва начално образование в родното си село Турия, през 1904 – прогимназия в Казанлък, а след това – старозагорската гимназия „Иван Вазов“ (1906). Заминава за София и се записва в Държавното художествено училище. Като студент е мобилизиран по време на Балканската и Първата световна война. Дипломира се през 1919. По това време е част от софийската бохема, сближава се с младите тогава поети, писатели и художници – Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов, Георги Райчев, Людмил Стоянов, Константин Щъркелов, Райко Алексиев, Сава Злъчкин и др.
Почива на 26.12.1967 г. в гр. София
Разказите на Чудомир, както и рисунките му, с добродушен хумор представят колоритни фигури, преди всичко от родното му село и Казанлък. Те често имат реални прототипи и пресъздават любопитни реални случки, като стилизират устни разкази на персонажите и са близки до фолклора, най-вече до кратките прозаични форми от типа на анекдота, от които черпят сюжети и изразни средства. И обратното – някои от разказите на Чудомир или ефектни фрази от тях започват да се разпространяват устно, да се фолклоризират. Единствената му по-обемна прозаична творба – повестта „Мама“, остава незавършена.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай