Снимка: Румен НИКОЛАЕВ
До каква степен пандемията се отразява върху хората и тяхната психика?
Пандемичната обстановка оказва по-голям натиск и стрес на обществото. Карантини, ваксини, хора, които са и ЗА ваксините, хора, които протестират... Всичко това дава отражение. Дори за онези, които са в периферията и се стараят да не обръщат толкова внимание... и на тях им се отразява.
Хората, които отключват агресия, вероятно са хора с по- нисък самоконтрол, с по-ниско интелектуално ниво, които водят по- примитивен начин на живот- по- лесно достъпни облаги.
Друга причина това да се случва е българският манталитет- завистта, лицемерието, които също избуяват силно. Виждам и около себе си такива хора, които искат някой друг да им оправи живота. Много често те обвиняват за положението си и правителство, управляващи... всички, но нещо не предприемат спрямо себе си.
В момента работя по един случай, имайки предвид ставащото в Русе напоследък- жестокото убийство, нападението върху медиците...Става въпрос за едно семейство от Ямболския край- баща, който изнасилна дъщеря си и я хвърля в кладенец. Сега семейството е в едно русенско село- бащата е в затвора, но майката с децата са там. Едното от двете момчета е много бясно на баща си, много агресивно, не може да се нормализира още от станалото. То не е имало психични проблеми преди тази случка.
Като цяло- темпераментът на българина е такъв. Особено хората с по-буен нрав с определени моменти могат да си оказват самоконтрол, но в други нещо ги провокира и губят тази възможност. В момента обстановката е такава, че предразполага по-лабилните хора да си изпуснат нервите или да търсят друг начин за "възстановяване на собствения си баланс".
Но има и интелигентни, които използват това положение в момента и се възползват за различни облаги- лични, обществени, политически...
Не съм запозват много добре с извършителя на нападението в Ново село, предполагам, че за него става въпрос, но явно провокира вниманието към себе си, макар и негативно. Не зная за какво се бори и какво му е целта, но явно е от хората с по-голямо его, които искатда задоволяват подобни потребности.
Това и другите няколко като частни случаи ли може да определим?
Има доста хора, които срещам в парктиката си, които имат както всички нас проблеми, приемат сегашната ситуация, спират да и обръщат внимание и гледат де си решават другите проблеми. Колкото до случая с убийството- не зная от какво и защо е провокиран, но фактът, че е плануван, организиран....
Какви хора става Ваши пациенти- състояние, заболяване?
Пациентите, с които работя в Центъра за психично здраве, отдавна си имат заболяванията- най-често са хора с шизофрения, биполярно ефективно разстройство, депресии, тревожности. Личностните разстройства са най-честите. Дори идват и хора за консултации, вземат си лекарствата и се връщат обратно в реалния живот...
Това явно са хора, които го приемат състоянието си като заболяване, но виждаме, че има и такива, които не искат да приемат и не приемат, че са болни и живият в техен свят?
Да, има пациенти, които са приели заболяването си. Не са щастливи, но са го приели и гледат по някакъв начин да продължат живота си. Има и такива, които го отричат до последно, дори да се влошава състоянието им.
За всеки пациент се използват индивидуални психологични методи и подходи....
Кои по-често стават ваши пациенти- мъжете или жените?
Чисто статистически не мога да кажа. Със сигурност обаче една жена като влезе в мания- нищо не може да я спре... Със сигурност според моите наблюдения жените са по-лабилни, но мъжете са тези, които са готови да стигнат до крайности. Една силна психоза се наблюдава много по-ясно при жените, отколкото при мъжете.
Мъжът е по-склонен към разговори, докато при жената ако отключи манията няма задръжки, няма авторитети- дали лекар, кмет или президент стоят пред нея няма значение. Така че мъжете се очертават като по-лесна група за лечение.
Казахме, че пандемията оказва влияние върху психичните разстройства. Има ли увеличение на пациентите в Центъра за психично здраве?
Със сигурност има увеличение, идват в последно преме нови пациенти, освен старите. Наблюдава се и снижаване на възрастовата граница. Особено ако включим и употребата на псхоактивни вещества.
До каква степен и как този контингент се контролира и развива?
Публична тайна е, че в училищата и около тях се разпространяват все повече т.нар. психоактивни вещества. Дилърите си имат различни схеми на разпространение, измеслят се и се предлагат все по-нови дроги, по-интересни за децата.
На каква възраст е най-малкият пациент в Центъра с психични проблеми заради дрога?
Работил съм с 18-годишни пациенти, които са вече шизофреници. Голяма част от тях заради слоупотребата с наркотични вещества отключват тази психоза... В зависимост от това на какъв етап е потърсил или стигнал до нас, често мозъкът вече е увреден и ... няма излекуване.
Лудостта живее в нас- дреме или е заспала. При някои обаче виждаме, че се събужда. Какво реално се случва?
Всеки един човек може да отключи различни състояния, както депресивни, така и маниакални. Въпросът е до колко работи самоконтролът на всеки един от нас. До колко познаваме себе си и до колко сме предразположени да отключим едно или друго заболяване. Никой не застрахован, независимо кой какъв е. Определящи са гените и начинът на живот.
Може ли да се ограничим по някакъв начин, да се предпазим, за да не стигаме до грижите на психиатрите?
Вече казах, че никой не е застрахован. Въпросът е да търсим и да се опитваме да живеем по-спокойно. Спокойни според нас, щастливи според собствените ни представи и разбирания. Необходимо е на имаме хоби, което е своеобразен отдушник.
Трябва да правим три нещо със себе си:
- Да си имаме лично пространство
- Да поддържаме социалния кръг на общуване
- Да отделяме време на хобито си.
Т.е. пандемията ни отнема втория кръг?
Определено е така. Много хора се затвориха, за да не бъдат заразени, за да не боледуват, загърбиха приятелските кръгове, събирането на компании по заведенията става все по-рядко. Дори и аз забелязвам, че с мен се случва същото. Но ако сме достатъчно адаптимни, ще намерим с какво да запълним тази празнота и да се чустваме добре.
До каква степен медиите и социалните медии помагат и провокират хората с по-лабилна психика, поднасяйки им фалшиви новини, хранещи страха и депресивните състояния у тези, които ги четат?
Със сигурност и медиите, и социалните мрежи със своите публикации влияят и върху психиката на читателите и зрителите, на обществото. Виждаме, че има хора, които дори като гледат определени новини, реагират срещу телевизора или срещу екана на компютъра. Различна информация им се отразява върху личния живот. Но има и такива, които я приемат само слухово и не позволяват да има друга реакция.
Траян Личев е от Русе, на 33 години- психолог консултант, специализира Клинична психология. Работи вече 9 години, първо с деца- аутисти. След това е в Центъра за психично здраве, както и консултира брачни двойки със семейни проблеми. Има частна практика.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай