Повод за тези редове са две неотдавнашни събития - предаването посветено на Гоце Делчев в понеделник по БНТ и едно появило се в сряда отворено писмо на македонски историци отправено до македонската общественост и политици.
Ако в първия случай Гоце беше българин, който се е борил за автономия на Македония като етап за бъдещо й присъединяване към България (така пише и в учебниците), то във втория документ той беше "Македонец и апостол на македонското револуционернодвижење, кој се борел за автономна македонска држава во рамките на Османлискатаимперија како чекор кон независна македонска држава со Македонци."
В писмото твърде често се говори още за хилядолетни "македонски език" и "македонска култура", идеи, към които Гоце не е имал никакво отношение.
Прави впечатление, че изправени пред този все още каноничен македонски образ на Гоце Делчев в югозападната ни съседка, като едва ли не етнически македонец борил се за независима македонска държава с македонски език и култура , български историци, опростяват ненужно историческата картина в обратната посока.
Ето защо ще се опитам да систематизирам изнесеното по време на едночасовия разговор по БНТ в няколко посоки. Ще представя кои бяха истините поднесени на аудиторията, кои бяха определено полуистините или твърденията с половин уста, а накрая ще се спра и на изцяло премълчаното, както и на някои откровени лъжи. Ще завърша с най-грубите злоупотреби с Гоце Делчев и при обявения в сряда документ от македонски историци.
Истините
Никой не е имал и най-малкото съмнение преди телевизионното предаване по БНТ, че ще се наблегне на твърдението, че Гоце е българин,че е роден в Кукуш където тогавашното население са били българи (позоваването на Димитър Влахов беше умело).(А и нали сам Кръсте Мисирков, който тепърва пледира през 1903 г. да се създаде македонска нация, казва "досега сме се наричали българи").
Гоце е създател на четническия институт на Организацията. Той се е борил за Македония и Одринска Тракия, като неговата цел е тяхната "автономия". Гоце твърдо държи на това едно бъдещо въстание да бъде добре подготвено, а не прибързано.
Полуистини
Въпреки преминаването през темата някак "с половин уста" и с не много охота се говореше за Делчев като за силно повлиян от социалистическите идеи. Причината е, че в борбата си с образно казано "югославянизирания Гоце" българската историческа наука от години представя един неавтентичен "великобългарски" Гоце.
Всъщност,социалистическите идеи са наистина твърде застъпени при Гоце. Нещо повече, част са от в немалка степен алтернативния характер на неговия политически проект спрямо тогавашната българска държава, българската политическа класа и Двореца.
От там неслучайно, отново с половин уста, се говори и за интернационализма на Делчев. Да оставим, че е добре известно как според Устава на Организацията гл. I, чл. 2 тя се бори "за премахване на шовинистическите пропаганди и националните разпри, които цепят и обезсилват македонското и одринското население", както и обстоятелството, че съгласно гл. II, чл. 4 в Организацията може да членува "всеки македонец и одринец".
Когато в началото на века Гоце за пръв път минава отвъд Вардар - по думите на самия му първи биограф Пейо К. Яворов - "и гъркомани, и куцовласи го посрещаха като желан гостенин и го изпращаха като роден брат. Изчезваха националните вражди пред неговата убедителна проповед в името на самоуправна Македония. Изчезваха и племенни ненависти пред неговите възторжени пророчества за една конфедеративна република на Балканския полуостров…".
На 10 февруари 1903 г., именно по идея на Гоце Делчев, започва да излиза всеки понеделник като среден формат вестник "Свобода или смърт", разнасян три месеца от куриери по Македония. За него П. К. Яворов изрично пише:
"Той говореше в духа на Гоцевите възгледи от името на революционната организация".
Там в броя от 21 април 1903 г. може да се прочете за "куцовласи, сърбомани, гъркомани и гърците" следното:
"Да, като е дума за Балканската федерация, в чието име поне нашите инородни съграждани, - които желаеха ли, биха ни познавали, трябваше да ни окажат известна помощ, ако не с благоприятно действие, поне със въздържане от шпионско противодействие."
И още:
"И ние обичаме своята българска народност, ала с една възвишена обич, която не допуща завист или омраза към другите.Защото народността, според нашите понятия, намира смисъл единствено при светлия порив на даден сбор човеци, говорещи един и същ език, да вложат особен пай от мисъл и дело в общия културен придобитък на целокупното човечество".
Трудно е да се отрече, че този Гоце бе някак скрит или поне полускрит за зрителя.
Какви други полуистини и недоизказаности бихме могли да открием?
Вярно е, че и Гоце, и съратниците му говорят за "българи в Македония", но и в самия печат на организацията още като се почне от Петър Попарсов имаме говорене срещу екзархийската политика за създаване на определен вид българи, които да се различават от българите, така както ги разбира Организацията.
Внушаваше се още, че идеята за "автономия" имала една единствена цел да се запази Македония от разпокъсване.Старателно се избягваха случаите, в които "автономна Македония", в печата на Организацията, отразяващ и идеите на Гоце, придобива и по-различни контури. Само от цитираното горе се очертаха "самоуправна Македония", "една конфедеративна република на Балканския полуостров…", "Балканска федерация". Но за това след малко.
Особено видим бе и стремежът да се подценят сериозно и "позамажат" противоречията между Вътрешната организация и Върховния комитет, които ясно очертават на моменти разминаването между два различни политически проекти. Макар леко да се спомена как вътрешните дейци били срещу Горноджумайското въстание от 1902 г., после някак си и двете течения се представиха като еволюирали и тръгнали към Илинден от 1903 г.През лятото на 1900 г. отношенията между Върховния комитет и Вътрешната организация, и най-вече нейното Задгранично представителство в лицето на Гоце Делчев и Гьорче Петров, се влошават твърде много, а в края на годината се стига до разрив.
По време на тези конфликти има достатъчно много публични манифестации в печата на Организацията, които се противопоставят на великобългарския държавен национализъм. В редица случаи той е изразяван и от българи от територията на Княжеството, като видимо отговаря на идеите и разбиранията на самия Гоце Делчев. Гоце сам играе роля издаването на в. "Дело" да се повери на Яворов.
Вестникът започва да излиза на 31 декември 1901 г. и продължава до 28 юни 1902 г. като един неофициален печатен орган на Вътрешната организация, който отразява и идеите на Върховния комитет на Христо Станишев. Основна негова цел е на практика борбата с "върховизма" Иван Цончев, Ст. Михайловски и стоящия зад тях Дворец. Сам Яворов пише в биографията на Гоце Делчев как по това време неслучайно се появили във вестника 30 статии срещу върховистите, а нямало и 3 срещу Турция.
Тенденцията да се гледа негативно на Върховния комитет е трайна. В броя от 3 март 1903 г. на споменатият вече хектографически лист "Свобода или смърт", който говорел "в духа на Гоцевите възгледи", можем да прочетем и оценката:
"Значи, и от моралната подкрепа, и от материалната поддръжка на Софийския върховен комитет за нас идеше повече зло, отколкото добро".
И веднага на нов ред:„
"Ала през последните две години този комитет ни направи пакости, каквито и самите турци не биха били в състояние да ни направят; думата ни е за онова развращение, което Михайловски, Цончев и др. посяха в някои краища на Македония".И още:
" ….ние посрещаме неочакваното известие с р а д о с т. – Поврага всякакви комитети вън от Македония!".
Премълчано и лъжи
Препрочитайки сега биографията на Гоце от Яворов човек си дава сметка до каква степен историческите спорове със Скопие от последните десетилетия са променили генерално начина на говорене на българските историци по темата. За разлика от съвременници и участници в движението като П. К. Яворов отдавна не вървят изрази като "македонски революционери", "македонска борба", "македонски болки и потреби", "македонска свобода", "македонска земя", "македонско население".
Яворов прилича на днешните български историци единствено когато говори за „македонски българи“ с „българщината в Македония“.
Премълчава се напълно факта, че "Автономна Македония" се очертава и като алтернативен проект противопоставен понякога съвсем изрично и открито на Санстефанска България. Макар с позоваване на Коце Ципушев и неговите спомени от 1943 г. се направи от телевизионния екран заблуждаващо внушение как идеята на Гоце била за "автономията на Македония и Одринско" за да бъдат запазени те цели "като един етап за бъдещото им присъединяване към общото българско отечество." (чест прави на Светлозар Елдъров, че го поясни).
Всъщност това учат и децата днес в училище. Само че идеите на Гоце са добре изразени в печата на Организацията, та даже и в този на онова крило във Върховния комитет, което е близко до Гоце. А той самият държи много на посланията в печата на Организацията.
Споменатото по-горе Яворово "Дело", отразяващо идеите и на Гоце, има определено негативно отношение към великобългарския държавен национализъм и открито се противопоставя на проекта за една бъдеща "Санстефанска България".
Там може да се прочете:„
"Наша Македония можем да избавим от гибел само като се откажем от нея". Или: "Борбата между България и Сърбия е борба между двама еднакво опасни врагове на Македония, които в освобождението й виждат нейното завоювание".
Не по-различно звучи и "Право" през юни 1902 г. изтъквайки как "македонското население отдавна се е отказало от С. Стефанския идеал, който днес е празна фраза и за собствените му създатели – русите".
В телевизионното предаване ни се каза още, че Гоце в писмо до Ефрем Каранов в Кюстендил от 17 октомври 1895 г. просто споменава метафорично бъдеща автономна Македония като "свободна държавица". Това би било само и единствено така, ако не разполагахме и с други изявления в печата на Организацията, стоящ било до идеите на Гоце, на подобни споменавания.
Още за средата на 90-те П. К. Яворов пише: "Все пак и болен, Гоце преговаря с Н. Наумов върху тонът и направлението, което ще трябва да усвои редактираният от него вестник "Право" …" В една статия" на неговите страници можем да прочетем още: "Следователно, мнозинството от македонските населения било, е, и ще бъде българско; обаче, като такова, то желае да получи своята свобода, организирано политически в една автономна област, разделена от Българското Княжество".
Да не говорим за други писания представящи борбата като водена "за единството и независимостта на Македония, като свободна държава на Балканския полуостров". И през есента на 1902 г. на страниците на "Право" може да се прочете в контекст на критики срещу върховисткото Горноджумайско въстание и следното:
"Тия условия (международни – бел. моя С.Д.) няма да позволят и за в бъдеще да стане това. А тук е силата на вътрешната революционна организация, която ще даде всекиму да разбере, че работи за единството и независимостта на Македония, като свободна държава на Балканския полуостров".
В брошура от 1902 г., подпомогната от в. „Дело“, пък четем следното:
"Обаче тая организация, имайки революционна програма, е неумолима неприятелка и жестока пакостница на стремежите на екзархията, защото тя няма за задавка да осъществи "Велика България", за която, както казахме, ратуват всички пратени от България просветители во главе екзарха, а да даде политишка свобода за раята, да създаде почва за културен и икономичен напредък, като провъзгласи "самостойна македонска държавица на Балканския полуостров".
Македонският (югославският) Гоце
Разбира се, всичко това не означава, че днешният македонски Гоце описан в самото начало в отвореното писмо на скопските историци е някаква по-правдива историческа фигура. Достатъчно е само да изтъкнем, че самият "татко на македонската нация" Кръсте Мисирковни казва през 1903 г., че още няма македонски народ, но трябва да бъде създаден (Преди няколко десетилетия същото казва Иван Богоров за българите).
Когато вечерта на 6 октомври 1946 г. Тодор Павлов произнася слово в Народния театър преди тленните останки на Гоце Делчев да потеглят на следващия ден към Скопие и Титова Югославия, той рисува образа на тогавашния комунистически Гоце Делчев. Ала все пак отправя към героя от миналото и две съвсем неслучайни критични бележки.
Първата - че се поддавал на някои великобългарски внушения в навечерието на Илинденското въстание. И втората - макар да знаел за съществуване на интелигенти, които имали и културна програма за македонска азбука и македонски език, той не проявил никакъв интерес към тях.
("Втората грешка, много по-важна, се състои в това, че Гоце, който със цялата си революционна дейност и разбирания фактически допринесе извънредно много за оформяването и развитието на македонското национално (македонско-славянско, не българско и не сръбско) съзнание, все пак не намери възможност да се занимае с този извънредно важен въпрос и да му даде онова решение, което историята бе подготвила още преди освобождението на България, а след нейното освобождение го завърши върху основата на редица географски, икономически, политическо-революционни, културни и др. условия.
Разбира се, на Гоце бяха известни напр. възгледите и дейността на Теодосий Скопски, на Партений Зографски, на Петър п. Арсов и "лозарите", на Гьорче Петров, на Мисирков и др., но въпреки това той по този извънредно важен въпрос не взе определено решение. А това не можеше да не се отрази върху цялата негова политическа, тактическа и организационна национал-революционна дейност.“)
Всъщност само две години преди това Ангел Динев дава непряко отговор на въпроса кое е българското и кое е македонското в Гоце Делчев:
"Македонските революционери с цената на саможертвата пробудиха политическото съзнание на народа. Но те не му дадоха най-важното оръжие. Не му дадоха етническо съзнание".
Последното звучи и като добра формула за смесената историческа комисия - етнически българин и политически македонец.
Затова и комунистическият вожд на НР Македония в Титова Югославия в началото ще се колебае да бъде ли Гоце изобщо интегриран в македонския югославски комунистически разказ доколкото вижда в него „един българин без значение за Македония.“ И тъй като Колишевски не е прав, че Гоце няма значение за Македония, той е напълно прав, че няма значение за бъдещата Македония такава каквато я вижда самият Колишевски.
Видно е, че днешният български и днешният македонски образ на Гоце изтръгват по нещо от реалния герой в миналото. И в този смисъл правят „кражба на историята“ и лишават обществата от част от тяхното минало. Що се отнася до днешния ден, нещата с Македония и от двете страни на Осогово, както и на юг от Гевгелия, се разминават напълно с представите и тогавашните идеали на Гоце. И тъй като няма как да го попитаме какво мисли, най-добре е заедно да го почитаме и славим, без да го делим.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай