Управител на агенция "Алфа Рисърч". Социолог с дългогодишна практика в социалните и политически проучвания. Ръководител на електоралните и социално-политическите изследвания на "Алфа Рисърч", с многобройни публикации в български и чуждестранни издания. Доктор по социология, специализирала политическа и електорална социология в CNRS, Францияи нови методи в социалните науки в Йейл, САЩ.
Сбъдна ли се някое от очакванията ви за 2021 г.? В какво се излъгахте?
- Точно преди година в същата анкета на "Дневник" прогнозирах "фрагментиран парламент, в който дори и първата политическа сила трудно ще се усеща победител, трудно сформиране на управленска коалиция, повишаване на неопределеността в ситуация на криза и оттам - рискове пред всяка категорична политическа прогноза". И сега бих резюмирала годината по същия начин.Разбира се, освен прогнозируемото, имахме и съвсем конкретни събитийни изненади - трикратни парламентарни избори за 12 месеца, екзотични кандидати за премиер, мълниеносно формиране и изстрелване на формацията на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев до първа политическа сила.
- Година на войнстващите "анти" - анти-ваксини, анти-елити, анти-промяна, анти-политическо, анти-експертно Някои от тези "анти" отидоха в историята, отстъпвайки място на новите, усмихнати лица на промяната. Други обаче, с по-тежки социални обременености, остават в наследство и за 2022.
Кои бяха важните уроци на 2021-а?
- Отстоявай мнението и позициите си - критично и с аргументи.
Обновлението е императив за всяка социална структура - по-умно е да се подготвиш за него, вместо да го възпираш със зъби и нокти.
Развивай способността си да се пазиш от самозаблуди.
Какво ви изненада и какво не? Кои са най-важните ефекти за политическата среда от събитията през 2021 г.?
- Трудно е да синтезирам всички изненади и не-изненади в една толкова турбулентна година. Най-общо казано, онова, което не спря да ме изненадва, е колко трудно и мъчително влизат политиците ни в новите си роли: ГЕРБ - в ролята на нормална опозиция, "Има такъв народ" -- в политическо амплоа (те май и досега се колебаят в шоуто ли са или в политиката), БСП - в 20-те години на 21-ви век, "Демократична България" - в ролята на младшия партньор в доминираното доскоро от нея градско политическо пространство, а "Продължаваме промяната" - в ролята на управляващи, които трябва да мислят не само за укорен икономически растеж и стартъпи, но и за геополитика, история и пр.
Не ме изненадаха дребнавостта, ожесточеността, личните нападки, обиди и злоупотреба с публичността, с които беше съпроводен целия процес по влизането на политиците в новите им роли. Ефектите за политическата среда ще произтичат от няколко процеса: отстраняването на ГЕРБ от властта; начина, по който ще се осъществи съдебната реформа; способността на управленската коалиция да осъществява политики, за които е необходима политическа воля; концентрирането на власт в президента.
Имаше ли според вас и политическа криза през тази година?
- Ако и в без друго малкото случаи, в които страната ни влиза в световните медии, беше откроен един единствен факт "край на политическата криза в България", а у нас се питаме "имало ли е политическа криза", значи нещо в погледа ни отвътре куца. Политическа криза не само имаше, а тя определи негативния (за жалост) развой на всички останали кризи - здравна, икономическа, социална.
Какво спечели и какво загуби президентът Румен Радев, избран за втори мандат?
- Спечели повече властови лостове в изпълнителната власт, но най-вече - пълен контрол над службите. Те обхващат една област, в която новите млади министри и депутати, идващи от друга среда и култура, нямат практически никаква ориентация и разбиране за механизмите й на влияние. Как това разпределение на сферите на влияние между модернизационното и про-западно крило в правителството, от една страна и мрежата на ДС обвързаностите, от друга, ще се отразят на управлението, тепърва предстои да видим. Загубите ще се броят наесен.
Коя е думата на 2021-а според вас?
- Промяна - като всеобщо очакване.
Как оценявате състоянието на гражданското общество?
- С натрупано самочувствие и потенциал за решаване на проблеми на местно равнище и силно люшкащо се - на национално. Тъкмо на национално ниво завоеванията бързо минават в отстъпления, еуфорията - в примирение и изчакване нещата да се наредят "от само себе си". В тази ситуация медиите, като най-важен съюзник на гражданското общество, биха могли да изиграят много важна роля - да осветяват болните места на властта, преди те да са се превърнали в язви.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай