В парламента започна обсъждането на проектозакона за държавния бюджет за 2022 г.
Както "Банкеръ" неведнъж писа, в рамката на Бюджет 2022 са заложени разходи от над 63 млрд. лв. и приходи с почти 6 млрд. лв. по-малко. Дефицитът се предвижда да е 4.1% от БВП. Министерството на финансите работи с прогноза за 4.8% икономически растеж и средногодишна инфлация от 5.6 процента. Управляващите залагат през 2022 г. нов дълг от 7.3 млрд. лева.
По процедура разглеждането на проектобюджета в пленарна зала стартира с изчитането на доклади от парламентарните комисии. Най-подробен бе докладът на Комисията по бюджет и финанси, тъй като тя е водеща по законопроекта. Останалите комисии представят докладите си само в резюме.
Бюджетната политика крие рискове
В доклада на бюджетната комисия е отразено и становището на Българската народна банка, която в последната си макроикономическа прогноза намали очакванията си за икономическия растеж и изказа прогноза за по-висока инфлация през тази година.
"Управителят на Българската народна банка Димитър Радев изрази принципната позиция на банката за по-консервативен бюджет. Така, както е разписан настоящият бюджет предвижда фискална експанзия през 2022 г. и ограничена фискална консолидация през следващите три години. Такава политика крие сериозни рискове, но все пак зависи от изпълнението на бюджета. Имайки предвид капацитета на Министерство на финансите, неговите очаквания все пак са, че в крайна сметка ще е налице един по-дисциплиниран бюджет. Управителят подчерта, че сме в много необичайна година, характеризираща се с непрекъснат цикъл на съставяне на бюджета, но в същото време бюджетът се изпълнява", е отразила Комисията по бюджет и финанси в доклада си.
Разминаването в прогнозите
По време на дискусията в комисия председателят й Любомир Каримански повдигна въпроса за разминаването на данните в макроикономическата прогноза на Министерство на финансите и на Българската народна банка.
В отговор вицепремиерът и финансов министър Асен Василев обясни, че в началото на януари данните на двете институции са били доста близки, след което БНБ е ревизирала част от вижданията си като е увеличила очакваната инфлация и е намалила очаквания растеж.
Управителят на БНБ Димитър Радев отбеляза, че действително е налице разминаване във времевия хоризонт на различните допускания, но това различие не трябва да се институционализира.
Очакванията на БНБ са ефектът от инвестициите в България да се прояви по-силно следващата година, където БНБ предвижда ръст 4.5%, докато прогнозата на МФ е 3.7 процента. Що се отнася до инфлацията през 2021 г., налице е ниска инфлация в началото на годината и силно нарастване в края на годината, в резултат на което средногодишната инфлация е сравнително ниска. Тази динамика на инфлацията ще се възпроизведе с обратен знак през 2022 г., като средногодишната инфлация през 2022 г. ще бъде по-висока в сравнение с 2021 г., поради високата инфлация в началото на годината.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай