Артаджийка" (жена, която се занимава с изкуство) и "алоджиийка" (жена, която се занимава с телефонни измами) - тези думи може да ви изглеждат напълно непознати, но вече са част от съвременния език според съставителите на публикувания през 2021 г. Речник на новите думи в българския език, издаден от Българската академия на науките и Института за български език "Проф. Л. Андрейчин".
Сред неологизмите са посочени също думи като "изборджия" (човек, който се занимава с изборен туризъм), балотажник (участник в балотаж), даяджия (служител на Държавната автомобилна инспекция - ДАИ) дрънкорексия (гладуване, за да се "спестят" калории за пиене на алкохол), а също и евросирак (дете, чиито родители работят в друга европейска държава), меркелизъм и др.
Речникът, чиито редактори са проф. д-р Диана Благоева и проф. д-р Сия Колковска, предизвика силна негативна реакция в социалните мрежи и беше повод както за шеги, така и за възмущение. Езиковедите са по-умерени в оценките си, като посочват, че подобен тип издания регистрират употребата на нови думи в езика, без да ги превръщат в норма. Според тях по-сериозен проблем са липсата на ясни критерии за попадането на дума в речника, подборът на източниците и използваната методология, която се посочва само новоразвилото се значение на дадена дума, без да се припомнят и другите, които продължават да са в сила.
Думата, която предизвика най-силни реакции след публикуването на речника, е "джендър". Тя навлезе в масовата реч преди няколко години около споровете за ратифицирането на Инстамбулската конвенция.
Според авторитетния Окфордски речник думата се отнася до социално установените роли, поведения, дейности и характеристики, които в дадено общество се считат за подобаващи на мъжете или съответно на жените. В речника на новите думи обаче понятието е обяснено така:
Дадено и второ значение на думата - човек, който се причислява към такъв пол. За онагледяване са използвани примери от вестниците "Дума" и "Земя".
Словосъчетанието "джендърна идеология" пък е обяснено като идеология, пропагандираща свободата на избор на пол и сексуална ориентация, различни от биологичните мъжки и женски пол, и насочени към разрушаване на традиционните сексуални стереотипи, брака, семейството, ролята на бащата и майката, възпитанието и др.
Понятието "джендър" присъства и в издадения през 2010 г. "Речник на новите думи в българския език (от края на ХХ и първото десетилетие на ХХI век)" с терминологичното си значение от сферата на социалните науки, дефинирано по следния начин: "Специфична за всеки пол съвкупност от характеристики и стереотипи, която определя социалното поведение и взаимоотношенията на жените и мъжете в едно общество, социалните им роли в него." Има го и в публикувания две години по-късно "Български тълковен речник" с автор проф. Василка Радева, като дефиницията е сходна.
Появата му 11 години по-късно със съвсем друго значение редакторът на речника проф. Диана Благоева обяснява с това, че изданието представя "моментна снимка" на новите лексикални явления, в които по думите ѝ попадат и много противоречиви, спорни, неприемливи думи и словосъчетания. Тя припомня, че думата навлиза в българския език през 90-те години и дълго време е характерна основно за специализирани сфери на комуникация, докато през 2018 г. не навлиза в масовата реч покрай Истанбулската конвенция и тогава значението се променя до описаното в речника.
"Използването на думата джендър в изопачен смисъл е едно от тези лексикални явления, посочва проф. Благоева в писмени отговори на въпросите на "Дневник". И допълва: "Категорично и без уговорки подобни употреби следва да се окачествят като неприемливи. Трябва обаче да си дадем сметка, че нежелателната употреба на думата джендър е симптом, който говори за нещо по-дълбоко - за съществуващи културни, социални, етични и други проблеми в нашия обществен живот."
Според доктора по български език и създател на тематичния сайт "Как се пише?" Павлина Върбанова проблемът с "джендър" идва от това, че в речника са представени думи, които в годините са придобили утвърдена употреба, но вече са се появили и нови значения. И тъй като авторите са се придържали строго към научния подход, не е посочена оригиналната семантика, защото вече я има в предишно издание на речника, което пък може да обърка читателя и той да сметне, че думата се ползва само с това значение.
"Когато става дума за много чувствителни думи - а в случая имаше цяла истерия по повод ратифицирането на Истанбулската конвенция, откъдето тръгна понятието "джендър" - няма как, бидейки представители на науката и представяйки едно претенциозно издание, съставителите да отразят само това новопоявило се значение, смята Върбанова.
Получила се е перфектната буря, но бомбата е заложена в самия подход, от който съставителите на са отстъпили нито на йота. Можело е по изключение да посочат основното значение, с което думата се ползва в научната общност
Създателят на "Как се пише" отбелязва като друг проблем на речника спорните източници.
В отговорите си до "Дневник" Диана Благоева обяснява, че за извличането на новите думи са използвани над 350 източника от периода 2001 и 2019 г., но не отговаря на въпроса по какви критерии по са избрани те. Обяснява само, че става дума за книги, периодични издания, рекламни брошури, устна реч, текстове от комуникацията в интернет, както и профилирани издания от различни тематични области (общество и политика, икономика, спорт, мода, кулинария и пр.), научни и научнопопулярни издания, годишници на различни университети и други научни центрове, сборници с доклади от конференции, автореферати на дисертации и пр. За всяка дума, която е "кандидат-неологизъм", се прави и проверка, като се проследяват употребите ѝ в интернет, пише Благоева.
Справка в самия речник показва, че най-много позовавания са направени върху медийни публикации, а сред източниците са и медии като вестник "Земя", "Нова зора", "Монитор", "19 минути" и "Дума", местни издания като каварненския вестник "Факел", "Габрово днес" и "Стралджански вести". Като източник е цитирана и българската версия на "Россия сегодня".
Сред използваната художествена литература са посочени сборникът с текстове "Дневници и нощници" на сценариста в "Шоуто на Слави" Иво Сиромахов, популярният тийнейджърски роман "Здрач" на Стефани Майър, автобиографичната книга на Сашо Диков "Истината боли". В списъка е и роман на Захари Карабашлиев, който в библиографската справка е обозначен със заглавието "Сиво". Става дума за романа "18% сиво". Какъв е критерият именно тези издания да бъдат използвани в анализа на новите думи не става известно нито от предговора към речника, нито от отговора на проф. Благоева до "Дневник".
Диана Благоева обяснява, че основният критерий дадена дума да попадне в изданието е хронологичният - "трябва с достатъчна степен на сигурност да е установено, че тази дума е навлязла в речта в периода, който съответното издание покрива". По думите ѝ стремежът е да се отсеят случайните, единичните употреби и затова се прави проверка за това колко пъти е употребявана съответната дума в големи масиви от текстове и в интернет.
Според Павлина Върбанова обаче в речника са въведени думи, които не се срещат никъде или се появяват прекалено рядко, за да добият устойчивост. По думите ѝ следват да се подберат тези, които биха могли да се наложат в езика, а не думи - еднодневки.
Попадането на думи и словосъчетания в речника не ги превръща в част от езиковата норма, уточняват езиковедите в коментар на възмущението, което новите думи предизвикаха в социалните мрежи. Те напомнят, че речниците на новите думи събират в справочен вид новостите в лексиката и фразеологията на даден език, но това не ги превръща в част от книжовния език.
"Дадена нова дума се превръща в пълноправен елемент на лексикалната система, когато стане широкоупотребима и премине от периферията към ядрото на лексикалната система. Тогава тя на практика загубва статуса си на неологизъм", посочва Даниела Благоева и уточнява, че само неголяма част от думите, събрани и описани в неологичните речници, в някакъв момент се утвърждават и проникват за постоянно в езика, попадайки и в общите тълковни и правописни речници.
Езиковедът проф. д-р Емилия Пернишка, която е съставител на речника на новите думи от 2010 г., също посочва, че появата на една дума в такъв речник не легитимира нейната употреба.
Павлина Върбанова пък заявява, че заради авторитета на институциите, които издават речника, може да се сметне погрешно, че авторите насърчават употребата на новите думи. "Авторите са посочили в предговора, че този речник не претендира за нормативност, а има описателен характер, но въпреки това всяка издание на БАН се възприема по този начин", казва тя. Допълва, че точно затова трябва предварително да се обмисли всичко и най-малкото може да се посочи, че е нежелателна употребата на някои думи със значенията, които са дадени, както "джендър" например. "Като няма никаква забележка, думата се възприема като редовна употреба и така се легитимира, за съжаление."
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай