Събота, 23 Ноември 2024

Издръжката на 3-членно семейство е 2662 лв.

 Издръжката на 3-членно семейство е 2662 лв.
Публикация   07 Фев, 2022   /     akcent.bg   /     449

През последното тримесечие на 2021 г. необходимите средства за издръжка на един работещ са 1479 лв., според изчисленията на КНСБ

   За последното тримесечие на миналата година необходимият доход за осигуряване на социално приемлив начин на живот за едно работещо лице е 1479 лева, а при двама работещи в семейство с едно дете (до 14 години) всеки един от тях трябва да взема не по-малко от 1331 лева. Ако само единият от родителите работи, той трябва да осигурява заплата в размер не по-нисък от 2662 лв. 

   Това показват последните данни от наблюдението на потребителските цени и необходимата заплата за издръжка към декември 2021 г. Изследването се прави традиционно от ИССИ към КНСБ .

   Към ноември миналата година данните на НОИ показват, че доход до заплатата за издръжка за едно работещо лице (1479 лв.) имат 1,5 млн. българи. Над заплатата за издръжка са 34,4% от осигурените лица или 803 хиляди българи.

   През декември минималната заплата представлява 43,9% от заплатата за издръжка (ЗИ) за възрастен, който живее сам, а при двама работещи с едно дете съотношението е 48,8% от МРЗ.

   500 хил. от работещите с доход до заплатата за издръжка са на минимална работна заплата. Тези хора са предимно в частния сектор – 91,5% и само 42 хил. лица, или 8,5% от общо наетите лица на МРЗ са в обществения сектор. 

     Нарастването на дохода за издръжка през 2021 се дължи на ускорения ръст на потребителските цените, обуславящо се от:

 1. Базовите ефекти от ограничителните мерки през 2020 г. и замразената икономическата активност. Цените в някои сектори се намалиха и съответно през 2021 се възстановяват до предишните си нива;

 2. Нарушения в логистиката и доставките на стоки, което доведе до недостиг на редица стоки;

 3. Драстично покачване в цените на ел. енергията и природния газ. Природния газ повишение с около 5 пъти; Цената на електроенергията за бизнеса с около 4 пъти;

 4. Ръст на цените на петрола на международните борси. Нарастване с 55% от началото на годината; а скокът на цените на горивата – бензин и дизел с над 38%;

 5. Повишаване на цените на основни суровини на международните пазари;

 6. Ръст на цените на производител в промишлеността с 31% през ноември на годишна база;

 7. Ненавременни правителствени мерки за компенсиране на тока за бизнеса.

   От началото на годината (при база м. декември), доходът, необходим за издръжка нараства с 9,7%, а на тримесечна база с 4,1%.

   Темповете на изменение на необходимия месечен доход за издръжка през първата половина на годината основно се диктуват от нарастването на хранителните стоки. От втората половина на годината възходящия тренд се ускорява, както за хранителните, така и за нехранителните стоки и услуги.

   След отпадане на мораториум на цените на тока, парното и водата се предвижда ново увеличение на цените на енергоносителите, което е предпоставка за нарастване делът на бедните и на енергийната бедност. Ниската покупателна способност на доходите на българските домакинства поставя въпроса за несъразмерните цени на енергията. През последните 11 год. (при база дек.2009=100), цената на електроенергията нараства с 30,9%, топлоенергията с 58,5%, на газообразните горива с 99,8%, водоснабдяване с 37,6%.

   Директорът на ИССИ Любослав Костов посочи, че остава тревожната тенденция да има силна регионална диференциация в работните заплати. Областите Благоевград, Кюстендил и Видин остават водещите с най-ниска средна работна заплата в диапазона 999 -1029 лв. (трето тримесечие). Разликата в заплатите между Благоевград и София-столица е повече от два пъти. С повече от 1/3 е изоставането на размер на работната заплата от средната за страната. Наред с това, темповете на нарастване са забавени в сравнение със средните за страната (Благоевград +8,4%, Кюстендил +3,1%, Видин +8,9%).

   За да се преодолеят проблемите пред доходите на работещите българи КНСБ настоява за:

 1. Ръст на МРЗ през 2022 г. до 760 лв.;

 2. В средносрочен период достигане на равнище на МРЗ = ЗИ, както и МРЗ = 50% от СРЗ;

 3. Въвеждане на необлагаем минимум равен на МРЗ;

 4. Поемане на ангажимент за изпълнение на проектодирективата за адекватни и справедливи минимални заплати на ЕК;

 5. Ръст на доходите на работещите в бюджетната сфера с минимум 10%, а на „работещите на терен“ с минимум 15%.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha

Прочети още