Заслугите са на Уолъс Каротърс – химик, оглавяващ експерименталната лаборатория на DuPont в Делауер.
Найлонът представлява синтетична тъкан, изградена от каменни въглища, вода и въздух. Неговото първо приложение е в четината на четка за зъби (1938 г.).
През Втората световна обаче може да се срещне навсякъде – в парашути, жилетки срещу фрагменти от противовъздушната артилерия, бойни униформи и гуми. Найлонът е и основна съставка в много тъкани, килими и въжета. В своята твърда форма се използва като инженерен материал.
Може би най-характерното му приложение е при изработката на дълги чорапи за дамите. Така найлонът се превръща в основен генератор на еротични фантазии у младите мъже (и някои жени) за поколения напред.
Каротърс така и не успява да види практичното приложение на своето откритие. Той се самоубива с цианид през 1937 г, на 41-годишна възраст.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай